ГЕРБ вече е избрал кандидата си за президент. Ще го обяви някой друг път, но... го е избрал. Член е на партията.

Ей така с един залп от устата на Цветан Цветанов, половината от проточилия се твърде дълго разговор в Реформаторския блок как да се яви на президентските избори май потъна. Идеята за търсене на общ десен фронт за издигане на десен кандидат срещу потенциално обединена левица може и да не беше толкова лоша. Друг е въпросът доколко е възможна във вариант, различен от следната оферта от партията на Бойко Борисов:

"ГЕРБ посочва човека, вицето му, а понеже ние сме големи, а вие - малки, значи ще ни подкрепяте и ще си траете", без значение дали това биха били точните думи или нещо една идея по-възпитано, но със същия смисъл.

Реформаторите се събираха досега няколко пъти и така и не взеха решение каква е рецептата им за изборите наесен. Закъсняват много и може би го знаят.

Лидерът на ДСБ Радан Кънев отнесе камион критики за предложението всички десни да застанат зад втори мандат на Росен Плевнелиев, особено след като самият той обяви, че няма да се кандидатира. Ходът на тъмносините обаче всъщност произведе добър политически ефект (извън теснопартийния и теснокоалиционен интерес на Реформаторския блок). Хвърли камък в блатото и най-после се заговори за президентските избори. В нормалните демократични страни този обществен разговор започва поне година преди вота. Защото президентите като цяло са едни важни хора...

Но... тук сме малко встрани от нормалните политически процеси.

Ходът на Кънев "изби" и един от инструментите на ГЕРБ за шикалкавене какво ще правят на вота, давайки повод на Плевнелиев да обяви намеренията си предсрочно - той мислеше да направи това през лятото (по собствените му заявки) и ускори изявлението си с почти два месеца. 

Освен това с предложението за Плевнелиев се видя, че по-скоро ГЕРБ не бяха склонни да дадат такава подкрепа. Те се впуснаха да нападат Радан Кънев, но никой от лидерите им не каза, че Плевнелиев има безапелационната им подкрепа. И Борисов, и Цветанов говорят за държавния глава по-скоро в минало време - много добър и успешен президент, но... някак си бивш. Това поне беше усещането от поредицата от интервюта по темата.

Вариантите пред Реформаторския блок досега:

ДСБ предлага да се започнат преговори за обща, непартийна, дясна номинация на РБ и ГЕРБ с цел непозволяване на левицата да се консолидира и да успее на изборите. Без Патриотичния фронт, без ДОСТ, без различни политически примеси във формата ЕНП.

ДБГ имат два варианта - преговори за обща номинация с ГЕРБ и Патриотичния фронт и никакво отстъпление от формата "управляващо мнозинство". Ако това не стане - обща кандидатура на РБ. Как ще се номинира тя е друг въпрос.

СДС искат общ кандидат на РБ, но да е надпартиен и да бъде избран на вътрешни избори в рамките на РБ.

От аргументите на Даниел Вълчев по-рано през седмицата се разбра, че вариант ГЕРБ-РБ на президенския вот щял да погуби РБ, да го претопи. Пак от неговите аргументи не стана ясно с какво ситуацията би се променила качествено, просто ако има още някой в компанията на "задушливата", явно, прегръдка на ГЕРБ. На всичкото отгоре част от Патриотите в последно време предпочитат не само компанията на управляващите, но и тази на новите опозиционери от АБВ. Последните пък сякаш много искат да си играят с БСП на президентските избори... Странна президенстка манджа за подкрепа би се получила.

Аргументите на ДСБ за формата излизаха извън партийните последници - десен кандидат, надпартиен, който да бори тенденцията за обединено ляво. Сякаш има повече логика. Но и в двата случая въпросът е по-скоро не дали ще се постигне обща номинация, а да се предложи такава.

Ако РБ беше излязъл с официална оферта към ГЕРБ за преговори, това, разбира се, едва ли щеше да завърши с общ, надпартиен кандидат за президент. Но поне щеше да прехвърли топката на обясненията "кой не иска общ десен кандидат" от полето на Реформаторите в това на ГЕРБ. А ГЕРБ винаги отиват сами на избори. За този ход обаче, изглежда, вече е късно. Дори и ако заявката на Цветанов, че имат свой, партиен и разпознаваем кандидат за президент, който очевидно ще е тайна почти до изборния ден, е само блъф на този етап.

Засега, изглежда, на Реформаторите им остава последният вариант - да седнат и да се разберат в рамките на коалцията си как ще участват в президентската надпревара. Надпартиен кандидат, избран с вътрешни избори, звучи като много демократична алтернатива. Но опитът от такъв начин на номинация на предишните избори, когато от името на "Синята коалиция" се яви Румен Христов (макар да не бе надпартиен, а седесар), не е особено успешен, да не кажем срамен като резултат.

ДБГ пък имат лидер, който вече е минал през президентска кампания, смятана дори за успешна. Тогава обаче Меглена Кунева се бе обявила за враг на партиите и конвенционалните начини за правене на политика. И това доста й помогна. Веднага след това направи партия.

Идеята на СДС кандидатът да не е партиен има политическа логика. Така хем, ако е читав, може да събере периферни гласове, хем, ако опитът се окаже провал, това няма да удари партийните ядра така силно, както в обратната ситуация. Нещо като - имаме кандидат, той е добър, но е съвсем наш само, ако се представи добре. Друг е въпросът кой би участвал при това условие, ей така, за честта на РБ. Този някой трябва да е сигурен, че е в състояние ако не да спечели изборите, то поне да се качи на почетната стълбичка. 

Забавеният до безобразие разговор за президентските избори изобщо в държавата със сигурност е лош симптом за начина, по който се гледа на тези избори изобщо. Да не кажем, че е сериозна обида и към избирателите, и към иституцията.

Но ако ГЕРБ си мислят, че могат да печелят служебно, само защото са най-големи според социологията, ако левицата се опитва да си върне изобщо тонуса и не бърза, защото няма нито човек за поста, нито партньори, то Реформаторите само губят от това, че досега си губеха времето. И си гледаха предимно в пъпа. 

И ако резултатът е сготвени реформатори по президентски, няма да има на кого да се сърдят.