Топ 25 на най-великите пианисти за всички времена (видео)

Кои са най-големите пианисти, живели някога? Този въпрос бе поставен от Classic FM на своите водещи и след разгорещени дебати е съставен списъкът от 25 икони на пианото. Classicfm.com е британското радио за класическа музика.

До великите композитори и пианисти Моцарт, Бетовен и Шопен са наредени нашите съвременници Глен Гулд, Даниел Баренбойм и Ланг Ланг. Най-младият е Ланг Ланг, най-възрастният – Бетовен. В мъжкия свят на най-големите изпълнители присъстват и пет жени – Майра Хес, Мария Жоао Пирес, Марта Аргерич, Клара Шуман и Мицуко Учида.

Лейф Ове Андснес (1970)

Брилиянтният норвежки пианист си създаде име на един от най-великите музиканти, работещи днес – не на последно място и със записите си на Бетовеновите концерти за пиано с Малеровия камерен оркестър. Критик в списание Gramophone нарече поредицата „Изключително постижение“.

Марта Аргерич (1941)

Светът разбра за феноменалния талант на аржентинската пианистка Марта Аргерич през 1964 г., когато тя спечели международния Шопенов конкурс за пианисти на 24-годишна възраст. Днес Аргерич е може би най-великият жив пианист и билетите за концертите ѝ се разпродават за минути.

Клаудио Арау (1903-1991)

Говори се, че този голям чилийски пианист е можел да чете ноти, преди да успее да научи буквите. А скоро след това вече е свирел и виртуозни произведения като Трансценденталните етюди на Лист. Най-известен е може би със своите интерпретации на музиката на Бетовен. Легендарният диригент Колин Дейвис казва за Арау:

„Звученето му е невероятно и е изцяло негово… Посветеността му към Лист е изключителна. Той облагородява музиката така, както никой друг не умее.“

Владимир Ашкенази (1937)

Ашкенази е сред най-влиятелните изпълнители в света на класическата музика. Роден в Русия, днес той притежава исландско и швейцарско гражданство и продължава да се изявява като пианист и диригент по цял свят. През 1962-а той печели (заедно с Джон Огдън, виж по-долу) голямата награда на Международния конкурс „Чайковски“ и следващата година напуска СССР, за да живее в Лондон. Огромният му каталог от записи включва пълните произведения за пиано на Рахманинов и Шопен, пълните сонати на Бетовен, клавирните концерти на Моцарт, както и произведения на Скрябин, Прокофиев и Брамс. Работил с всички най-големи имена на ХХ век, включително диригентите Джордж Шолти, Зубин Мета и Бернард Хайтинк.

Даниел Баренбойм (1942)

През 2012 г. Бан Ки-мун, Хайле Гебреселасие и Дорийн Лорънс бяха придружени от израело-аржентинския диригент и пианист Даниел Баренбойм при внасянето на олимпийския флаг на лондонския стадион. Международната слава на Баранбойм днес се дължи частимно на работата му с West-Eastern Divan Orchestra, основан от него заедно с Едуард Саид, съставен от музиканти от Близкия Изток. Но той е оставил и някои от най-добрите записи в историята на класиката и има сигурно място в учебниците.

Лудвиг ван Бетовен (1770-1827)

„Свиренето на Бетовен се отличава толкова от обичайното третиране на пианато, сякаш е открил съвсем нов път за себе си.“

Това са думи на един от неговите съвременници, Карл Лудвиг Юнкер. Не разполагаме с никакви записи от Бетовен, но разполагаме с виртуозната и изобретателна музика, наприсана от него и описанията на хора, които са го чували как свири. Човекът, който днес е по-известен като композитор, е бил прочут с пеещия тон на изпълненията си.

Алфред Брендел (1931)

„Ако аз принадлежа на някаква традиция, това е традицията, в която шедьовърът казва на изпълнителя какво да прави, а не изпълнителят – на шедьовъра как да звучи“, казва Алфред Брендел.

Той може да изпълнява музика от различни периоди, но особен респект предизвиква с интерпретациите си на Хайдн, Бетховент, Моцарт, Шуберт, Брамс и Лист.

