Али Давид Сонболи (18 г.), който в петък в Мюнхен отне живота на 9 души и сам си тегли куршума, е използвал преправен театрален пистолет.

Това съобщава днес “Зюддойче цайтунг”, позовавайки се на сигурен източник от следствието.

Сонболи е купил деактивиран 9-милиметров “Глок 17”, произведен през 2014 г. в Словакия, в Даркнет. Това е един вид таен интернет, нещо като паралелно уеб пространство, познато на много потребители. Информация по Даркнет обаче може да се получи само от някой, който разполага със специален софтуер и точно знае къде какво да търси. Твърде често това са престъпници, за да си набавят оръжия, наркотици или детска порнография, твърдят запознати.

ЖЕРТВИТЕ В МЮНХЕН ВЕЧЕ СА ДЕВЕТ

Али Давид е реактивирал пистолета, което е възможно и така от театрален той става опасно оръжие.

Според “Зюддойче цайтунг” след стрелбата полицията е открила 58 гилзи, всички патрони са били изстреляни от въпросния “Глок”.

Позовавйки се на разследващите, мюнхенското издание съобщава и други подробности.

Преди нападението Сонболи е пътувал до град Виненден, на около 20 км от Щутгарт. Точно там на 11 март 2009 г. 17-годишен младеж изби в гимназия 15 души и се самоуби. Сонболи е оглеждал сградата и е правил снимки.

Друг негов вдъхновител е бил атентаторът от Норвегия Брейвик, който на 22 юли 2011 г. устрои кървава баня в центъра на Осло и на остров Утоя. В компютъра на Сонболи е бил открит “манифестът” на Брейвик. Никак не е случайно, че нападението в Мюнхен стана точно 5 години след атентатите в Норвегия.

Както вече съобщихме, Али Давид е страдал от психично заболяване, изпадал в депресия. “Зюддойче цайтунг” уточнява, че той е страдал не само от депресия, имал е и смущения на способността за концентрация на вниманието, страдал е и от социална фобия (отчужденост).

Миналата година той е бил хоспитализиран за два месеца в психиатричната клиника, намираща се в мюнхенския квартал “Харлахинг”. След изписването му и до деня на нападението лечението е продължило амбулаторно.

ЛЪЖИТЕ ЗА МЮНХЕН, КОИТО ЦЕЛИЯТ СВЯТ РАЗПРОСТРАНЯВА

Междувременно стана известно и къде точно е живял нападателят Сонболи.

Първо да уточним, че за разлика от атентаторите от Париж и Брюксел, обитавали проблемни квартали, сравними с гета, в Германия такива няма. Да, в някои градове, също и в Берлин, има квартали, където живеят предимно турци или руснаци, но това са техни предпочитания. Тези квартали обикновено са централни.

В Мюнхен пък има строителна наредба, по силата на която не могат да се изграждат затворени елитни комплекси. В близост до всички нови сгради, независимо дали са в центъра или луксозни, винаги трябва да се строят и жилища за социално слаби.

Семейството на Али Давид живее под наем на 5-ия етаж на сграда, звършена през 2012 г. Тя се намира точно срещу баварското Министерство на правосъдието и е част от каре от жилищни кооперации, известно като “Нимфенбургер Хьофе”.

В кооперацията, където живее семейството, се настаняват само социално слаби граждани – с ниски доходи или живеещи от помощи. До нея е друга кооперация, обитавана от служители в администрацията и преподаватели. В тези две сгради жилищата не се продават, там се живее само под наем. В непосредстевно съседство е сграда с продадени жилища, където цената достига 3 милиона евро.

Едно малко отклонение – за разлика от българите, над 80 на сто от немците живеят под наем. Сградният фонд е предимно собственост на части фирми, които строят кооперации или цели квартали и печелят от наемите. Общините пък субсидират строежа на социални жилища, но в тях могат да живеят само хора с ниски доходи.

Да се върнем на семейството на Али Давид, обитаващо жилище в нова кооперация с шумозаглушителни прозорци, балкони и светла фасада.

“Цяла нощ плакахме”, споделя днес пред журналист от “Шпигел” Чуан Хусеин (21 г.). Тя живее врата до врата със семейството на нападателя. Нейният и неговият баща са шофьори на такси. Родената в Германия иракчанка е покрусена не само от причиненото от съседа й. Той е прострелял смъртоносно и неин познат – 14-годишния брат на приятелката й.

Също и Али Седък, 29-годишен продавач, който живее в същата кооперация, е познавал Али Давид.

"Това е съвсем нормално семейство. Често срещах бащата и по-малкия му брат. Бил съм и у тях. Веднъж дори поискаха да пусна в апартамента им да летят моите канарчета. Често играехме футбол в отсрещния парк", разказва Седък.

За по-големия син в семейството, избил невинни хора, има резерви. Али Давид минавал край него, без да промълви и дума. Често го е виждал да кара количка с вестници, които вместо да пуска в пощенските кутии, ги е хвърлял в кофа за смет.

Семейство германци също споделят за "Шпигел" преживяното:

"В деня на нападението щяхме да ходим на кино, но в центъра на Мюнхен настана паника. Разбрахме за стрелбата в търговския център. Появиха се съобщения по туитър за стреба и в центъра (оказали се фалшви – б. р.). Хукнахме да се спасяваме, нахълтахме в най-близкия хотел. Там се барикадирахме в една стая с още шестима непознати – вратата затиснахме с леглата."

На другия ден се върнали у дома и узнали, че живеят на същия етаж, обитаван от семейството на нападателя. Съпрузите изпаднали в шок.