Ужасявах се предварително, като знаех, че ще съм прав. За посоката на огромната кална река от коментари след сюжета „Стоичков (пак) млати журналисти“.

Пардон – журналята.

И ми се ще да ви кажа нещо, момичета и момчета, свели живота си до идеалите, които и убиецът на жирафи може би изповядва: скъпи коли, съмнително скъпи жени и Мирослав Илич до дупка. Така де – ако е удобно и аз да кажа нещо, преди да са ми забили един в мутрата:

Не мразете никого, когото не познавате.

В противен случай първата версия е, че просто изразните ви средства обичайно се свеждат до псувни и кютек? А щом сте такива във форумите, има огромна вероятност да сте такива с жена си, с децата... Които на свой ред ще израснат такива х2.

Ще приведете най-популярния отговор: вие сами сте си виновни, че слязохте до това дередже. И, за съжаление, една немалка част от верния отговор е точно тази.

Да, всеки нов ден разкрива неизорани възможности за дъно в нашата професия. Но изкушенията, когато си сортировач на дини са едни, когато ти се умилкват „силните“, са други. И не всеки има вътрешната, или ако щете дори финансовата възможност да им се опъне.

Да, сред нас има толкова много седящи на първите редове с чувство за собствената си епохалност, когато другите камери биват помолени да напуснат... Като във всяко мръсно време, и в нашето има толкова винаги готови да ви врътнат една гражданска позиция, панегирик, баница или нещо четвърто...

Честно ще ви призная, когато Шиши трябваше да бъде спасяван с всичкото джепане от проклетите писания на същата тази преобична днес Турция, една дама – относително млада - написа, че Ахмед Доган е новият Васил Левски. Щях да повърна – с ръка на сърцето ви го казвам. Ей, така - чисто физически.

Но да попитам вас, които сега си умирате от кеф: дали нямаше да сте първи, които, ако му се бяха получили снимките на младия колега фотограф, щяхте да заничате под полите на бившата вече г-ца Стоичкова? И това не е ли друга част от отговора, или аз бъркам?

Има и още един аспект. Не познавам конкретните колеги, нищо че съм работил в сградата. Не ги познавам и по причина, че не харесвам такива медии, не ги чета, не ги купувам, дори не надничам през рамото на някой, който ги чете в рейса. Добре де – опитвам се да не надничам...

Защо искате да видите толкова силно на 6 стъпки под земята някой, когото не познавате? Точно както има достойни и продажни горски, почтени или лапащи частни уроци преподаватели, лекари, от които съм чувал „Като няма пари, да мре!“, точно така е и в този занаят. Стига да са ти останали някакви що годе вътрешни „чивии“ - колкото да стоплиш, че Доган не е Левски -  ако си нормален.

Смятам обаче, че всеки, който изпитва радост, когато някой - който и да е - бива бит, нападан, унижаван, плют, има огромен проблем. И проблемът му е много личен и много системен.
Въобще тук няма да се занимавам с менталното и социално здраве на „българина докрай и номер 8“.

Имате проблем, драги момичета и момчета, на които сега ви се танцува върху гробове. И той не е, че утре, когато имате проблем, ще заплашвате някой корумпиран държавен боклук с „Господари на ефира“... Така правите всички, нали?

Той е, че – както се казваше в онази история – когато дойдат за вас, вече няма да има кой да вика.