През 2016 г. се забелязва тенденция към "нормализация" и повишена толерантност към речта на омразата. Това е основният извод в доклад на "Отворено общество", в който се съдържат актуални данни за езика на омраза. Националното проучване е проведено сред 1197 българи.

Данните показват рязък скок на хората, чували изказвания, които изразяват неодобрение, омраза или агресия спрямо представители на малцинствата. В периода 2013 – 2014 г. общо 46% от хората съобщават, че са чували реч на омразата в обществото. През тази година броят им нараства до 58%.

Роми и мюсюлмани - най-мразени

Най-мразените малцинствени групи са ромите, които са следвани от мюсюлманите. През 2013 г. трите обществени групи, които най-често са били обект на агресивно и обидно говорене са били ромите, турците и хомосексуалните. През 2014 г. в челото влизат и мюсюлманите, и чужденците. През 2016 г. речта на омраза към мюсюлманите и чужденците трайно се установява. Повечето от респондентите в изследването на "Отворено общество" са чували за реч на омразата към мюсюлманите, отколкото към турците. Говоренето с обидни квалификации към хомосексуалните отстъпва леко назад при тази нова тенденция. Скокът в агресивното говорене спрямо мюсюлманите е рязък. От 10,6% от анкетираните, които казват, че са чували такава реч на омразата през 2014 г. до 38 на сто през 2016 г.

 

 

Престъпник = политик или ром

Изострят се негативните представи за различните изследвани групи. Най-често обидната квалификация "престъпник" се асоциира с "политик" - за 33,2%, или с "ром" - 32,5%. През 2013 и 2014 г. най-много хора казват, че никого не асоциират с престъпник. През 2016 г. обаче има промяна в нагласите. Рязък скок има при асоциацията на престъпник с бежанец/имигрант. Процентът на хората, които смятат, че тази група може да бъде подозирана в престъпни намерения и действия рязко скача -от 5,6% до 19%.  Натрупването на негативното говорене срещу бежанците/имигрантите води до създаването на нови представи за тях.

През 2014 г. внушителният процент от респондентите - 46,8% - смятат, че нито една обществена група не предизвиква асоциации със "заплаха". През 2016 г. хората с подобно мнение намаляват до 31,3%. Най-голямата заплаха се оказват ромите - за 34,2% от анкетираните. Следват бежанците/имигрантите с 31,1%. Едва 10,6% се страхуват от скинхед, сочат още данните на "Отворено общество".   

 Телевизиите остават най-мощният проводник на речта на омразата

 

Телевизиите са все така най-мощното средство за разпространение на речта на омразата, най-често тя се чува през тв екрана. В изследването обаче се отчита увеличаване на ролята на интернет. Все по-често през социалните мрежи се чуват послания, които проповядват обида, агресия, насилие към малцинствени групи. През 2014 г. 19 на сто смятат, че интернет е водещ фактор в това отношение. През 2016 г. близо една трета от анкетираните отчитат нарастващата роля на глобалната мрежа.

Най-често говорителите на омразата са обикновените хора, показва изследването на "Отворено общество". Голямо е влиянието и на журналисти, и на политици за формирането на негативни нагласи спрямо различни малцинствени групи. По-сериозното притеснение е, че с речта на омразата все по-често си служат експерти и представители на държавни институции.

 

 

 

"България на българите"

Когато са попитани абстрактно дали одобряват речта на омразата, анкетираните изглеждат доста толерантни. Половината от тях отсичат, че напълно не одобряват подобно говорене. Общо неодобрението /заедно с тези, които по-скоро не одобряват/ е внушителните 86%. 

Когато обаче анкетираните са питани за конкретни изрази, те реагират доста по-различно. Над 52 на сто харесват разпространеното "България на българите" и не го свързват с нетолерантност или изкривено националистическо говорене. 

 

 

 

63 на сто от анкетираните са съгласни, че трябва да се спре държавното финансиране на партии, ако техните лидери проповядват агресия, неодобрение, омраза спрямо различни малцинствени групи. Само 14 на сто са против.  58 на сто от хората смятат, че подобни мерки - спиране на финансирането с държавни и европейски средства- трябва да се прилага и при медии, които злоупотребяват с езика на омразата.
59 на сто приемат, че прокуратурата трябва да разследва журналисти и политици, които сеят агресивни послания. Близо две трети са за наказателно преследване на агресивния национализъм.
На фона на всички тези проценти, които звучат обнадеждаващо, когато стане дума за реални действия нещата коренно се променят. Едва 23 на сто биха подали лично сигнал в полицията, ако станат свидетели на реч на омразата .