ДЖОНАТАН ДЖОУНС

Трябва ли изкуството някога да е от човешка кожа? Имало е серийни убийци като Ед Гейн, прототипа за Норман Бейтс, героя на Алфред Хичкок, който си е правил трофеи от кожа. Днес има по-законни начини да се сдобиеш с нечий епидермис с арт-цел. Вместо да убиеш и одереш някого, можеш да „отгледаш“ кожа в лаборатория. Но дали резултиралото изкуство е по-малко зловещо?

Тина Горянич направи предложение да създава дамски чанти и други дизайнерски аксесоари от кожата на прочутия дизайнер Александър Маккуин, който почина през 2010 г. Горянич вече очаква патент за метода, чрез който от ДНК на Маккуин ще се създаде епидермис и от него ще може да се изработят луксозни стоки.

Леле. И все пак това не е първият опит да се развие плътта на знаменитост в името на изкуството. Италианецът Димут Щребе вече създаде органичен „клонинг“ на ухото на Ван Гог с ДНК, придобита от член на семейството му.

Изследователи, коментирали идеята на Горянич, смятат, че теоретично тя е изпълнима – въпреки че ще е трудно да се създаде достатъчно кожа на Маккуин за производството на цяла модна линия. Навлизаме ли в епоха на клонирани звезди и скулптури, без да споменавам дрехи, направени от човешка кожа? И ако отговорът е да, етично ли е това?

През 90-те години изкуството изглежда се готвеше да навлезе в царството на мъртвите. След като Деймиън Хърст спечели през 1995-а наградата „Търнър“ за своите витрини, в които имаше разполовените трупове на крава и теленцето ѝ, накъде можеше да поеме? Канеше ли да се изложи и човешко тяло? Той никога не прекрачи тази граница. Просто потопи още животни в резервоари с формалдехид – по все по-насмешливи начини. Вместо това се появи Гюнтер фон Хагенс, изобретателят на „пластинацията“, който предизвика опашки от желаещи да видят мъртви хора, поставени като скулптури, със зловещо разкрити вътрешни органи.

Идеята да се прави изкуство с човешки тела ме смущава – със своята очевидна деградация на уважението ни един към друг. Разбира се, анатомичната наука има дълга история, но това е друго. Стари научни колекции са пълни с готически изкушения като консервирани човешки артерии или изкормени органи. Някои католически църкви запазват телесни части на светци. Но изкуството, от Ренесанса насам, е поклонение пред човека.

Както физикът Ричард Файнман отбелязва:

„Художниците на Ренесанса казват, че първата загриженост на човека трябва да е за човека“.

Леонардо да Винчи е извършвал някои от най-големите дисекции в историята, но никога не си е помислял да излага на показ труповете. Вместо това, той рисувал откритията си с особена прецизност, която е едновременно научно-информационна и състрадателна. Рембранд, също – рисува вътрешността на човешкото тяло с дълбоко състрадание.

Естествено е за хората на изкуството да бъдат очаровани от човешкото тяло – защото това е мястото, където живеем, в тази машина от плът. Но Леонардо и Рембранд предлагат творчески – и преди всичко хуманни – виждания за нашето телесно съществуване. Изкуството разглежда плътта, но не я притежава. Ето защо Хърст никога не консервира баба си. Акула в резервоар е изображение, но човешко тяло във формалдехид – престъпление. Или поне трябва да бъде, дори и отгледано в лаборатория.

Подозирам, че Тина Горянич знае това. Нейното предложение да отгледа кожата на Маккуин и да направи чанти от нея звучи като, знаете, шега. Шега на гърба на модата и макабреното.

И все пак, тя наистина очаква патент. Живеем на ръба на научната фантастика. Кой знае, може би след десет години ще има кожено изкуство навсякъде. Вместо картината „Одирането на Марсий“ на Тициан, представете си пищни абстрактни творби, направени от човешка кожа. Остарелият Хърст ще мърмори, че това не е правилно. И всеки олигарх в Русия ще чака да получи своята кожа на стената си.

Площад Славейков