„Как можем да казваме, че институциите са отчетни, когато имаме фигурата на главния прокурор?“, попита бившият министър на правосъдието Христо Иванов на дискусия в София по повод 25 години от приемането на настоящата Конституция на република България.
Иванов припомни, че статутът на главния прокурор в Конституцията е останка от тоталитарните години, когато от обвинението се е очаквало да осъществява общия надзор за законност и да изпълнява четвъртата функция на държавата.
„В социалистическата конституционна теория не се говореше за разделение на властите, но се говореше за функции на държавата и прокуратурата беше четвъртата такава...
Днес ние виждаме не само че конституцията поддържа функцията по общия надзор за законност, но и че главният прокурор е неподотчетен и по никакъв начин не е обвързан с тези взаимовръзки и баланси, т.нар. checks and balances”, обясни бившият правосъден министър.
Той използва български превод на понятието checks and balances като „задръжки и противотежести“, защото „тук задръжките са много важно българско семантично понятие“.
Втори проблем на Конституцията, според Иванов, е невъзможността на гражданите да изпращат директно жалба до Конституционния съд. Бившият министър огласи, че в самото начало е имал намерение да предложи точно такава поправка в Конституцията.
„Когато разбрах, че има вероятност да остана министър на правосъдието в редовното правителство, знаех, че трябва да намеря начин да отворя темата за промени в конституцията. И с известна наивност си мислех, че е важно да намерим една тема, по която всички са съгласни и с нея да тръгнем напред.
Тогава мислех, че темата за пряка конституционна жалба е именно това – всички ще са съгласни, политическите сили ще разглеждат тази тема като популярен, не популистки, жест към отделните хора на България.
Какво беше моето учудване, когато един уважаван юрист, който към онзи момент бе председател на една от големите партии, ми каза: Да, да, ще говорим разбира се, но от всички неща има едно, за което ние твърдо сме против. - Кое е то? - Пряката конституционна жалба“.
Христо Иванов потърси обяснение на това в паралел със семейните отношения.
„Както във всяко семейство след определен период от време, така и в българското политическо семейство има един определен кръг въпроси, които не се задават“.
Присъстващата на дискусията Татяна Дончева предположи, че проблемът е изцяло битов и предложи разрешаването на пряката конституционна жалба като механизъм „да стане по-малко привлекателно работното място на конституционен съдия“, защото щели да бъдат затрупани от работа. Така партиите нямало да изпращат свои верни кадри на заслужен отдих там.
Христо Иванов призова кандидатите за президент да казват какви хора и по какви критерии ще изпращат в Конституционния съд. Така можело да се стигне някой ден и до ревизиране на прословутото решение №3 от 2003 г., което определя почти всичко в съдебната власт като „държавно устройство“ и само Велико народно събрание може да прави промени там.
„Не винаги здравият разум е източник на правото“, каза по повод това решение Христо Иванов.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни