МВР и останалите спецслужби да имат достъп до трафични данни от доставчиците на интернет и данни от мобилните оператори за издирване на предполагаеми жертви на тежко престъпление само ако въпросните лица са официално обявени за издирване от полицията. Такъв текст в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) предлагат депутатите от Гражданската квота на Реформаторския блок Мартин Димитров и Петър Славов между двете четения на новия законопроект.

Преди седмица Народното събрание одобри на първо четене ремонт на ЗЕС по предложение на Министерския съвет, след като минала година Конституционният съд отмени част от разпоредбите, засягащи достъпа на полицията и службите за сигурност до въпросните лични данни. Става дума само за информация, свързана с местоположение, брой и времетраене на получени обаждания или съобщения и номерата, от които са били те, но не и за достъп до лична кореспонденция. Достъпът до нея е регулиран в Закона за специалните разузнавателни средства. 

БСП ВИДЯ ПОЛИЦЕЙЩИНА В ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ

Новото, което предлага правителството, е службите да могат да изискват информация от доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги не само при разследване на престъпления, но и при търсене на лица, за които има "обосновано предположение, че са жертва на тежно умишнето престъпление" - тоест престъпление, за което се предвижа наказание от над 5 г. затвор.

Няма промяна в режима - достъпът до данни отново ще става с разрешение от председателя на районния съд или посочен от него съдия и след заявление от МВР и службите с мотиви защо са нужни данните.

Миналата седмица по време на дебатите в пленарната зала юристът Петър Славов предупреди, че непрецизните текстове на законопроекта, в който принципно има добър замисъл, могат да се използват с користни цели. 

„Предлаганите промени прецизират приетия законопроект на първо гласуване в съответствие с мотивите на вносителя, а именно – съответните служби да могат да изискват от операторите на данни по ЗЕС информация за местонахождението (респективно последното известно местонахождение, където лицето е засечено) на лица, обявени за издирване, за които има данни, че са станали или могат да станат жертва на тежко престъпление – отвличане, трафик на хора и т.н.“ , пишат в своите мотиви Славов и Димитров.

Записването на изискването данни да се търсят само за обявени за издирване лица предполага, че в тези случаи ще става дума за вече образувано досъдебно или съдебно производство. 

„На второ място, „обоснованото предположение“, което съответната служба ще формира за извършено (респективно-опасност от извършване) тежко престъпление, следва да се базира на конкретно събрана информация и данни, а да не е субективно формирана и така да се създава предпоставка за злоупотреби. По този начин и впоследствие-при извършването на преценка от компетентния съд по искането, съдебният състав ще може да си формира независима преценка на база доказателства, относно основателността на „обоснованото предположение“, пише още в мотивите на двамата реформатори.

Според тях промените са в синхрон и с мотивите на вносителя - Министерския съвет, и на решението на Конституционния съд, който вече отмени текстове за даване на информация на спецслужбите.