Тази история започна в сряда вечерта и поприключи в четвъртък на обяд. В нея има всичко - и удобно „изтекли“ скандални заглавия, и удобно подаване на топката между медии и власт, и онзи добре познат свян на българските държавници да говорят открито и спокойно по въпросите на сигурността. В резултат от най-високо равнище прозвуча както потвърждение на принадлежността към НАТО, така и повторение на една от най-популярните пропагандни тези на Кремъл - че Западът планира да нападне Русия.

Историята започна от заглавие в сайта на един вестник: „Румъния ни иска в общ флот срещу Русия“, но премиерът Бойко Борисов отговорил „Не ми трябва война“. Рано на следващата сутрин на същото място се появи ново притеснително съобщение: „Турция спира споразумението за бежанците заради отказа ни от флот срещу Русия“. Така за една нощ четящата публика научи, че Турция притиска с бежанци България да нападне Русия, но премиерът засега удържа. Бойко Борисов доразви сюжета с размисли за това как не очаква Русия да нападне България и как щял да прати двама свои министри да воюват.

Срещу Русия?

Само няколко часа по-късно президентът на Румъния обясни, че не е предлагал обща флотилия, а съвместни учения в Черно море. Посолството на Турция информира, че не са прекратили едностранно споразумението за бежанците с ЕС, съответно и със София. Президентът, премиерът и военният министър на България обявиха на свой ред, че няма нищо извънредно и преповториха нещо отдавна известно - че страната участва в инициативи в сферата на сигурността единствено в рамките на НАТО и че няма да подкрепи предложения само на Румъния и Турция. И както след всеки подобен случай, за публиката остана облекчението, че всичко се е разминало. Без бежанска вълна и без война с Русия.

Скандалът бе сготвен по класическа рецепта на т.нар. хибридна война, макар че думата „война“ е крайно неподходяща за подобна нелепа случка. Добре информирани и анонимни източници са цитирани с гръмки новини - флотилия, срещу Русия, отпор от Борисов. Едно и също заглавие излиза в няколко сайта - и нищо подобно не се появява в много други. Няколко часа по-късно вече има развитие - бежанци, Турция, отмъщение. В същия сайт. И в двете заглавия присъства изразът „срещу Русия“. Малко по-късно премиерът е пресрещнат от репортери, а в първия въпрос флотилията вече се е превърнала във фронт, отново срещу Русия. И когато здравият разум очаква държавата да прекрати ескалацията на въображението, премиерът каза, „че исторически няма как България да бъде нападната от страна на Русия“. Без някой да го е питал дали очаква Русия да нападне България. А после премиерът започна да обрисува бъдещото военно положение: „Не искам на курортите ми да се разхождат военни фрегати напред и назад“.

Защо отново?

Вероятно много хора се питат: планирано или спонтанно влезе премиерът в този сценарий? Верният отговор може и да е известен на тесен кръг хора, но резултатът го видяхме всички. Пореден случай, в който българското правителство изглежда несериозно. Само преди половин година България попадна в скандала „хотспот“, когато различните идеи какво всъщност означава този термин доведоха до поредна буря за един ден. Объркването, незнанието, някакви тайни знаци към трети лица винаги може да са фактори в подобни случки. Но има едно нещо, което ги обединява всеки път. Българските държавници все още са твърде свенливи, когато трябва да говорят на глас по въпросите на сигурността. По въпросите за потенциалните заплахи и рискове, за избора на България и за принадлежността ѝ към ЕС и НАТО. Тези теми са табу за премиера и управляващата партия. И затова българската публика чу за какво става дума чак след избухването на скандала.

Това поведение прави твърде лесни опитите за прокарване на разделение, за всяване на недоверие относно пътя на страната, както и за промяна на общественото мнение. Публикуването на дезинформация, препирането ѝ чрез такива въпроси към институции, както и използването на противоречащи си позиции на политици, са познати способи, които в последните години свикнахме да причисляваме към т.нар. хибридна война. Дори и някой да е замислил този скандал предварително, той няма право да си приписва заслугите, защото по-голямата част от работата бе свършена от българските политици.

Текстът е от Дойче веле.