Фредерик Шопен (1810-1849)

Най-прочутият полски композитор е и един от най-великите виртуози на своето време. По-голямата част от работата му е за соло пиано и макар че не съществуват записи на негови изпълнения (най-ранните записи са от 1860 г.), един негов съвременник споделя:

„Някой може да каже, че Шопен е създател на пианистична школа и на композиторска школа. В интерес на истината, нищо не би могло да се сравни с лекотата, сладостта, с която композиторът свири на пиано. Освен това нищо не може да се сравни и с неговите творби, пълни с оригиналност, елегантност и грация.“

Глен Гулд (1932-1982)

Ако има изпълнител, който да е разделил феновете на класическата музика, това е Глен Гулд. Канадският пианист е прочут с изпълненията си на музиката на Й. С. Бах и по-конкретно „Голдберг вариациите“. Но той е известен и с това, че тананика, докато свири, винаги използва едно също малко столче, което носи навсякъде със себе си и поставя много условия при записи или концерти.

Майра Хес (1890-1965)

Лейди Майра Хес е прочута не толкова със спечелването на стипендия от Кралската музикална академия на 12-годишна възраст, нито от изпълненията си с легендарния диригент сър Томас Бийчам, когато е на 17 – а със серията си от концерти в Националната галерия по време на Втората световна война. По онова време лондонските музикални зали са затворени, за да се избегнат масови жертви при бомбено попадение. Хес дава идеята Галерията да се използа за обедни концерти. За 6 и половина години самата Хес свири там 150 пъти.

Владимир Хоровиц (1903-1989)

Има сериозни основания Владимир Хоровиц да бъде коронясан за най-големия пианист на всички времена. Той прави своя дебют през 1920 г. с рецитал в Харков. През 1925 г. славата му е нараснала значително и той заминава на Запад, защото иска да учи с Артур Шнабел в Берлин – но решава да не се завърне и започва поредица от концерти във Великобритания и САЩ. Американският му дебют е през 1928-а в Карнеги хол, скоро след това става американски гражданин. Най-известен е с изпълнения на романтични творби от Шопен, Рахманинов, Шуман.

Стивън Хъф (1961)

Британският пианист Стивън Хъф е ненадминат солист и камерен изпълнител, който се чувства удобно, когато свири творби на романтиците, но и в пиано квинтети и миниатюри от Масне или Равел.

„Хъф е един от тези клавишни енциклопедисти, които са като у дома си в каквото и музика да изберат да свирят“, пише един критик.

О, споменахме ли, че той също композира и рисува? Ренесансов човек.

Ланг Ланг (1982)

Ланг Ланг промени света на класическата музика света завинаги с неподражаемия си размах на и извън сцената. Хиляди деца в Китай откриха пианото вследствие на така наречения „ефект на Ланг Ланг“. Така че независимо дали харесвате стила му или не, никой не може да отрече влиянието му върху класическа сцена.

Ференц Лист (1811-1886)

Ференц Лист, унгарският композитор, преподавател и пианист, се бори с Шопен за короната на най-големия виртуоз от XIX век. Сред най-добре известните негови творби са дяволски трудните Années де pèlerinage, Сонатата за пиано в си минор и Мефисто валс. И като изпълнител той е имал легендарна слава – дори е измислена специална дума за лудостта, която е вдъхноввявал: листомания.

 

Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791)

И отново пианист, който никой жив днес човек не е имал привилегията да чуе, но според всички свидетелства – и съдейки по музиката за пиано, която е написал – би могъл да се състезава с всеки в този списък. Само чуйте неговия Концерт за пиано № 21 и ще добиетe представа как вероятна е звучал на пианото най-великият композитор…

 

Джон Огдън (1937-1989)

Огдън става част от ново поколение музиканти, когато започва да учи в Кралския Северен музикален колеж в Манчестър през 1950-а заедно с Харисън Бъртуисъл, Питър Максуел Дейвис и Александър Гоер. Той можеше да изсвири почти всичко от прима виста и имаше удивителна музикална памет. През 1962 г. спечели Международния конкурс „Чайковски“ съвместно с Владимир Ашкенази и записва огромно количество музика от Рахманинов.

