Само 136 км и ще откриеш, че имаш Лъвско сърце

2,4 км плуване, 115 км колоездене, 17 км бягане. Това ще е задачата пред участниците в ултра крос триатлона "Лъвско сърце", който ще се състои на 3-4 септември тази година в Приморско.

Подобни състезания са свръх силите дори на много атлети. Но магията не е само в изминатото разстояние, а и в реалния път. Плувците ще се борят в залива на плаж "Перла". После ще въртят педалите в сърцето на Странджа. А най-накрая ще бягат през един от най-красивите ни и пазени резервати - "Ропотамо".

Идеологът и един от организаторите на първото от този тип спортно събитие за България - Филип Шавов, разказа в детайли трудния път от идеята, през организацията, до последните месеци преди старта. Още ще можете да разберете скоро и на lionheart.bg.

---

ФИЛИП ШАВОВ

Трудно ми е да отговоря на въпроса как ми дойде идеята. Къде ми дойде си спомням. Разхождах се по един безизвестен булевард в Токио редом с един от най-близките ми приятели. След 6 години познанство, най-накрая успяхме да го отпразнуваме с подобаващо приключение в Япония. 

Приятелите от Враца са специални хора. Носят Балкана в очите си. И “Балканът” на изток също е величествен.

Хвърляхме камъчета в гърлото на активен вулкан, чийто поли бяха заледени и заснежени, а върхът - топъл и сух. Беше нелек преход, на ръба на физическите възможности. Не спря да вали - ту дъжд, ту сняг. Докато пълзяхме нагоре с раниците, видяхме няколко човека да тичат по баира, а между двете населени места, където се намирахме имаше не по-малко от 60 км. Тогава за пръв път идеята за реализиране на огромния физически потенциал се настани трайно в главата ми. Тази нагласа си ме води от малък. Затова може би станах сугестопедагог. Фразата дори фигурира като закон в целите на нашия устав. И въпреки, че съдът има нещо против, на този натоварен японски път у мен се загнезди усещането, че нещо епично бе на път да се случи.

Какво ме вдъхнови също помня ясно. Пътувах към Тюленово, отново с най-близките си другари. Един от тях ми подари книга точно там, където скоро ми сподели, че ще взима за жена момичето, с което тъкмо бе ме запознал. Отварям тази книга и чета:

“Фил, пожелавам ти, дори и в най-безмилостните битки, които животът ти отреди, да имаш верни другари, които ще се борят рамо до рамо с теб! Макар и понякога далеч, аз неминуемо винаги ще съм един от тях!

Честит рожден ден, приятелю!

30.07.2014  Отново по пътя за Тюленово”

Въпросната книга разказва за двама супер атлети, които оспорват титлата на Iron Man (ултра-триатлон в Хавай с 4 км плуване, 180 км колоездене и 42 км бягане), но всъщност във враждата си, преминават границите на физическите възможности... неколкократно. Книгата е за силата на духа и волята да търпиш изтезанието. Трудно се спи след нея. Най-вече защото разкрива какво е необходимо, за да преодолееш такова чудовищно натоварване. Всичко се свежда до психиката и така нареченият толеранс на страдание. Някой хора имат огромни резерви в това отношение и стига тялото да е подготвено и да се слуша – може!

Първата ми мисъл след тази книга бе – ще се подготвя за ултра-триатлон! Втората - че тази подготовка би спомогнала чудесно за осъществяване на експедиции до високи върхове. Последната мисъл се превърна в спойка с трети побратим. С него висях два пъти за живота си тази зима. А когато си на едно въже с някого, по скалния ръб, в снежна буря и през замръзналата си маска виждаш само едно зелено петно (неговото яке) и го следваш часове наред... ставате близки по един друг начин. Рекох му:

“Кръстинка (името му е Кръстин), искам да се пусна на ултра-триатлон”, а той сякаш помисли и отговори с многозначното:

“Може да го направим!”

Кръстин е изключително сърцат, непринуден и отпуснат, понякога твърде, човек. Преди няколко дни се покатери на Казбек в Грузия и редовно скитаме заедно по планините. Тъкмо в този миг се мести от списание 360 във велосипеди РАМ. Захожда с голяма страст към всяко начинание и, разбира се, има онази обединяваща всички ни черта - номадството. 

