Хаснаин Казим (41 г.) е известен германски журналист. Той е с индийско-пакистански корени, но е роден в западногерманския град Олденбург. Завършил е политология в Хамбург. През 2006 г. постъпва на работа в сп. "Шпигел". От 2009 г. до 2013 г. е кореспондент на изданието за Югоизточна Азия, бюрото му е в Исламабад. От 2013 г. до началото на март т.г. е кореспондент в Истанбул. Заради репортажите му, Анкара отказва да продължи акредитацията на Казим. Без такава се смята, че той живее нелегално в Турция, заплашват го арест и съд. С помощта на посолството на Берлин в Анкара журналистът успява да напусне страната легално. От март т.г. е кореспондент на "Шпигел" във Виена, но продължава да пише за събитията в Турция.

След опита за преврат в Турция за три месеца е въведено извънредно положение. Няма да мине много време и пак ще получа десетки имейли от семейството ми, приятели и читатели.

"Радостна съм съм, че вече не си в Истанбул", ми написа приятелка.

"Добре е, че сте на сигурно място", споделя читател.

От 4 месеца живея във Виена, след като три години бях в Истанбул. Колкото и прави да са изпращащите до мен послания, толкова повече те ме натъжават. Защото сега трябва да се смяташ за щастлив, че не живееш в Турция.

ЕТО ВИ НЕЛИБЕРАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ

Сърцето ми кърви. Тази Турция можеше да бъде жизнерадостна, пъстра страна – с нейното културно многообразие, с красивите си градове, с прекрасните си крайбрежия, пейзажи с маслинови масиви, планини и преди всичко със сърдечните си хора. С потенциала си можеше да бъде просперираща страна – като население и ресурси.

Като човек, който обича Турция, от опит знам, че трябва да можеш и да страдаш. Много са изпитанията и то не едва от миналия уикенд, когато събитията станаха драматични, а от години. Това стана ясно на целия свят след протестите през лятото на 2013 г., когато в Истанбул хора от всички слоеве се надигнаха срещу авторитарния режим на Реджеп Тайип Ердоган и ги обстрелваха, биеха, изпратиха ги в затвори.

Призиви към клевети

През януари, когато все още живеех в Истанбул, атентатор се самовзриви насред германска туристическа група – на площада между Синята джамия и "Света София". Бях потресен. Често съм бил на това мирно и прекрасно място.

Седмица, след като бях заминал, през март терорист се взриви на главната търговска улица в Истанбул. Това стана само на няколкостотин метра от жилището, което обитавах и то на място, откъдето всеки ден минавах. Тогава получих първите имейли:

"Слава Богу, че вече не живееш там!"

През юни привърженици на "Даеш" устроиха кървава баня на летището "Ататюрк" в Истанбул. От никое друго летище не съм излитал толкова често, нито съм се приземявал толкова много другаде. И пак имейли:

"Спокойни сме, след като знаем, че вече не сте в Истанбул."

Сега и проваленият опит за преврат и последвалото тримесечно извънредно положение, което не е нищо друго, а безочливо разчистване на сметки с критици и противници на Ердоган. И досега президентът, който на всяка цена иска да въведе президентска демокрация и настоява за промяна в Конституцията, управляваше авторитарно. Сега той предприема диктаторски стъпки. Врича се, че щели да се зачитат правовите основи, демокрацията щяла да укрепва.

ИСЛЯМИСТКАТА РЕВОЛЮЦИЯ НИКОГА НЕ Е БИЛА ПО-БЛИЗО

В действителност нещата изглеждат така: хората ще бъдат призовавани да съобщават за подозрителни лица. Под това правителството разбира всички онези, които се изказват положително за превратаджиите. Истината е, че това ще са всички критици на Ердоган и на неговата партия. Клеветите сега са част от турската управленска политика.

Ердоган иска властта беусловно и без компромиси

След всяка абсурдна ситуация си казваш: "Това Ердоган със сигурност няма да го направи, няма да намери смелост, няма да стигне още по-далеч."

И все пак турското правителство доказа, че идва и по-лошо, отколкото сме мислили – все по-драстични ограничения на употребата на алкохол; забрана стюардесите от турските авиолинии да са с червило; отделни общежития за студенти и студентки; блокиране на новинарски сайтове; забрана за гей парад в Истанбул; уволнение на цели редакционни колективи; отстраняване на съдии, прокурори и полицейски служители, които разследват обвинения в корупция срещу правителствени членове; за обида пред съда се изправят обикновени хора, които са написали в социалните млежи нещо за президента Ердоган; съзнателното подклаждане на гражданска война в югоизточните части на страната, за да се представиш като мощна защитна сила; сега уволнението и унижаването на хиляди, които под някаква форма са квалифицирани като критици.

ДЯВОЛЪТ МОЛИ ЗА СЪЧУВСТВИЕ

Всичко това е много тъжно, но и ясно – Ердоган иска властта и то безусловно, без дискурс, без компромиси. Той мисли, че след като е бил избран за президент с 52 на сто от гласовете, сега има 100-процентова власт и не е длъжен да се съобразява с никого. Ердоган никога не е разбирал, че демокрацията не се ограничава само до провеждането на избори. Сред основните й принципи са разделение на властите, свобода на печата и на изразяване на мнения, независимост на правосъдието и много други.

Ердоган е жаден за култово почитане. Той иска хората да го величаят, да го славят, да са в нозете му. Това той разбира под уважение. Когато негови фенове изричат: "Една твоя дума и започваме да убиваме! Една твоя дума, и сме готови да умрем" или, както напоследък публично в Истанбул се крещеше: "Аз съм само косъм от дупето ти", Ердоган не ги призова да се опомнят. Не, той им се усмихва бащински, чувства се ухажван и ги хвали за лоялността им.

Едно такова общество има не само политически проблем, а и психологически.

В Турция цари страх

Никой не смее да критикува Ердоган. Мнозина обмислят да напуснат страната. Мои приятели германци, които живеят в Истанбул и сега прекарват отпуските си в Германия, са решили да отложат връщането си за неопределено време. Турски приятели се интересуват от перспективи за работа в чужбина и как се получават виза и разрешително за работа.

В Истанбул и не само там хотелите, ресторантите и магазините са празни. Кой сега отива в Турция? Властта на един човек има такава висока цена за икономическото оцеляване на толкова много хора.

ТУРЦИЯ Е НЕНАДЕЖДЕН ПАРТНЬОР С ПАРАНОИК НАЧЕЛО

В мнозинството си турският народ се обяви срещу военния преврат. Той доказа демократично мислене. Сега обаче дивиденти от това вадят Ердоган и ислямистите. Навсякъде се крещи "Аллах е велик", музикалният съпровод е на мюезините.

Политическият ислям в Турция е на път да унищожи основите на наложената от Ататюрк светска държава. Демокрацията умира пред очите ни, или това, което е останало от нея. Светът съзерцава.

А аз съм тъжен - трябва да съм щастлив, че не живея в Турция.