Ама не се смейте... Дори и албумът Led Zeppelin III и Dynasty на "Кис" са в тази класация!

Изданието whatculture.com всъщност събира 10-те най-разочароващи хард рок албума в историята. Но ние ще ви покажем само челната анти-петица (другите може да видите тук).

 

5. Emerson, Lake & Palmer - Works Volume 1

Титаните ЕЛП правят нещо като саморазпускане през 1973 г. след успеха на Brain Salad Surgery. Затъват в авторски проекти и... вероятно разни химически препарати. Подават глава отново чак през 1977 г. с тази двойна плоча, но - както смятат някои критици - светът вече не е същият. Пънкът тресе лондонските пъбове, а диското властва в бизнес-нишата на чувалите със зелени банкноти, изкарани от музика. 

Изключая концерта за пиано в 3 части на отишлия си съвсем наскоро през 2016 г. Кийт Емерсън, всичко друго в тази тава е, меко казано, спорно. Fanfare For The Common Man - първият хит сингъл, сигурно са били едни интересни 8 минути и половина за слушане... за Джон Лорд и другите колеги от конкуренцията. А за нас, останалите: не губете надежда - по едно време все пак свършва!

 

4. AC/DC - Flick Of The Switch

Да, това не е новина... Наистина албумът на австралийските динозаври от 1983 г. може да бъде преподаван като еталон за музикална, аранжорска и изобщо творческа безидейност и ... "вземи парите и бягай". Или, както се шегуват от whatculture.com: да се чудиш как банда, която прави все един и същ албум вече над 40 години, може все пак да има един най-разочароващ.

Чуйте антишедьовъра Guns for Hire, издаден - на всичкото отгоре - като първи хит сингъл от тавата. Парчето е толкова безидейно, че дори Ангъс Йънг явно се е затруднил да му измисли соло и е издрънкал някакви дивотии.

 

3. Ministry - Filth Pig

 

Вярно е - има нещо шизофренично хем да се наричаш "индъстриъл метъл", хем да търсиш комерса. И важи дори за забавния иначе Ал Йоргенсен, но най-вече за техния албум от 1996 г. 

Само чуйте един от трите хит-сингъла Lay Lady Lay. Освен ако не си на твърди наркотици, не е ясно какво прави това... нещо в дискографията ти, че и продължава 5 минути и половина!

 

2. Guns N€™ Roses - Chinese Democracy

Е, да - тук надали има изненадани. Работейки 17 години (седемнадесет години!) над труда на живота си, Аксел Роуз обра толкова майтапи, на гърба му се упражняваха толкова водещи на токшоу, че и колеги-рокаджии... Че каквото и да беше издал, все нямаше да е достатъчно добро. А, като казахме 17 г., да не забравяме, че предният албум The Spaghetti Incident всъщност беше с кавъри... Т.е. - от последната авторска продукция са минали повече.

Нито Better, нито Madagascsr или This I Love обаче са слаби песни. Напротив - страхотни са. В същия дух се изказват тогава и бившите членове на бандата Слаш и Дъф Маккаган, които не пестят комплименти за тавата.

От този албум определено се затруднихме какво разочароващо да ви предложим. Затова избрахме Riad N' The Bedouins - нещо като урок по пеене за всеки, който си мисли, че е вокалист. Но пък хармонията (както и линията на кантото) е писана от дрогирано глухо къртиче.

 

1. Metallica - Load

Виж - тук няма никакъв проблем да се избере нещо разочароващо. Спорът за "Металика" е стар като света. Може би смазани от ненормалния успех на "черния" албум от 1991, след 5 г. групата издава това епично 79-минутно (ах, защо ли?!) творение.

А може би просто са си сменили счетоводителя... Който им е показал как могат да станат още, ама още много по-богати - когато траш банда започне да свири кънтри.

Или са си сменили дилъра...

Няма друго обяснение да издадеш Mama Said, когато се наричаш метъл. Не че на King Nothing или Until It Sleeps им има нещо - обикновени яки хеви парчета, но ето ви един много прост пример: да сте чули самите те да ги свирят при многобройните си идвания в България?

Ако сте в подходящото "трапезно" настроение, ето ви тази ракия-салата-и-ТИР класика: