"Този медал е за всички българи, за Цвети и за нашите семейства и близки, които ни подкрепяха", казаха гимнастичките от ансамбъла по художествена гимнастика, посрещнат грандзиозно снощи на летище София на връщане от Рио де Жанейро, където спечелиха бронз

Четири от момичетата приключват състезателната си кариера, единствено Любомира Казанова остава в новия ансамбъл. Същият ден пък Цветелина Стоянова претърпя може би последна операция в "Пирогов" - поставиха й стабилизиращ диск на шиен прешлен.

Михаела Маевска, Ренета Камберова, Християна Тодорова, Цветелина Найденова и Любомира Казанова, както и Невяна Владинова, треньорката Ина Ананиева и президентката на федерацията Илиана Раева бяха отрупани с цветя. В терминала за посрещане имаше стотици хора, които не спряха да скандират "Хайде, наш'те", "Българи, юнаци" и "Златни сте".

Гимнастичките получиха медальони от Първа инвестиционна банка, бяха посрещнати и с хляб и сол, с огромни плакати и много подаръци.

Любомира Казанова опитва питка на летище "София". Преди 20 години нейният баща Милко Казанов спечели бронз в кану-каяка на олимпиадата в Рио де Жанейро.

На летището имаше гимнастички от много клубове от София и страната. Грациите позираха със спечелените медали и не успяха да прикрият сълзите си от вълнение.

"Благодаря за толкова милото посрещане. Чувствам се щастлива и удовлетворена от този прекрасен завършек. Сега първо ще си почина, а след това ще правя плановете за новия ансамбъл, каза треньорката Ина Ананиева. - Не спирахме да се усмихваме, да се радваме, да си връщаме най-хубавите моменти, през които минахме. Не мога да ви опиша какво е чувството, наистина все едно бяхме взели златен медал. Още след самото изиграване, не бях видяла оценката, и бях много щастлива от това, което направиха на финалите. Видях увереност да се борят за медалите. За квалификацията не ме питайте, даже се уплаших в един момент и да не изпаднем от осмицата. Непрекъснато броях още колко отбори има, какви оценки ще получат. Тази година минах през ада, но си заслужаваше."

Тя разказа, че гимнастичките са плакали през нощта преди финалите.

"Плакаха, защото останахме да гледаме Невяна за многобоя и видяха как се печелят медали, видяха какво костваше на всеки един състезател и мисля, че това коренно ги преобърна за самите финали. Наистина излязоха и се бориха. Те бяха наясно, че няма никой да ги потупа по рамото и да им даде медал, защото е последното им състезание. Много ще ми липсват. Не мога още да си представя как утре ще отида в залата, а те няма да са там", коментира Ананиева.

"Ще поема въздух и ще направя планове за новия ансамбъл. Божа работа е - аз предполагам, но друг разполага. Този ансамбъл утъпка пътеката, а на новите момичета им пожелавам да надминат техните успехи, добави треньорката на ансамбъла. - Всички ни поздравиха и се радваха, може би само италианките не ни поздравиха. Иначе рускините и испанките много се радваха, Израел, Беларус - също. Както виждате се запази тройката от миналата година от световното първенство в Щутгарт. Винаги съм казвала, че световните първенства и олимпиадата нямат нищо общо, с което и да е друг състезание."

"Плакахме много, защото всички тези емоции ни се случват за последен път. Време е да се откажем, защото ще бъде най-достойният начин да се окажем. Много съм развълнувана от всичко случило се. Оттук нататък само късмет и да сме живи и здрави и се надявам да ни върви по вода, каза Цветелина Найденова. - Всеки ден се събуждам, гледам го медала и не мога да осъзная, че това нещо е мое и че целият отбор сме постигнали този успех. Не мога да осъзная какво се случва. Този медал ще си го сложа в рамка и всеки ден ще го гледам. В Рио всичко беше много трудно, но на финала се стегнахме, защото това беше нашата мечта. Играхме и за нас, и за нашите треньори, за Цвети Стоянова, разбира се, тя е част от нас, играхме за цяла България. Сега ни предстои почивка."

Капитанът на ансамбъла Михаела Маевска заяви, че е щастлива от постигнатата мечта:

"Във всеки един момент беше много трудно. След квалификацията вечерта останахме да гледаме индивидуалното, абсолютно всички момичета след всяко изпълнение плакахме, не знам защо, след това също. Но е нормално, защото това е нашият живот. Осъзнаваме, че в крайна сметка успяхме да сбъднем мечтата си да вземем медал от олимпиадата. Осъзнаваме, че това е край на спортната кариера, за което на мен ми е най-тежко. Този медал е за цяла България. Сега ще почивам, а след това пак ще почивам."

Ренета Камберова благодари за подкрепата и за посрещането на отбора.

"Изключително много благодаря на всички хора, които са тук, на всички, които ни подкрепят в тези осем години, защото при нас нещата невинаги са били само хубави. Благодаря им за подкрепата, особено преди два месеца, когато бяха до нас и ни дадоха силата да продължим да правим онова, което правим най-добре, каза Камберова. - Аз допуснах грешка в събота. Това е първата ми грешка на голямо състезание за осем години. Никога не съм имала грешка на световно, европейско първенство или олимпиада досега. Много тежко го изживях. Много плаках. Тогава Илиана Раева ни събра и ни попита защо плачем. Обяснихме й, че го искаме толкова силно този медал, защото няма да е честно след всичкия този труд да не вземем онова, което сме искали. Аз лично винаги съм мечтала за бронзов медал, когато са ме питали. Ако нещо по-добре ни се даде, ще съм много щастлива, но искам бронз. Много тежи този медал, неговата стойност е абсолютно безценна", каза Камберова. 

"Много беше трудно, особено когато осем години си в елита. Много тренировки, много труд, много лишения, но в крайна сметка си заслужаваше. Трудът все пак се възнаграждава. Цяла България беше зад нас, това беше най-големият стимул, че на гърбовете на анцузите ни пише България. Беше ни тежко след квалификацията, защото това беше нашата мечта. След грешките е нормално да си помислим, че няма да успеем да зарадваме България, но в крайна сметка в неделя оставихме сърцата и душите си на килима - като за последно", рече Християна Тодорова.

"Предстои почивка. Ще си починем хубаво, след това нямаме планове какво ще правим. Всяко нещо с времето си", обобщи бъдещето пред момичетата Тодорова.