Вицепремиерът Томислав Дончев излиза начело в класацията на министрите, Корнелия Нинова се оказва с неочаквано висок рейтинг, БСП отчита леко електорално развижване. Над половината от българите смятат, че кабинетът "Борисов" трябва да изкара мандата си.

Основни институции в държавата са с рекордно ниско доверие. ГЕРБ взема 21,9%, БСП- 12,8%, РБ- 5%, ПФ-4,9%, ДПС- 4,5%, АБВ- 3,5% и "Атака"-2,6%, ако изборите бяха днес. Това сочат данните от национално представително тримесечно изследване на социологическа агенция "Алфа рисърч", проведено между 8 и 14 юни.

Ето и основните изводи от проучването:

→ Продължаваща криза на доверието към основните държавни институции. В политически план тя разширява хранителната среда за популистки послания, насочени срещу представителната демокрация, а в ежедневието, при конфликтни ситуации, мотивира хората а приори да пренебрегват както позициите, така и усилията на институциите за решаване на даден проблем.

→ Висок интерес към президентските избори – около 59% възнамеряват да участват в тях. Липсата на официални кандидати обаче едва три месеца преди тяхното провеждане, руши образа на независимост и самостоятелност на тази институция, както и нейната тежест при действия в кризисни ситуации.

→ Позитивни оценки за действията на правителството по диверсификация източниците на газ, усвояването на еврофондовете, инфраструктурните проекти и борбата с контрабандата. Те обаче са съпроводени от ръст в критичните оценки за коалиционните взаимоотношения сред симпатизантите на РБ, ПФ, АБВ, а макар и по-слабо –  сред тези на ГЕРБ. Така, за първи път спадът в рейтинга на правителството идва не „отвън“, от недоволни социални групи,  а „отвътре“ и се дължи на изцяло политически фактори. 

→ Бойко Борисов запазва позицията си на най-одобряван партиен лидер, а премиерският му рейтинг (32%) е близък до този в края на двегодишния период от първото му правителство. Неочаквано силно, предвид електоралния потенциал на социалистите, стартира новият лидер на БСП – Корнелия Нинова (18%). С позициите си по вота на българите в чужбина, лидерите на ПФ поляризират силно общественото мнение, а тези на РБ остават с ниска подкрепа.

→ ГЕРБ продължава да е първа политическа сила, но БСП, както и националистическите формации, бележат лек ръст. РБ започва да губи енергията от участието си във властта и се отмества леко надолу.  ДПС е под обичайните си нива за социологически  проучвания, но още не е я→сно дали избирателите просто се въздържат от изразяване на позиции, или част от тях се преориентират към новата партия ДОСТ.

→ Макар и да е още много рано за каквито и да било политически прогнози във връзка с президентските избори, може да се твърди, че ако всяка партия издигне свой кандидат за държавен глава, резултатите ще са близки до вота за парламент. При наличието на различни обединения обаче и евентуално въвличане на референдумите като фактор в президентската битка, може да се очаква и разбъркване на картите. 

Томислав Дончев - начело на министерския рейтинг, в дъното - Кунева и Бъчварова

За периода март – юни, правителството губи 2% от рейтинга си (от 20% на 18%), а недоверието нараства от 46% до 48%. Това, макар и малко разместване, е резултат от два паралелни по-дълбоки процеса. 

От една страна, кабинетът получава подкрепа за редица конкретни политики и действия като – развитието на инфраструктурата, усвояването на еврофондовете, предприетите стъпки за диверсифициране източниците на газ и собствените сондажи в Черно море, справянето с бежанската криза, борбата с контрабандата, по-активно развитие на доболничната помощ чрез увеличаване на направленията за преглед при специалист.

Същевременно, правителството фокусира нарастващата критика и неудовлетвореност от изострянето на коалиционните взаимоотношения във връзка със съдебната реформа, изборното законодателство и редица други законопроекти.  Високи и нереализирани остават очакванията за провеждането на реални промени, които да гарантират справедливо правосъдие за всички, а начинът, по който беше въведено задължително гласуване и ограничен броят на секциите в чужбина предизвиква откровено недоволство.

В най-голяма степен критични към коалиционните взаимоотношения са симпатизантите на АБВ, РБ и ПФ. Този процес обаче започва да обхваща и привържениците на ГЕРБ, чиято критичност към начина, по който се споделя отговорността в кабинета също нараства. Така, за първи път спадът в подкрепата за кабинета идва „отвътре“ и е резултат от чисто политически оценки и очаквания. Доказателство за това, че недоволството е по-скоро „натиск“ от страна на избирателите за по-голямо влияние на техните политически сили е и фактът, че 58% от хората са на мнение, че най-добрият вариант за страната е пълен мандат на правителството, а едва 17% са за бързи предсрочни избори. 

Конкретни реализирани проекти, предимно в сферата на инфраструктурата, усвояване на еврофондовете и реакция по кризата с бежанците, позволяват на премиера и отделни министри да запазят обществено доверие. Министър-председателят Борисов  продължава да се ползва с подкрепата на 32% от избирателите и е единственият лидер на партия, който успява да удържи подобни позиции при второ правителство, в сложна парламентарна конфигурация, коментират от "Алфа рисърч".

Като най-успешни са оценени регионалният министър Лиляна Павлова и министърът по еврофондовете Томислав Дончев. 

Павлова запазва първото си място по одобрение, но трупа и негативи заради увеличената цена на винетките и качеството на някои строежи, поради което отстъпва лидерската позиция на Дончев - при него неодобрението е по-слабо. 

