Последният бунт на японския император

Японският император е най-безправният човек в своята страна. Той не може да гласува на избори и даже не може да намекне какви са политическите му възгледи. Няма право на свое имущуство – монархът и родствениците му живеят с отпусканите им от държавния бюджет пари. А за разпределянето и използването им зорко следят чиновниците на специално министерство, което се занимава с делата на Негово величество.

Твърди се също, че чиновниците контролират дори менюто и гардероба на монарха и членовете на малкото му семейство. За всекидневния бит на най-високопоставената личност се знае нищожно малко, а скритата зад средновековни стени територия на обширния му дворцов комплекс в центъра на Токио, почти изцяло е закрита за широката публика. Накратко – съществуването на монарха е обвито в секретност и е регламентирано по възможно най-жестокия начин – в него сякаш няма място дори за най-малката импровизация.

Въпреки това стават чудеса и това лято се случи невероятното – настоящият император Акихито се реши не просто на своеволие, а на бунт – хората от обкръжението му съобщиха, че 82-годишният монарх иска да се отрече от престола и да се оттегли. А това е пряко нарушение на действащото законодателство, което предвижда, че „оставката“ на императора може да подпише само смъртта. И в допълнение – намерението на Акихито не е просто забавна история, а може да има съвсем сериозни политически последствия.

Потомък на богинята на Слънцето

Непрекъсваната династия на японските императори е уникално явление, нямащо нищо общо с често сменящите се кралски фамилии в Европа.

Смята се, че първи в родословието е бил легендарният Джиму, праправнук на богинята на слънцето Аматерасу, който седнал на трона през 660 г.пр.н.е. Това, разбира се, е чиста митология. Но започвайки от V век, линията на японските монарси е съвсем нелошо документирана – така, че 1500 години съществуване на династията са сигурни.

Отричания от Трона на хризантемата през всички тези векове е имало много – последният такъв случай е станал през 1817 г. В същото време монарсите не са имали никакво отношение към управлението на страната: те са били по-скоро върховни жреци, понякога дори са живели в пълна забрава и дори в нищета, доколкото реалната власт е била в ръцете на военните управители – шогуните.

Всичко обаче се променя с началото на модернизацията на Япония по западен модел през втората половина на XIX век. Самураите реформатори превръщат императора в символ на обновлението и обединението на страната и при определянето на положението му частично взимат за основа пруско-германския модел, който по онова време е смятан за образец на ефективност.

При наличието на парламент и силно правителство, по Конституция монархът става глава на държавната и изпълнителната власт, суверен  и главнокомандващ, макар на практика, както и преди, да няма отношение към решаването на текущите конкретни въпроси. Приетият тогава закон за императорския дом не дава възможност за отричане от престола. Това положение е запазено и след капитулацията на Токио през Втората световна война, но с един нюанс.

През 30-те и 40-те години на миналия век, във времето на фашисткия военен режим, японският император се превръща в идол на истеричен шовинистичен култ, знаме на най-агресивните сили, които на практика хвърлят страната във войната, завършила с Хирошима и Накасаки. Монархът официално е смятан за „арахитогами“ – богочовек, в чието име фанатиците камикадзе са се самоубивали.

След капитулацията американските окупационни власти принуждават императора публично да се отрече от своя божествен статут. Според новата Конституция той е лишен от правата на суверен и всичките си пълномощия. Сега в основния закон императорът е посочен само като „символ на държавата и единството на народа“.

Страхът от това, че реакционните реваншистки сили отново ще използват монарха за своите интереси, става причина след войната бившият потомък на богинята Аматерасу да бъде поставен под строг контрол и да бъде лишен дори от намек за политическо влияние. С това е свързана и потвърдената след войната забрана за оттегляне, доколкото излизащия в оставка император може мигновено да се превърне във фигура с колосален авторитет и влияние с опасни последствия. Точно тази Конституция сега поставя под заплаха непослушният Акихито, който между другото и преди не един път е нарушавал правилата.

Любовната история

След капитулацията на Токио и началото на окупацията на 13-годишния бъдещ император е назначена опитна и умела наставница. Пристигналата от САЩ педагожка и авторка на детски книжки Елизабет Грей Вайнинг преподавала на момчето английски и му предавала обичаите на западния живот.