Мъри Перахия (1947)

Перахия вероятно е седнал за първи път на пианото, когато е бил само на четири, но чак на 15-годишна възраст, казва той, започва сериозно да се интересува от музика. През 1972 г. той става първият американец, спечелил конкурса за пианисти в Лийдс и през следващата година работи с Бенджамин Бритън на фестивала Aldeburgh. През 1992 г. проблем с костица на ръката го принуждава да си вземе отпуск от свиренето. През това време намира утеха в музиката на Й. С. Бах. Неговите записи на Бах се считат за едни от най-добрите, правени някога.

Мария Жоао Пирес (1944)

Португалската пианистка е адмирирана заради интерпретациите си на Шопен, Шуберт и Моцарт, сред много други. Според критик на „Таймс“, тя ще ви накара да чуете Шуберт като за първи път. Освен това притежава удивителна памет – в един случай се беше подготвяла за погрешен концерт, но въпреки това изсвири правилния безпогрешно.

Маурицио Полини (1942)

Говори се, че когато Полини спечелил международния конкурс за пианисти „Шопен“ през 1960 г., Артур Рубинщайн казал: „Това момче може да свири по-добре от всички нас“. Оттогава насам Полини гради последователно репутация на един на съвременните най-велики пианисти. През 2010-11 г. лондонският център „Саутбанк“ включва в програмата си „Проектът Полини“ поредица от пет концерта с музика, варираща от Бах до Щокхаузен.

Сергей Рахманинов (1873-1943)

Известно е, че Рахманинов е можел да обхване с една ръка диапазон от 13 клавиша на пианото (пет повече от една октава) и дори бегъл поглед към етюди и концерти, които е композирал, предоставя убедителни аргументи за този факт. За щастие има оцелели записи на този блестящ пианист в действие. Артур Рубинщайн казва Рахманинов:

„Той имаше златен, жив тон, който идваше от право от сърцето.“

Святослав Рихтер (1915-1997)

Един от многото верики, борещи е за титлата най-добър пианист на ХХ век, Рихтер е част от мощната група на руските пианисти, появили се в средата на века. Тйо не е голям почитател на работата в студио и най-добрите му албуми са записи на концертни изпълнения, включително и тези в Амстердам през 1986-а, в Ню Йорк през 1960-а и в Лайпциг през 1963-а.

Артур Рубинщайн (1887-1982)

Този полско-американски музикант често е цитиран като най-добрия изпълнител на Шопев в историята. Откриват, че има съвършен слух, когато е двегодишен, а на 13 дебютира с Берлинската филхармония. Негов учител е пианист на име Карл Хайнрих Барт, който е бил ученик на Лист, а това означава, че Рубинщайн е част от забележителна пианистична традиция.

Клара Шуман (1819-1896)

Една от малкото жени пианистки в преобладаващо мъжкия свят на музиката от XIX век, Клара е суперезвезда на своето време. Изпълнителският й талант надминава този на съпруга й композитора Робърт Шуман. Тя пише и собствената си музика.

„Появата на тази изпълнителка може да се разглежда като епохална… В творческите й ръце най-обикновен преход и най-рутинният мотив придобиват съществено значение, цвят, който само най-съвършената артистичност може да придаде”, казва един критик навремето за нея.

Жан-Ив Тибуде (1961)

Великият пианист Владимир Хоровиц веднъж признава, че е чул как във Фауст валс на Лист пръстите на Тибуде правят неща, който сам той не би могъл да направи. А Хоровиц безспорно е един от най-големите.

Мицуко Учида (1948)

Японско-британската пианистка Мицуко Учида, наскоро получила титла от британската кралица – не спира да демонстрира своята витална значимост за музикалния свят. Тя учи във Виена и изнася първия си рецитал там на 14 години. Прочута е с изпълненията си на Моцарт, Бетовен и Шопен, има отлични записи на произведения на Шуберт, а по-наскоро и на Шуман.

 

 

Площад "Славейков"