Доктрината "Обама" - мощен чук, но не за всеки пирон

Какво е доктрината "Обама"? Както казва президентът, "само това, че имаме най-добрия чук, не означава, че всеки проблем е пирон".

Доктрината "Обама", изработена от президента при церемонията на кадетите в Уест Пойнт на 28 май 2014 г., може да бъде обобщена като ограничаване на използването на американската мощ с цел защита на националните интереси и достатъчно ум да се избегне изкушението за използване на такава мощ, когато страната е въвлечена в скъпо струващи грешки като решението за нападение над Ирак.

Обама се опитваше да отговори на главния въпрос - каква стратегическа доктрина ще направлява действията на САЩ в света, в която продължителната война на Америка срещу "Ал Кайда" и нейните съюзници талибаните отслабва, докато по същото време Русия и Китай надуват мускули, а редица  клонове на "Ал Кайда" в страни като Сирия се радват на съживяване?
Отговорът на президента е външнополитическият еквивалент на Хипократовата клетва в медицината: "На първо място, не причинявай болка."

Без да бъде казано директно, става дума за внимателно, но твърдо отричане на решения, взети от президенти като Джордж Буш-младши и Линдън Джонсън, които наредиха масово ангажиране на американската военна мощ срещу възприетите врагове.

Външна политика на разумно сдържане, която не жертва основните американски интереси,  не е тази външна политика, която служи за емоционална риторика. Но точно това е целта на Обама - американското високомерие и надхитряне след Втората световна война във войни като Виетнамската и тази в Ирак, които излизат скъпо на нацията в кръв и в пари,  а правят малко за защитата на американските интереси.

Но президентът каза също, че САЩ си запазват правото да предприемат едностранно военно действие, когато защитават американските интереси, които той обясни, че важат тогава, "когато нашите хора са заплашени, когато нашата прехрана е под заплаха или когато сигурността на нашите съюзници е в опасност".

Какво означава на практика доктрината "Обама"? В случаи, когто няма застрашени американски интереси, но когато има повод за притеснение в глобалната облщност, президентът казва, че САЩ трябва да оглавят многостранните усилия за разрешаването им.

Пример за това - което бе интересно, че президентът не спомена в речта си - бе оглавяваното от САЩ нахлуване през 2011 г. за свалянето на либийския диктатор Муамар Кадафи, за да му се попречи да избие голям брой цивилни. Това бе усилие, начело на което застанаха и НАТО, и Арабската лига.

Доктрината "Обама" означава повече пари за американските специални части. Докато тези части заемат само минимален процент от американския бюджет за отбрана, те са върхът на копието, когато става дума за партньорство със страни, където има нещо като присъствие на "Ал Кайда" и даване на възможност на местните сили да подгонят такива групировки.
В Уест Пойнт Обама обяви, че ще иска от Конгреса нов фонд от 5 милиарда долара за обучение в борбата срещу тероризма в страни в Северна Африка и Азия - усилие, начело на което ще бъдат специалните части.

Единомислието с адмирал Уилям Макрейвън - командващия американския Център за специални операции, доведе през последната година до по-голямо присъствие на американските специални сили в много страни по света. Те са партньори на силите на страната домакин и ги обучават да се борят срещу клоновете на "Ал Кайда" или други групиворки, свързани с идеологията на "Ал Кайда".

В Сирия доктрината "Обама" означава да се работи с Турция и страните от Персийския залив като Саудитска Арабия за увеличаване на финансирането и друг вид подпомагане на по-умерените елементи на сирийската опозиция, а също така да бъдат по-добре идентифицирани екстремистките групировки, за да има сигурност, че помощта отива на правилното място.

За Иран доктрината "Обама" означава продължаване на преговорите с иранския режим, за да бъде променена ядрената му програма„ Там президентът вижда, че "за първи път от десетилетие имаме съвсем реален шанс за постигнем ударно споразумение - такова, което е по-ефективно и по-продължително от това, което би било постигнато с използването на сила".

