Разбирам, когато убиват за антикорупционни журналистически разследвания. Когато в резултат на работата ти някой може да остане без заграбената си с труд плячка, да загуби мястото си на хранилката, да се лиши от къща на Лазурния бряг.

Разбирам, когато убиват за журналистика, разследваща престъпленията на властта. Отвличания, изтезания, убийства, екзекуции без съд и присъда. Когато е възможно от високото кресло да заминеш завинаги за „Белия лебед“ (изправителна колония с жесток режим за осъдени до живот в град Соликамск – бел.ред.).

ИЗВЕСТЕН ЖУРНАЛИСТ БЕ ВЗРИВЕН В КИЕВ

Разбирам, когато убиват адвокати, защитаващи жертвите на нацистките групировки и журналистите, които пишат за тях.

Разбирам, когато убиват свидетели, политически конкуренти, опозиционери. Всичко това може да се обясни с логика. Да, зверска логика, но – логика.

Отстранен е човекът – елиминирана е опасността, която той може да носи.

Но не разбирам защо убиват обществено-политически журналисти.

Ето, вие убихте политическия журналист Павел Шеремет, и какво? Не знам кои сте именно „вие“, но какво сега?

Каква опасност отстранихте? Какво ще се промени?

ПАВЕЛ ШЕРЕМЕТ: УКРАЙНА ЩЕ ПРИСЕДНЕ НА ВОЙНСТВАЩИТЕ МРАКОБЕСИ

Ще се промени ли някак общественото мнение? Нима свободата, която той отстояваше, ще поевтинее в очите на онези, за които тя е едва ли не най-важната ценност? Диктатурата, която той мразеше и с която се бореше – и у тях в Белорусия, и в Русия, и в изгнание в Украйна – нима ще стане привлекателна в нечии очи? Ще промени посоката на развитие на страната ли? Да, нещо сбъркахме с тази Европа, давай, братче, обратно под васалството на Москва – така ли мислите, че ще стане?

Някой ще щракне копчето в мозъците на читателите и слушателите на Павел, които споделяха мнението му за свободата, правата на човека, демокрацията, честния бизнес, конкурентноспособния пазар, независимите съдилища, гражданското общество, върховенството на закона, равенството, антиклерикализма, антифашизма, достойнството, честта, честността, съвестта – всичко онова, за което той пишеше и чийто адепт и проповедник беше, всичко това ще загуби стойността си в очите на хората ли? И те ще решат, че робството, покорството, шовинизмът, шуробаджанащината и кражбата са по-добри ли?

Защо убихте Паша, изроди?

----

* Аркадий Бабченко е руски журналист, създател на проекта „Журналистика без посредници“. Роден е през 1977 г., завършил е международно право, женен е и има една дъщеря. Участвал е в двете войни в Чечения – първия път през 1995 г. като донаборен войник, втория – през 1999 г., като наемник. Работил е за много издания, между които „Московски комсомолец“ и „Новая газета“, както и за тв предавания. Като военен кореспондент на „Новая газета“ е отразявал войната в Южна Осетия през 2008 г.

** Текстът е от фейсбук, заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.