Президентът Реджеп Тайип Ердоган унищожава демокрацията в Турция и ще го прави, докато от нея не остане нищо. Бъдещето на страната е мрачно. Такава позиция заема Джан Дюндар (55 г.) в интервю за германския всекидневник “Франкфуртер алгемайне цайтунг” (ФАЦ). Миналата година той беше осъден на 5 години и 10 месеца лишаване от свобода, но обжалва и присъдата още не е влязла в сила. Известният журналист и доскорошен главен редактор на в. “Джумхюриет” на първа инстанция беше признат за виновен в издаване на държавна тайна и шпионаж. 

През януари 2014 г. неговото издание разкри, че Турция въоръжава сирийски ислямисти и то с благословията на Ердоган. Случаят беше скандален.На път към границата със Сирия турски полицаи спират конвой от  камиони. Проверката установява че те превозват оръжия. Това стига до медиите, Дюндар изпраща свой журналистически екип, “Джумхюриет” публикува снимки на оръжейния товар. 

Същевременно Ердоган нарежда конвоят да бъде пропуснат, комионите превозвали хуманитарна помощ за страдащи сирийци, полицаите да си гледали пряката работа.

По щастлива съдба вестта за проваления опит за преврат на 15 юли т. г. заварва Джан Дюндар в чужбина. След месеци на напрежение искал на спокойствие да  пише поредната си книга. Заради последвалата чистка, която продължава, той решава да не се връща в Турция.

Джан Дюндар е дал интерввю за днешния брой на ФАЦ. Местонахождението на журналиста не се разкрива заради собствената му сигурност.

Предлагаме ви разговора на Карен Крюгер с Джан Дюндар.

- Господин Дюндар, вие решихте да се оттеглите от поста си на главен редактор на “Джумхюриет” и да се върнете в родината си, едва когато приключи извънредното положение. Със сигурност това не е било лесно решение.

- Естествено, че за мен беше много трудно да взема решение да се оттгеля като главен редактор на “Джумхюриет”. Точно толкова трудно беше и решението ми известно време да остана далеч от Турция. Имам чувството, че губя нещо – не само професионално, а и една страна, за която сме се борили. В крайна сметка гледам на всичко това като на една нова фаза в борбата за демократична Турция, а и като нова глава в моя живот.

- Били сте на крачка да вземете самолета и да се върнете в Турция. Какво ви накара да не го направите?

- След напрегнати месеци в края на юни си позволих малка пауза в едно спокойно място в Европа, за да работя върху новата си книга. След това беше направен опит за военен преврат (на15 юли – б. р.). Още на следващия ден се появи списък с имената на журналисти, които незабавно трябваше да бъдат арестувани. Моето име беше начело на този списък. Същия ден бяха арестувани двамата конституционни съдии, които пуснаха от ареста мен и колегата ми Ердем Гюл (завеждащ бюрото на «Джумхюриет» в Анкара, редакцията на вестника е в Истанбул – б. р.). След това правителството промени структурата на съда, който трябваше да разгледа жалбата ми срещу наложеното наказание от 5 години и 10 месеца. Прокурорът, който искаше да види мен и колегата ми зад решетки, беше назначен за главен обвинител на Истанбул. Това развитие на нещата ме накара да изпитам колебание дали е добре да се върна у дома. Междувременно напълно загубих доверие в турското правосъдие.

- Президентът Ердоган обяви, че евентуално ще удължи 3-месечното извънредно положение. Никой не може да каже колко то ще продължи. Каква страна ще е Турция след това?

- Ще намерим развалините на една страна, която някога е била демократична и светска и която ще очаква отново да бъде съградена.

- Турция има тъжна традиция да принуждава инакомислещи към изгнание. Вие написахте биографията на известния поет Назъм Хикмет, който почина в изгнание в Москва.

- Действително през тези дни много често мисля за Назъм Хикмет. Той беше най-добрият турски поет и умря в изгнание. Най-добрият режисьор в страната ни беше Йълмаз Гюней, той умря в изгнание. Най-добрият певец на тази страна беше Ахмет Кая, той умря в изгнание. Ние имаме дълга традиция на правителства, които ненавиждат инакомислещи. Никой обаче не си спомня имената в тези правителства. Ние обаче помним Назъм Хикмет, Йълмаз Гюней и Ахмет Кая.