Светкавичните реакции на турския президент по време на неуспешния преврат са характерни за неговата персона. И преди бе известен с прекалената си реакция на събития, далеч по-безобидни от предизвикателството, разтърсило Турция миналия петък. Ердоган провидя в мирните демонстрации в парка "Гези" едва ли не външна агресия срещу страната, дело на агенти. По същия начин се отнася към журналистите, които са заплашвани с най-строги наказателни мерки, както и политическите си опоненти, които третира по унизителен начин.

Изправен пред неуспешния преврат, Ердоган е решен да накаже не само извършителите му, а всичките си опоненти – в армията, съдебната система, правителствените учреждения и т. н. По такъв начин Турция е на път да се превърне в голям затвор. След като винаги е желал да подражава на султаните, днес турският президент получава възможността да вдигне бесилките, с които бе прочута Османската империя.

От събота сутринта той не се държи като президент на своя народ, а като шеф на определена прослойка. По думите на турския журналист Самих Идиз, като че ли Ердоган е загърбил националните интереси в полза на интересите на своята ислямска Партия на справедливостта и развитието. Именно тази склонност у турския президент доведе до дълбоко разцепление в обществото и мотивира група отчаяни офицери, които хвърлиха страната в хаос с неясен изход. Това бе реакция срещу авторитарните и репресивни черти в политиката на Ердоган, който е решен да се разправи с всеки, който не е съгласен или се възпротивява на намеренията му.

Победата на демокрацията в Турция не означава победа за Ердоган

Турците, които излязаха по улиците, за да спрат преврата, не направиха това, защото подкрепят президента си, а защото се възпротивиха на връщането на военния диктат. Либералните медии се оказаха на висотата на принципите си, което е особено очевидно в случая със CNN Turk. Макар че именно тези медии бяха обвинявани от режима, че са манипулирани от Фетхуллах Гюлен, целият свят видя как техните журналисти помагаха на служителите от сигурността да арестуват превратаджиите. Освен това, тъкмо тези медии отказаха да излъчват посланията на военните, отстоявайки демокрацията, макар и в най-неатрактивната ѝ форма.

От своя страна, разпокъсаната опозиция също застана солидарно в защита на демокрацията, като по такъв начин спаси Ердоган – човекът, който не пропуска повод, за да я обвини във всички грехове. Така Ердоган този път „отърва кожата“ от един преврат, за който сам имаше вина. Ако обаче не си извлече поуки и продължи да отблъсква голяма част от обществото, турският президент рискува втори, този път фатален за него преврат, който ще хвърли страната в пропастта.

Ердоган носи отговорността за сегашната криза в Турция

Той превърна родината си в полицейска държава с автократично управление и популистки политики единствено с цел запазването на личната си власт. С тази цел мобилизира националистическия вот и торпилира мирните преговори с кюрдите, хвърляйки страната в гражданска война. Впрегна цялата съдебно-полицейска машина, за да смаже независимата журналистика и наука и за да сплаши всеки, който се противопоставя на политиката му, както в страната, така и в чужбина.

Крайният резултат е сегашната полицейска държава на Ердоган.