Законопроектът, внесен от Патриотичния фронт, с който се забранява прикриването на лицето и който е по-известен като "Закона срещу бурките", всъщност бил насочен най-вече срещу хулиганите. Това бе основният извод от дебатите в правната комисия на Народното събрание, която прие законопроекта на първо четене.

Филип Попов (БСП) заяви, че проекта му прилича на извънредно законодателство. Той каза, че ще го подкрепи, но уточни, че е по-подходящо подобни текстове да не са в отделен закон, а да са в Закона за административните нарушения или в Наказателния кодекс.

"Не знам доколко е извънредна ситуацията. Не знам дали е редно да правим национално законодателство заради 20-30 жени в ромската махала в Пазарджик, които доскоро са изповядвали друга религия. Българската версия на мюсюлманската религия не предвижда подобен род облекло. Традиционният ислям дори гледа лошо на подобно обличане", каза Четин Казак от ДПС.

Присъстващият на заседанието Марио Трифонов от ДАНС каза,  че основната цел на закона е бързото идентифициране на лицата когато това се налага. Той изрично посочи, че става дума не толкова за мюсюлманската религия, а за улесняване на работата на МВР когато охраняват митинги, протести и други публични мероприятия.

Димитър Делчев от Реформаторския блок също заяви, че парламентарната им група ще подкрепи законопроекта, защото приема, че той не е насочен срещу определена религия. В крайна сметка законопрокта бе приет с 12 гласа "за" и двама въздържали се от ДПС.

Становищата на МВР, ДАНС и Министерство на правосъдието също бяха в подкрепа на законопроекта.