Тази доктрина означава също затварянето на лагера в Гуантанамо, щом в края на краищата безсрочното задържане на затворници не съответства на американските идеали. През последната година администрацията на Обама постигна известен напредък на този фронт, като пусна двама алжирски и трима китайски уйгурски затворници. Още шестима от останалите 154-ма затворници в Гуантанамо ке бъдат скоро трансферирани в Уругвай.

Но ще бъде ли доктрината "Обама" смятана за правилната стратегия, направляваща американската външна политика в бъдеще? За да отговорим на този въпрос, си струва да проучим какви стратегии са движили американската външна политика след разгрома на нацистите преди почти седем десетилетия.

Свещеният Граал на хората, правещи американската външно политика, е да изградят национална стратегия за сигурност (или доктрина), които се занимават с реалните заплахи, пред които са изправени САЩ, тъй като с времето те се променят.

От Втората световна война насам има две доктрини, които могат да се опишат като повече или по-малко успешни.

В началото на Студената война Джордж Кенън изработи доктрината на на "ограничаването", която се опита да блокира съветската експанзия чрез комбинация от американски политически и икономически усилия, сред които създаването на оглавявани от САЩ институции като НАТО, ООН, Световната банка и Международния валутен фонд.

Понякога ограничаването означаваше също, че САЩ участваха в косвени военни конфликти със СССР като Виетнамската война, където двете свръхсили подкрепяха различни страни в гражданската война. Целта на тази стратегия бе сдържането на СССР, а същевременно избягване на замесването в пълномащабна война, което би могло да завърши с огромни разрушения.

Сдържането има блестящ успех, защото в крайна сметка СССР се спука заради вътрешните си противоречия, без да бъде изстрелян нито един куршум в нещо, което би могло да се превърне в американско-съветска ядрена война, подобна на Армагедон.

След разпадането на СССР ген. Колин Пауъл започна да се свързва с доктрината "Пауъл", която бе отговор на разгрома във Виетнамската война. Доктрината "Пауъл" трябваше да започне в началото на война с превъзхождащи сили, за да постигне ясни политически цели - и след това да сложи край на конфликта без затъване в дългогодишна окупация.

Класическият пример за доктрината "Пауъл" на практика бе 100-часовата война, която САЩ започнаха срещу Саддам Хюсеин през 1991 г., която разгроми иракската армия, окупирала съседен Кувейт, и това стана с относително малко жертви от американска страна.

След атентатите на 11 септември 2011 г. дойде стратегията на Джордж Буш-младши на войната с терора, която бе основата на успешното сваляне на талибаните в Афганистан от предвожданата от САЩ коалиция. Но след това тя стана основа и на ненужната и скъпо струваща война срещу иракския диктатор.

Като стратегия войната с терора трудно може да бъде смятана за успех успоредно със сдържането в доктрината "Пауъл".
Как историята трябва да оцени доктрината "Обама"? Доктрината няма да задоволи някои от критиците на Обама, които искат той "да направи повече" по въпроси като руската интервенция в Украйна„ Но тя съвпада с това, което точно сега смятат голяма част от американците„

Те нямат апетит за повече войни за територии. Според проучване на Си Ен Ен от декември 2013 г. 13-годишната война в Афганистан стана определено най-непопулярната в американската история.

Това, което направи Обама в речта си в Уест Пойнт, бе да очертае курса, който балансира два естествени и противоречащи си импулса на американската национална сигурност - изолационизма и интервенционализма - и сочи към хибриден подход, който избягва някои от капаните на другите стратегически подходи.

---------------------------------------------------------------------------------------
Авторът е анализатор по въпросите на националната сигурност на телевизионната програма Си Ен Ен„ Автор е на книгата "Десетгодишното търсене на Бен Ладен - от 11 септември до Аботабад".