Ги Верхофстад: Путин цепи Европа

Студената война отново е в разгара си. Но вече се нарича и хибридна. Води се от Путин и отдавна е видно, че неговата основна цел е разбиването на Европейския съюз. Като при това той не пести средства и плаща на редица крайнодесни и крайнолеви партии, включително в България, от Европа. Само след 25 дена е и референдума във Великобратиния. Едва ли би имало по-голям подарък за кремълския вожд от излизането на Англия от Европейския съюз. Предлагаме ви интервю от Дойче веле за стремежа на Путин да разцепи Европейския съюз.

Г-н Верхофстад, бяхте премиер на Белгия, а сега сте председател на фракцията на либералите в Европарламента. От 2015 година фигурирате в санкционния списък на Русия. Защо?

Името ми действително фигурира в този списък. Като лидер на европейските либерали бях силно ангажиран със ставащото в Русия. Ежегодно пътувах до Русия, за да участвам в конгресите на партията "Парнас" и за да се срещам с представители на "Яблоко" и на гражданското общество. Само няколко дни преди да бъда включен в този списък, по руската телевизия показаха срещата ми с Алексей Навални. В репортажа бях представен като западен шпионин.

Въобще, съществуването на подобен списък е огромен скандал, тъй като повечето включени в него хора са всъщност проруски настроени. Аз също нямам нищо против Русия и руснаците като народ. Просто не смятам Владимир Путин за демократичен лидер.

Неотдавна публикувахте статия под заглавие "Да поставим Путин на мястото му", в която обвинявате руския президент за четири от шестте кризи, с които се сблъска Европа. За какво е отговорен той, според Вас?

Путин подклажда редица кризи. Не му харесва например, че Европа има единна енергийна политика. Не му харесва и идеята за засилване на енергийното сътрудничество между европейските страни. Освен това той подкрепя екстремистки партии в Европа. Очевидно неговата цел е да финансира онези политически сили, които критикуват ЕС. Например Льо Пен във Франция.

А имате ли доказателства за това, като изключим Льо Пен?

Те самите го признават. Ако запитате представители на тези партии, няма да отрекат.

Разполага ли ЕС с ефикасни механизми за борба срещу това явление? За разлика от САЩ, например, в Европа няма закон, който да забранява на политическите партии да получават финансова подкрепа от чужбина.

Ние, европейците, сме по-либерални от американците и затова няма такава забрана. Но проблемът не е в юридическата законност. Това е политически проблем. В днешните кризисни времена имаме нужда от единна Европа. Всички 28 страни-членки трябва да излъчват едни и същи послания. В това число и по отношение на Русия. А какво се случва? Някои страни като Италия, например, казват, че трябва да внимаваме със санкциите и да се отнасяме по-снизходително към режима на Путин. Руският президент на свой ред отлично разбира, че 28-те страни-членки са всичко друго, но не и единни. И използва тази ситуация, за да внася разкол между нас. Ето един пример: докато ние решаваме въпроса за санкциите срещу Русия, господин Орбан сключва енергийна сделка с Путин. ЕС би трябвало да има обща външна и отбранителна политика. Защото докато продължават разногласията в ЕС, Путин няма от какво да се страхува.

Казвате, че Европа не е направила нищо съществено за решаването на сирийския конфликт. В същото време някои европейски политици смятат, че Путин е спомогнал за стабилизирането на ситуацията в тази страна. Как ще го коментирате?

Путин бил помогнал? А върху кого падаха руските бомби? Върху силите на умерената сирийска опозиция!

Днес се говори, че целта на Путин била укрепването на режима на Асад. Но подсилвайки позициите на Асад, той на практика помага в борбата срещу "Ислямска държава" (ИД). А ИД се смята за по-голямо зло от Асад.

Това е неговата логика, но реалността е друга. ИД навлезе в Сирия от Ирак, където възникна в резултат на една огромна грешка - американската намеса. А втората грешка, която допускаме, е, че се поставяме пред избора "Асад или ИД". Но такъв избор няма, защото трябва да победим ислямистите и да се избавим от Асад. Иначе няма да има никаква стабилност в региона, още по-малко пък в самата Сирия.

Беше голяма грешка, че не оказахме помощ на умерената опозиция в Сирия, когато там още нямаше никаква "Ислямска държава". Сирийската опозиция ни помоли за оръжие, а ние ѝ отказахме. Дори след като Асад използва химическо оръжие срещу народа си, ние не сторихме нищо. Създадохме вакуум и в резултат от това в Сирия се появиха радикалните движения на сунитските джихадисти.

Можем ли да заключим, че руският президент изглежда толкова влиятелен и силен поради липсата на изявен лидер в Европа?

Проблемът на Европа е в липсата и на лидерство, и на ефикасно работещи институции. Нека не се лъжем: ЕС е една слабо обединена конфедерация от 28 страни. За да приемем нещо, имаме нужда от единодушното решение на всички 28 страни-членки. В съвременния свят тази формула не функционира. Ние винаги закъсняваме, правим твърде малко или твърде късно. Европа трябва да е не конфедерация, а федерация със силно правителство под контрола на парламента.

Г-н Верхофстад, Вие сте в политика от младежка възраст. Има ли оттогава някаква еволюция във възгледите Ви и ако да - кое беше катализаторът за тази промяна?

Винаги съм бил либерал в класическия смисъл на тази дума. Но едно събитие ми повлия много силно - геноцидът в Руанда. Беше ми поръчано да разследвам тази чудовищна трагедия. В рамките на два месеца там бяха избити 800 хиляди души. 800 хиляди мъже, жени и деца. Това е най-голямата трагедия в съвременната ни история. А международната общност не стори нищо. След това разследване станах друг човек. Разбрах, че има по-важни неща от бюджетния дефицит, например. Няма нищо по-важно от хуманността, няма нищо по-важно от човешкия живот. И затова моя основна задача в политиката е именно борбата срещу несправедливостите и хуманитарните катастрофи.

Жана Немцова е журналистка, дъщеря на убития пред стените на Кремъл опозиционен лидер Борис Немцов.