Най-малко 25 000 хървати протестираха на централния площад в столицата Загреб, обвинявайки правителството в политическа намеса в образователната реформа, която трябва да помогне на страната да засили икономиката си, предаде Ройтерс.

По-малки протести на граждански организации и учителски профсъюзи се състояха в 12 хърватски градове.

Според някои оценки над 40 хил. хървати са излезли снощи по улиците на страната.

Демонстрациите бяха организирани, след като експертната група, изготвила проекта за образователна реформа, се оттегли от него. Причината е, че новото дясноцентристко правителство на страната се намесва твърде много в планирането на промените.

Гражданската инициатива "Хърватия може по-добре", която стоя зад протеста, получи подкрепата на над 200 НПО-та, както и на синдикатите в цялата страната. Към тях се присъединиха и много известни актьори, певци, художници.

Експертите бяха назначени преди 16 месеца от предишния лявоцентристки кабинет, за да модернизират училищата и да гарантират, че учениците ще получат по-добри умения за бъдещото им включване в пазара на труда. Местният бизнес се оплаква от ниската квалификация, която образователната система в страната дава.

Специалистите не уточниха за каква намеса точно става дума, но очевидно твърдолинейната консервативна група от управляващите иска техните виждания за спорни социални въпроси да бъдат отразени в учебната програма.

Гражданите поискаха оставката на министъра на отбразованието, науката и спорта Предраг Шустар, както и за парламентарна декларация, която да постави образованието като национален приоритет.

ЩО Е МАСОВ ПРОТЕСТ - ПО ХЪРВАТСКИ И ПО БЪЛГАРСКИ 

Работата по реформата в сектора спря през миналата седмица, когато ръководителят на експертната група Борис Джокич обяви, че специалистите подават оставка зарази разлика в мненията с управляващите.

Протестът е удар върху и без това слабите позиции на правителството, което е заплашено да падне от власт, само пет месеца след като положи клетва. В управляващата коалиция вече се наблюдават проблеми заради обвиненията в конфликт на интереси към премиера Томислав Карамарко.

Очаква се до 18 юни в парламента да бъде гласуван вот на недоверие срещу кабинета на Карамарко, който е лидер на най-голямата партия в коалицията – Хърватския демократичен съюз.

Безработицата в Хърватия е 16%, а страната едва започва да се възстановява от шестгодишната рецесия, в която беше изпаднала между 2009 и 2014 г.