По-добре се представят министрите Вежди Рашидов, Красен Кралев, Ивелина Василева и Даниел Митов, които по-слабо, но устойчиво се ползват с положителен баланс в оценките.

"Специфична група оформят няколко министри с тежки ресори, натоварени със силни очаквания, разнопосочни интереси и респективно, акумулиращи по-високо обществено недоволство. Сред тези членове на кабинета са финансовият Владислав Горанов, здравният Петър Москов, вътрешният Румяна Бъчварова, икономическия Божидар Лукарски, образователният Меглена Кунева", коментират от "Алфа рисърч".

Резултатите показват, че в дъното на класацията са Кунева, Румяна Бъчварова, Лукарски, Москов, Горанов и Захариева, които са са най-лош баланс между положителни и отрицателни оценки.

Останалите министри също се ползват с преобладаващо отрицателни оценки, но са по-слабо разпознаваеми, обясняват от агенцията. 

Над половината от анкетираните искат кабинета да изкара пълния си мандат, показват данните.

Полиция, главен прокурор, парламент - на дъното по доверие

И през периода март – юни продължава кризата в отношението към всички основни институции в държавата. Доверието в тях е на толкова ниски нива, че от социологико-статистически факт заплашва да се превърне във фактор за институционална неефективност, отбелязват от "Алфа рисърч".

Отказът на президента Росен Плевнелиев от втори мандат не е променил цялостните нагласи към него. Всеки четвърти оценява мандата му като по-скоро успешен и той запазва доверие от около 24% срещу 35% недоверие. Относително най-позитивно към него са настроени избирателите на ГЕРБ.

Парламентът продължава да губи обществено доверие: то спада до своеобразно дъно от 7,5% срещу 59% недоверие. Девалвира не само образът, но и самата функция на народния представител, което от своя страна създава благоприятна среда за разпространение на всевъзможни популистки тези. Макар и по-слабо, от негативната тенденция страда и председателят на НС Цецка Цачева (14% положителни срещу 45% отрицателни оценки).

Доверието в главния прокурор Сотир Цацаров спада до 9% и е обвързано с доминиращото в обществото мнение, че правосъдната система не гарантира нито равнопоставеност, нито  справедливост. 

След лекия ръст в доверието към МВР, полицията и министър Румяна Бъчварова, отбелязан през пролетта, стрелбата в "Слънчев бряг" връща нивата към предишните ниски стойности. Това движение в рейтинга показва за пореден път, че в условия на ниско доверие всеки, макар и изолиран инцидент, лесно може да заличи вече натрупани позитиви.

РБ - първи признаци на негативен развой, изравнява позиции с ПФ

Бойко Борисов остава най-популярният и с най-устойчив рейтинг партиен лидер (32%). Доверието към него, както и подкрепата за конкретни правителствените политики, позволяват ГЕРБ да запази почти без промяна лидерската си позиция в електоралните предпочитания на избирателите (21,9%).

Сравнително силно стартира и новият председател на БСП Корнелия Нинова - 18% доверие, а на фона на мнозинството от останалите опозиционни лидери, и с относително ниско недоверие (42%). Промените в партийния връх мобилизират и част от разочарованите доскоро привърженици на социалистите, които за пръв път от предсрочните парламентарни избори през 2014 г. бележат по-съществен ръст в подкрепата – от 10,4% до 12,8%, коментират от агенцията.

След дебатите по Изборния кодекс Патриотичният фронт силно поляризира обществото. Нарастват цялостно негативните настроения към него, но лидерите успяват да сплотят феновете си и да подобрят личните си позиции (Каракачанов - 18% и Валери Симеонов – 13%). В резултат, коалицията им бележи лек ръст. Готовност да гласуват за тях в началото на юни изразяват 4,9%, като това на практика изравнява позициите на Патриотичния Фронт с тези на Реформаторския блок.

Първи признаци за негативен развой е налице при РБ. Вътрешните противоречия в него, липсата на политическа инициатива и на единни позиции по актуални въпроси, ерозират електоралния му ресурс. Марката „Реформаторски блок“ не е достатъчна да задържи избирателите и за три месеца той губи около процент от тях. Към момента може да разчита на 5% подкрепа. Всички лидери на РБ също са с ниско доверие.

Георги Първанов (20%) и Татяна Дончева (21%) от месеци запазват относително високо доверие, което би им помогнало за добро мажоритарно представяне, но за момента не прераства в по-силна партийна електорална подкрепа. Потенциалният вот за АБВ остава в рамките на 3,5%, а за "Движение 21" се увеличава леко до 2,6%.

За последните три месеца вотът за ДПС намалява от 4,9% до 4,5%. Стойността е по-ниска от обичайно регистрираното в социологическите проучвания през последните години. Тя се дължи обаче по-скоро на разколебаване на потенциалните избиратели, на отказ да направят избор, отколкото на преминаване към конкурентна партия. Избирателите на ДПС са в процес на „изчакване“. Следващите месеци ще покажат как ще се развият техните нагласи. 

От политическа гледна точка, най-непосредствено предизвикателство пред партиите са предстоящите през есента президентски избори и евентуален референдум (или референдуми). Около 59% от анкетираните възнамеряват да гласуват във вота за президент.

Около 40% от хората твърдят, че са чували и за двата референдума – и за този на Слави Трифонов, и за този на Веселин Марешки.