Уличният разказвач Петко Благоев – Пандира от родния ми град остави следната история:

“Бургас. Море. По морето плува мина. Един чобан бута мината с гегата. Не пипай! Пипа. Не пипай! Пипа. Не пипай! Пипа… Намериха му гегата. В Пловдив”.

Сега обаче искам да ви питам защо Uber, платформата за споделени пътувания, заради която вече мнозина не викат такси, е важна?

БРЮКСЕЛ: НЕ ЗАБРАНЯВАЙТЕ "ЮБЕР"

Защото позволява да ползваме по-рационално колите си? Да.

Защото намалява задръстванията в града? Да.

Защото помага въздухът да е по-чист? Да.

Защото улеснява пътуването ни? Да.

Защото го поевтинява? Да.

Защото предлага по-високо качество на услугата? Да.

Защото създава конкуренция? Да.

Защото създава ново търсене? Да

И заетост? Да.

Защото помага да повишаваме доходите си? Да.

Защото тази конкуренция може да е нелоялна? Да.

Защото може да избягва данъци и осигуровки, които обикновените таксита плащат? Да.

Защото не е лицензирана като тях? Да.

Защото не подлежи на същата регулация? Да.

Да, но не това е най-важното. И не става дума само за Uber. Той е може би най-популярният пример на една нова икономика, която стремглаво се развива пред очите на целия свят въпреки съпротивата му, била тя държавна, синдикална, съсловна или стихийна.

Икономиката на споделянето прави поне две важни неща:

(а) ново използване на ресурсите;

(б) ново разделение на труда.

Използването на ресурсите и разделението на труда са в основата на цивилизацията.

Това, което сме днес, е тръгнало на разделението на труда между земеделци и скотовъдци, между воини и производители на храна и други блага.

Следователно икономиката на споделянето зясяга най-дълбоките основи на битието ни. Тя има потенциал не просто да промени бита ни, а целия ни живот и света.

Вижте само какво направиха Скайп и Вайбър с телефона, дори с мобилния телефон. Вижте какво направи интернет с вестниците и социалните мрежи – с т.нар. масова комуникация.

Uber е дигитално приложение, което прави таксито ненужно, или поне по-ненужно отколкото преди. То пряко свързва търсещи и предлагащи транспорт и ги освобождава от зависимостта от лицензирания доставчик на услуга. Колата е само един от ресурсите, които човек може да споделя, измествайки традиционния бизнес.

Uber e приложение-освободител и усилията то да бъде спряно със силата на държавната репресия са колкото трогателни, толкова и мракобесни.

Със същия успех държавата би пазила производителите на газени лампи от производителите на електрически крушки, производителите на каруци – от призводителите на автомобили, производителите на тефтери и обикновени телефони – от производителите на смартфони.

И ний сме дали нещо на световната съпротива срещу Uber – миналата година Комисията за защита на конкуренцията забрани услугите му в България и го глоби 100 000 лева. Върховният административен съд потвърди решението й.

Как това е засегнало транснационалната корпорация обаче разбрахме вчера от “Ню Йорк таймс”. Тя действа по целия свят и струва над 62 милиарда долара.

Това е повече от брутния вътрешен продукт на България. Uber, ако иска, може да купи нашата страна заедно с комисията й по конкуренцията и с върховния й административен съд.

Европейската комисия мисли близо година, след като властите в различни страни на ЕС – Германия, Франция, Италия и Испания – започнаха административни или съдебни войни срещу Uber. И днес им каза: Не го забранявайте.

Конфликтът между новата икономика на споделянето и традиционната икономика е класически конфликт между модерност и традиция. На кого принадлежи бъдещето е предизвестено. Европа “трябва да застане от правилната страна на историята”, каза заместник-председателят на нейната Комисия Ирки Катайнен.

Това се отнася и за България. И ние трябва да осъзнаем, че новата икономика, е възможност, а не опасност. За да не намерят някой ден само гегата ни. В Пловдив.

 

Още материали от автора четете тук.