Няма опасност с влизане в еврозоната да се удвоят цените, защото левът така и така е вързан за европейската валута. Това каза в студиото на Нова тв бившият финансов министър Симеон Дянков в коментар какво ни очаква при влизане в еврозоната и какви са изводите от стрес тестовете на банките.

За мен изводът е един – трябва колкото може по-бързо да вървим към европейския банков съюз. Нещо, което правителството предложи през 2012 г. Но тогава Иван Искров каза – не, нашият надзор е много по-добър. А КТБ нямаше да се случи, ако бяхме влезли. 

Но европейският банков надзор е възможен да се случи, преди държавата да влезе в еврозоната, напомни Дянков.

Финансистът даде пример, че ако бяхме в банковия съюз, това би означавало 3-те най-големи банки и някои други системни банки автоматично да преминат в Европейската банка. И напомни, че от стрес теста има много и конкретни препоръки към две банки с българска собственост. И едната от тях - ПИБ - би била обхваната от европейските правила.

Стрес тестовете и през 2014 г., преди случая КТБ, долу-горе щяха да покажат същото. Те показват, че системата е стабилна, но показват, че към 2 банки с българска собственост има доста препоръки. Интересно е, че КТБ също беше с българска собственост, което показва, че предишното управление на БНБ е било в по-дружески отношения с някои банки с българска собственост, отколкото средното ниво.

Определено едната от двете банки, които имат в момента най-много препоръки – ПИБ, щеше да бъде в европейската банка.

Вторият положителен ефект от еврозоната би бил, че в момента България държи един огромен резерв от около 24-25 млрд. лв. - за да защитаваме лева, който няма да ни е необходим, ако влезем. Той обаче направи рекапитулация на спестеното по време на рестриктивната политика от първия мандат на ГЕРБ:

Около КТБ наистина отидоха много държавни пари. Общо взето всичките трудности, които преживяхме - 2010... 2011, 2012..., които ние минахме, за да спестяваме – точно 5-6- млрд лв., почти всичикте отидоха в КТБ.

Дянков прогнозира още, че няма как държавата да фалира от миграционния натиск, защото там отиват предимно евро средства. Но нарече проблема много тежък политически.

Излиза обаче темата за потенциалното неравенство. Вижте как Европа се грижи за бежанците и вижте как Европа - и в частност България се грижи за някои от своите по-бедни граждани. Много трудно се обяснява това, особено на хора с по-малка пенсия или заплата, които получават много по-малко от средния бежанец. Просто защот бежанците са по европейски стандарт. Това е причина много правителства да се чувстват несигурни. 

Дянков каза, че не познава кандидата на ГЕРБ за президент, но вярва, че няма да е Кристалина Георгиева.

Кристалина има много отговорна работа в Брюксел, тя стана още по-отговорна след Брекзит. Просто я познавам доста дълго и знам, че като се е хванала с нещо – особено в тежка ситуация, просто няма да се съгласи.

Спред него след Брекзит и Турция външнополитическата обстановка рязко се е променила, че и прогнозите кой би бил добър президент са се променили, "включително и в ГЕРБ".

А дали се чуват с Бойко Борисов?

По външноикономически теми се чуваме сравнително често, по вътрешноикономически – сравнително по-рядко. С изключение на северна България - каза бившият министър. По-рано той похвали правителството, че в последните месеци се е обърнало към северната част на страната като инвестиции и програми за развитие.