Доколко Акихито е овладял езика на Шекспир не е известно, но пък идеите за свободата и правата на човека, той явно е усвоил добре. В края на 50-те години Акихито решително нарушава древната традиция, изискваща престолонаследникът да си избира жена от тесния кръг на знатните придворни, свързани кръвно с големия императорски дом.

На тенискорта на модерен планински курорт един ден Акихито срещнал очарователна девойка на име Мичико. Тя била добра спортистка, поразила принца с остроумието и образоваността си. Акихито направил избора си, без да обръща внимание на проблема – Мичико била от простолюдието, независимо, че семейството й било богато. Ако се вярва на слуховете, майката на принца била категорично против пренебрегването на традициите, но Акихито проявил твърдост.

Невероятната приказна история за любовта на принца и „пепеляшката“ вдъхновява Япония, която тъкмо излиза от следвоенната нищета. След дълги години лишения милиони хора решават да похарчат пари за своя първи черно-бял телевизор, само за да могат да видят  на живо сватбения кортеж на принца и неговата избраница. Решителността на Акихито става символ на това, че Япония ще се променя към по-добро – тази стъпка дава на страната огромен прилив на оптимизъм и вяра в обновлението.

Нестандартни постъпки са се случвали и по-късно. Например през декември 2001 година Акихито неочаквано разкри публично страшната тайна, която всъщност всички знаеха, но никой не смееше да изрече на глас. Експертите допускат, че кланът на японските императори не е от чисто японски произход, а в ранното Средновековие е бил свързан със съседна Корея – по онова време несравнимо по-развита културно и технологично. Но за съвременните националисти е немислимо да признаят, че потомците на сияйната Аматерасу, пазители на свещените регалии, имат връзка със страна, която през миналия век е била японска колония.

Но на една от твърде редките си пресконференции Акихито като че ли случайно изтърва, че отношението му към Корея и корейците е отлично, защото един от преките му предци е бил син на корейска принцеса. Императорът се изрази твърде внимателно, но това все пак беше бомба! Той призна, че има корейска кръв.

Каква е фамилията на императора?

Симпатиите към Акихито рязко нараснаха през 2011 г., когато североизточното крайбрежие на Япония бе разрушено от цунамито, предизвикало страшната авария в АЕЦ „Фукушима-1“. Радиацията можеше да стигне до столицата Токио, намираща се само на 250 км от атомната електроцентрала. Императорът е бил посъветван да напусне града, но той твърдо реши да остане заедно със съгражданите си. Освен това излезе с безпрецедентно обръщение към нацията, призовавайки съотечествениците си към мъжество. И по този начин почти наруши забраната да не върши самостоятелна обществена дейност.

Сега Акихито е решил да подаде оставка, защото не иска да се чувства като развалина, която някой търпи по необходимост. Казват, че капката преляла, когато миналата година по време на церемонията за 70-ата годишнина от капитулацията във Втората световна война, лекичко объркал словото си.

„Трябва да върша задълженията си в пълнота, или трябва да си тръгна“, казал тогава императорът.

Официално информациите за намеренията на Акихито, разбира се, не се потвърждават, но както се чува властите вече конфиденциално са започнали „да работят по въпроса“. Комисия от експерти към премиера ще подготви поправки в законодателството, като се има предвид, че трябва да се решат множество проблеми. Например какъв ще е статутът на монарха в оставка? Ще получи ли той всички права, включително възможността да гласува на избори и свобода на словото? Ще има ли фамилия, след като такава императорският дом няма?

Говори се, че може да бъде приет и особен временен закон специално за Акихито, за да не се създава прецедент. Има и вариант с регенство: тогава отговорностите на оттеглилия се император и неговата работа ще върши най-големият му син, 56-годишният наследник принц Нарухито. Но това едва ли ще устройва Акихито – той със сигурност прави лоши асоциации с регентството. Такова вече е имало – през 20-те години на миналия век, когато император е психично болният Йошихито. История има и с бащата на Акихито, боледувал мъчително през последните си години на престола. А днешният император иска да се оттегли здрав и дееспособен.

Най-безправният човек в Япония е решен да отстоява своето последно право – на покой.

----

* Текстът е публикуван в „Новая газета“, откъдето го препечатваме. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.