Стенопис и парково пространство в София ще увековечат паметта на испанския дипломат Хулио Паленсия, спасил стотици български евреи от депортиране в лагерите на смъртта.

Това съобщиха за Клуб Z от посолството на Мадрид в София.

Стенно пано в чест на дипломата ще бъде открито днес на фасадата на 164-а испанска езикова гимназия "Мигел де Сервантес". То е дело на художника Окуда Сан Мигел, който идва за събитието.

По-късно в жк "Яворов" ще бъде открито парково пространство на името на Хулио Паленсия.

Специаално за церемониитне у нас пристигна специално Игнасио Ибанес - държавния секретар на външните работи на Испания. Гост на събитиятаа е бившият премиер (2001-2005) Симеон Сакскобургготски.

 

Кой е Хулио Паленсия?

 

                                      Хулио Паленсия

Хулио Паленсия Тубау е пълномощен министър на Испания в България в периода 1940-1943 г. Той един от над 10-те дипломати от иберийската страна в Европа, чиято дейност е сравнена с тази на германския индустриалец Оскар Шиндлер.

Докато е у нас, Паленсия се сприятеляваа с редица евреи. Повечето от тях са сефардити - потомци на евреи, прогонени от Испания през 1492 г.

България обаче е съюзник на Германия. Евреите у нас ги чака съдбата на събратята им в окупираните от нацистите държави.

Хулио Паленсия води усилена  кореспонденция с външното министерство в Мадрид. Ето какво пише той на 14 септември 1942 г.:

“Българските евреи се превръщат в жертва на такава жестока и кървава политика, че дори на най-студения и безразличен човек дъхът му спира... Те имат само едно желание - да напуснат тази страна, пък каквото ще да става...”

Дипломатът иска да му се даде по-голяма възможност да издава визи за български евреи. Този късмет спохожда 800 души. Почти всички заминават за Испания.

Паленсия отива по-далече. Пълномощният министър осиновява две еврейски деца. Това са Клаудия (Клоди) Арие и брат й Рене. По онова време те са съответно на 14 и 12 г. Баща им Леон Арие е от малцината разстреляни у нас евреи. Майка им Рахел е успяла да напусне България. Рене загива през 1943 г. по време на британските бомбардировки над София. Клаудия обаче заминава при майка си в Румъния, а оттам - за Аржентина.

Испанският дипломат ходатайства за освобождаването на арестувани евреи. Не го е страх дори да разговаря по въпроса с германския посланик Адолф Бекерле. Затова Паленсия е наречен от колегата си “антигермански фанатик” и “приятел на евреите”. Квалификациите се съдържат в писма на Бекерле до външното министерство в Берлин.

Под нацистки натиск Хулио Паленсия е обявен за персона нон грата и изгонен от България през лятото на 1943 г. Месеци по-рано обаче правителството в София спира депортацията на евреите от довоенните граници на страната ни.

В Мадрид Паленсия е смъмрен за дейността си. Кариерата му тръгва надолу и приключва като обикновен чиновник. Дипломатът умира в забрава през 1952 г.

Делото му в България бе почетено през 2010 г. Тогава на сградата на посолството на ъгъла на улиците “Васил Априлов” и “Шейново” бе открита негова паметна плоча.