"Още съв в тотален шок. Трудно ми е да говоря. Прекарах три часа в тоалетната - с убиеца зад стената. При всеки изстрел си мислех, че застрелва мой приятел. Познавам всички хора в дискотеката. И те ме познавават. Това е място за развлечение и щастливо прекарване. И изведнъж огромен ужас", разказва един от оцелелите в нощта на най-кървавото масово убийство в историята на САЩ. Както е известно ислямисткият радикал и хомофоб Омар Матийн хладнокръвно разстреля в дискотека "Пулс" в Орландо 50 души и рани 53, а по някои данни от болниците травми са били нанасени на около 100 души.

"Когато започна стрелбата, аз помислих, че е някава шега. Изненадах се. Мислех, че е от музиката в стил рап. Беше някак си като шум в чанта. Приглушен. После всичко стана ясно. Веднага се направих на умрял. Моята приятелка беше с мен. И тя се престори на умряла. Сценката проработи. Това ни спаси. Убиецът не отвори вратата на тоалетната като видя телата ни на пода". 

"Изразявам най-искрените си съболезнования към роднините на всички загинали в кървавата баня. Те бяха и мои приятели. Но искам да подчертая, че дори тази случка няма да ни откаже от живота и възможността да се радваме на него. Трябва да се обичаме напук на цялата омраза, която шества на този свят", завършва описанието си анонимният свидетел, цитиран от "Евронюз".

Цели три часа в пълен шок прекарват посетителите на дискотеката. В 2 часа през нощта започва стрелбата, а чак в пет командосите атакуват заведението и убиват полуделия убиец.

"Помислих си, че пускат песен на Ying Yang Twins (американски хип хоп дует - б.р.) или нещо подобно", разказва Кристофър Хансен, цитиран от Си Ен Ен.

След това започнали изстрелите.

"Те трябва да са продължили колкото цяла една песен", смята Хансен.

Част от хората започнали да се хвърлят на пода и да пълзят в търсене на укритие. Други хукнали към вратите, като зарязали приятели, и стъпвали върху паднали посетители.

"Никой не можеше да разбере какво става до петия или шестия изстрел. Между десетия и двадесетия вече стана напълно ясно какво се случва", споделя Луис Бурбано.

Объркването станало още по-голямо заради продължаващата силна музика и тъмнината на дансинга.

В 2,09 часа сутринта местно време вече всичко било ясно. В този час във фейсбук профила на заведението било публикувано следното съобщение:

"Всички да напуснат "Пулс" и да не спират да бягат."

Луис Бурбано и най-добрият му приятел тичали към вратата за персонала, когато разбрали, че изстрелите ставали все по-силни и идвали все по-отблизо. Той обаче изобщо не се обърнал да погледне назад.

"Ако ги бях погледнал това щеше да бъде последното нещо, което щях да видя в живота ми", казва той, като си мисли, че нападателите са били няколко на брой.

Много хора обаче не успяха да избягат. В продължение на три часа, през които нападателят държеше заложници, те са се криели в съблекалнята или във вентилационните шахти.

Една посетителка разказва, че е оцеляла, защото се скрила под телата на жертвите. И други направили като нея.

Безпомощни, затрупани от мъртви тела, шокирани и уплашени до смърт, те пращали есемеси на своите близки и молели за помощ.

 

Аз съм в тоалетната, пише човек от "Пулс" на майка си. Той идва. Ше умра.

 

Ето какво написал на майка си 30-годишният счетоводител Еди Джамолдрой Джъстис от тоалетната:

"Мамо, обичам те.

Те стрелят в клуба.

В капан съм в тоалетната.

Обади се в полицията.

Ще умра."

Майка му Майна Джъстис се опитала да го увери,  че помощта ще пристигне:

"Сега им звъня.

Там ли си още?

Отговаряй на обажданията.

Обади ми се.

Обади ми се.“

Еди отговорил.

"Обади им се, мамо. Сега. Още съм в тоалетната. Той идва. Ще умра."

След това той замлъкнал. И се оказал един от 50-те клиенти, които не се измъкнали живи.