Когато му споделих, че трябва да се отиде до Хавай за оригиналната версия на състезанието, той възкликна: “Хавай?! Няма ли нещо по-близо?”

Провеждането на ултра състезания се случва ежегодно на територията на цял свят: Щатите, Франция, Кадана, Китайската пустош дори... а защо не и в България? Мисля, че от този момент нататък, тази тиха, непринудена връзка в главите ни беше началото на Лъвско Сърце.

Къде на шега, къде не, отидохме да разкажем на д-р Димитър Германов, не помня изобщо как и защо (кмета на Приморско). Залп! Много хареса идеята и въпреки типичния си профисионален маниер леко се подсмихна. От този миг нататък всеки, на който споделяхме идеята или реагираше с голяма приемственост или с първичното “Абсурд”. Как преминахме от подготовка за състезание към организиране, не зная. А че пропорцията на “абсурд” към приемственост беше 100 към 1, няма дори да споменавам.

Нуждата от екип стана очевидна. За такова начинание, най-напред са нужни леко луди хора със способност да вярват в чудесата и да мислят нашироко. Критерият ни за подбор бе следния – изключително приятна особа с огромно сърце и могъща сила. Нищо по-малко от това. Моментално към нас се присъедини Васил Морфов. След нелеката школа на Англия, Васко се прибра у нас със скок от сцената върху публиката в с. Бродилово. Така направи плавния преход от продажби на улицата в Лондон и ръководител на бар до… земеделец и фермер тук. Често се случва да гони кравите гол през полето. 

После ни огря Михаела Димитрова – планинар, художник, лекоатлет и момиче с голяма усмивка, Михи развива изкуството и науката на цимента и също като Васко се прибра с пързаляне на колене по подиума от Германия. За голямо наше щастие и тя избра живота на предприемач пред работа в офис. Сега започва самостоятелна дейност с иновативни смеси за бетон. Екипът бе почти пълен. Оставаше ни ключов кадър.

Имахме нужда не просто от юрист, а от джедай. Без колебание Антон Петров или както го наричаме ние – папа Джони, радетел на нашата идея от дните й на зародиш откликна. Въпреки успешното явяване на международни състезания, купищата работа на две места и новото си детенце Макс, Джони съумяваше да ни изумява с усмивка и перфектни правни документи. Екипът бе сформиран и както излиза, неговата задача – една от най-тежките.

Успоредно с това започнахме да изучаваме района.

В следствие на това пътят ни отведе до д-р Стефан Пейков – действащият ни мъдрец. Малцина могат да се похвалят с такъв съветник и ние сме много горди с него. Наред с всички организационни нюанси, които изплуваха около трасето, Странджа започна да ни разкрива нежния си характер, древна мистика и богата история. Този край е в зародиша на цивилизациите, по време на Траките е бил част от територията наричана Европа от където идва и името на целия континент.

Докато подготвяхме документите и информацията за най-ключовите ни партньори осъзнахме, че Лъвско Сърце ще се случи на свещена земя. И като казвам свещена имам предвид ритуални лагери (Беглик Таш, Лъвската Глава), забравени градове (Ранули), митични скални феномени, 3-метрови човешки скелети (с. Фазаново), древни крепости (Урдовиза, Вълчан Кале), тракийски лагер (Петрова Нива), ендемитна флора и фауна и древни паметници показващи континюитета между езическите вярвания и християнството (параклиса с. Заберново).

Земя, която е запазила обичаите и територията си дори по време на игото благодарение на Стана Урдовиза. Жената, която организира защитата на крепост Урдовиза осуетява турските атаки до такава степен, че впечатлява военоначалника на османската империя. Не само й предлагат амнистия за крепостта, но самият Султан я кани в харема. Условието на Стана е да присъедини към земите си толкова земя, колкото може да избяга конник за един ден. Залага коне на ключови места и след един ден препускане освобождава от кръвен данък и репресии районът познат като Пътя на Коня. Това, съвсем случайно се оказа и голяма част от велотрасето.

