СИМОНА РУСЕВА

Кандидатът на консерваторите от Европейската народна партия Жан-Клод Юнкер или този на социалдемократите от ПЕС Мартин Шулц ще оглави Европейската комисия? Или ще стане като в нашата поговорка – двама се карат, третият печели?

Засега всичко е обгърнато в мъгла. Канцлерката Ангела Меркел подкрепи Юнкер в предизбоната му борба, но на срещата във вторник вечер в Брюксел с останалите лидери на държавите от ЕС не застана категорично зад него. Обяснението – Меркел не решавала сама.

И какво излезе от “Тайната вечеря”? Председателят на Европейския съвет, наричан още президент на ЕС, Херман ван Ромпьой бе натоварен с проучвателна мисия. През идните 4 седмици той трябва да сондира мнения сред парламентарните групи в Европарламента и с лидерите на 28-те държави от ЕС, за да се стигне до най-приемливата кандидатура. Ако не за всички, то поне за нужното мнозинство от 376 гласа в 751-местния Европейски парламент. Това трябва да стане до края на юни, когато отново се свиква Европейският съвет за издигане на кандидатура за най-влиятелния пост в ЕС.

“Решение може да се вземе единствено при разширен пакет от кандидатури при ясни политически цели на новата Европейска комисия”, оправда едномесечния срок Меркел. “Трябва да положим нужните усилия, за да можем да работим добре в рамките на Европейския съвет”, изрече канцлерката. Тя добре знае, че против Юнкер са премиерите на Великобритания, Швеция и Унгария и не иска да си (до)разваля отношенията с тях.

И ако не е нито Юнкер, нито Шулц, кой тогава?

В европейското политическо пространство се завъртяха 8 кандидатури.

Кристин Лагард
Победител на евровота в родната й Франция излезе крайнодесният Национален фронт. Ако сегашната шефка на Международния валутен фонд, французойката Лагард, оглави ЕК, това би бил силен сигнал – Франция не се олицетворява само с Марин льо Пен, лидерка на Националния фронт. Наред с това за пръв път начело на ЕК би застанала жена. С нейния професионален опит Лагард несъмнено ще е влиятелна и безкомпромисна. Тя би укрепила и оста Франция-Германия в ЕС, която сега леко скърца. Президентът социалист Франсоа Оланд и дясната канцлерка Меркел публично демонстрират разбирателство, но в действителност двамата са доста хладни в отношенията си. Минус за Лагард е, че е от редиците на френските консерватори и е почти изключено Оланд да подкрепи кандидатурата й и да оттгели подкрепата си за социалдемократа Мартин Шулц.

Донал Туск

Преди евровота Европейската народна партия беше на път да издигне кандидатурата на полския премиер за водач на листатата си, което ще рече – при победа неговата кандидатура за шеф на ЕК ще се гласува в Европарламента. Туск е известен с прагматизма си, поддържа и отлични отношения с канцлерката Меркел. Ако той бъде избран за шеф на ЕК, това би бил силен сигнал към по-новите членки на ЕС от Източна Европа. Проблемът при него е, че в родната му Полша той е смятан за обединител на различни политически течения. За неговата консервативно-либерална партия Гражданска платформа той е незаменим.

Енда Кени

Ирландският премиер преведе народа си през трудната икономическа криза, която с особена сила се стовари върху банките в страната. Кени също има чудесни отношения с Меркел, но по-важното е, че поддържа такива и с британския премиер Дейвид Камерън, който пък е категорично против Юнкер. Кени се оценява като подходящ консенсусен кандидат за шеф на ЕК. А и не е за пренебрегване опита му в овладяването на еврокризата в Ирландия, което пък е пример за държави от Южна Европа.

Юрки Катайнен

Той обяви, че през юни се оттегля като премиер на Финландия, какъвто пост заема от 22 юни 2011 г. Неговата цел е да стане еврокомисар или да поеме специални задачи в Брюксел извън ЕК. Като консерватор той има голям авторитет в Европейската народна партия, смятан е и за близък до Меркел, както и до досегашния президент на ЕК Жозе Мануел Барозу.

Валдис Домбровскис

Преди евровота бившият премиер на Литва сам пожела да му бъде издигната кандидатурата за водач на листата на Европейската народна партия, ерго при нейна изборна победа за шеф на ЕК. Той подаде оставка през миналата година като министър-председател, като пое отговорността за срутването на голям супермаркет с много жертви. Преди това – като министър на финансите и впоследствие като премиер Домбровскис вкара Литва в еврозоната. Той е следвал икономика в германския град Майнц, познава много добре политическата обстановка в Централна Европа, бил е и евродепутат.

Ги Верхофстадт

Кандидатът на европейските либерали (Алианс на либералите и демократите за Европа- АЛДЕ), които са трета сила в Европарламента, за президент на ЕК има всички качества за поста. Той умее да убеждава и да обединява. Все пак е бил 9 години премиер на Белгия – трудна за управляване страна, известна с конфликтите между валонци и фламандци. Препъникамък за Верхофстадт е точно членството му АЛДЕ. Кандитурата му би могла да бъде подкрепена от социалистите (ПЕС), но едва ли и от консерваторите. Без тях не може да има мнозинство в ЕП при евентуално гласуване на кандидатурата на белгиеца.

Хелле Торнинг- Шмидт

Завъртя се и кандидатурата на датската министър-председателка начело на ЕК. Тя е социалдемократка. Дори да бъде подкрепена при вота в Европарламента от ПЕС, либералите и зелените, тя би събрала максимум 315 гласа при необходими минимум 376. А и няма как евродепутатите от ПЕС да я подкрепят, след като имат свой фаворит за наследник на Барозу – Мартин Шулц.

Търси се... Лицето Х продължава да се издирва.