И като стана дума за свобода, за огромно наше щастие, към екипа се присъедини Гери Данева. Тя също направи нелесния избор да се върне у дома след успешна практика в Европейската Комисия и предложение да остане там. Вместо това, тя си събра багажа, прибра се и прекара с нас част от трасето. Опознаването на Странджа и региона покрай подготовката за състезанието вдъхнови Гери да разработи културна стратегия за района на Царево, в унисон с организацията спасила плаж Перла.

Започнахме да захождаме много комплексно към района и с огромна отговорност. Една от целите на организацията вече е да пусне сигнал към всички хора с подобни виждания към тази удивителна месност, защото такива има много, както има и много, които не й мислят доброто (цялото южно Черноморие влиза в регулация от 2017...). Да разкрие нейния огромен потенциал за алтернативен, съобразен с природата туризъм и да даде устойчива перспектива. Д-р Стефан Пейков с помощта на 800 учени рамо до рамо с проф. Александър Фол са разработили фантастична идея за района в областта на развойната дейност от комунистическо време. Странджа няма да е поредния парк за пишман-туристи, а сборище на хора, които искат да градят бъдещето отсега. Хора, които искат да творят магии и да подобряват средата. И колко само е подходяща Странджа за това...

И ето ни сега. След многократно трасиране, засядания, дъжд, смях, засядания, дъжд, подавания на документи и какви ли не перипетии, най-накрая със завършено трасе: 3 км плуване над потъналите градове на траките, 120 км по пътя на коня и 20 км бягане в един от най-феноменалните резервати в Европа – Ропотамо. Въпреки, че има състезателен характер, Лъвско сърце е нещо повече. Състезателите ще трябва първо да победят себе си. Ще си трябва лъвско сърце. Това всъщност е взаимодействие на ритъм – дишане – мисъл по отделно и заедно. Обръщаме се към тези, които ще спрат да помогнат на атлет в беда. Търсим хората, които не се отказват когато не могат повече. Каним супер хората да се присъединят към новата история на Странджа планина. Този край окриля човека с мистичния си горски дух.

Така се чувствам и аз - окрилен. Макар организацията на такова мероприятие да е доста сложно начинание, макар че всички го правим за първи път, успоредно с това, което ни храни, нито за миг, нито за миг не е имало досада. Напротив, усещането е, че сме част от нещо велико, всички са надъхани и намират време, най-вече откраднато от личното. Срещаме се с други хора като нас и чувството започва да напомня срещите на възрожденците.

Аз самия откривам бар (Алоха) в Созопол, преподавам на деца и възрастни, разработвам сурово барче с мед. И дори само мисълта за Лъвско Сърце ме тряска като ток. Дава ми енергията и хъса да правя всичко, което правя. Защото всяка секунда извън планината за мен е един малък компромис. Понякога, не чак толкова малък. Така че едно от най-силните състезания на Балканите, в Странджа планина е всъщност любовна история за мен.

Предизвикателствата са много – имаме 5 скъсани моста в местността на резерват Тисовица. Разчитаме на ДЛС към с. Грамативкото да ни помогнат с бригада и материал да съживим мостовете. Много от местностите ще трябва да бъдат почистени, което ще направим с мерак. Местните хора очакваме да се включат в организацията на пунктовете. За щастие, тежката административна част и координацията със службите пое др. Германов. Без неговото съдействие, щяхме още да сме на етап - подготовка за състезание в чужбина. С негов помощ ще съумеем да покажем на себе си и всички други, че човекът притежава безгранична сила и издръжливост да постига дори “Абсурди”. Българите вярно сме го казали. Сговорна дружина – планина повдига.

Дано успеем да предадем това на хората. В идеалния случай ще създадем едно любопитсво и ще привлечем иномислещи хора. Но такива, които раздигат боклука след себе си, че и чуждия. И тъй като това ще изисква много висок толеранс на страдание, си мисля да сложа за мото, цитат на един от най-великите атлети на всички времена Емил Затопек:

“Приятели, днес всички ще умрем по малко”