Майка Тереза беше канонизирана днес на тържествена церемония на площад "Свети Петър" в Рим.

Церемонията премина под ръководството на папа Франциск в присъствието на десетки хиляди вярващи и правителствени делегации от различни страни. За церемонията във Ватикана пристигна и македонска делегация начело с президента Георге Иванов.

„В чест на Светата троица… ние обявяваме и определяме Благословената Тереза от Калкута за светица и я причисляваме сред светците, постановявайки, че тя трябва да бъде почитана като такава от Светата църква“, заяви той на латински.

Канонизирането на една от иконите на християнството през XX век стана ден след 19-тата годишнина от нейната смърт в Калкута, индийския град, където тя прекара близо четири десетилетия работейки с умиращите и изоставените.

В Рим, където се събраха най-малко 100 000 вярващи, бяха въдени изключителни мерки за сигурност. За реда се грижиха над 3000 полицаи.

Майка Тереза е родена на 26 август 1910 г. в Скопие в албанско семейство. Рожденото ѝ име е Агнес Гондже Бояджиу. Започва да работи основно с крайно бедните като мисионер в Калкута през 1948 г. През 1979 г. печели Нобелова награда за мир заради работата си. След смъртта й през 1997 г. е обявена за “блажена” от папа Йоан Павел II и получава името Благословената Тереза от Калкута.

Майка Тереза беше провъзгласена за блажена през 2003 г. по инициатива на тогавашния папа Йоан Павел Втори. Специалната ватиканска комисия призна за чудо изцелението на индийка от рак на стомаха през 1998 г. и на бразилец от мозъчна инфекция през 2008 г. благодарение на нейните молитви.

Канонизацията на Майка Тереза се празнува също в Скопие, столицата на днешна Македония, където тя е родена. В Калкута (Колката), където е основан от нея Орденът на милосърдието, не е предвидена специална церемония.

Коя беше Майка Тереза

Жената, известна като Майка Тереза от Калкута, е била наричана по много начини, докато беше жива, пише АФП. За някои тя беше Светицата на канавките и Ангел на милосърдието. За други беше „религиозен империалист” и, според британският автор Кристофър Хичънс „фанатичка, фундаменталистка и измамничка”. Според критиците ѝ здравните грижите, които орденът ѝ е предоставял, са били некачествени, а монахините са се стремили преди всичко да убедят умиращите в хосписи да приемат католицизма. Освен това, даренията се използвали за мисионерство, а не за подобряване на здравните грижи.

"В душата ми има толкова много съмнения"

Независимо от красноречието на критиците ѝ, Майка Тереза винаги е била много повече почитана, отколкото обругавана. Милиони я приветстваха като образец на християнско милосърдие и световен символ на антиматериализма и смислената саможертва. Когато умира през 1997 година, кралица Елизабет Втора предрича, че „тя ще продължи да живее в сърцата на всички, които са били докоснати от нейната безкористна любов”. Оттогава насам обаче, стана очевидно, че в частния си живот Майка Тереза е била много по-сложна личност. Нейното мършаво и строго лице е прикривало не така сурова и малко объркана душа. В продължителни периоди монахинята е измъчвана от съмнения относно вярата, която я води в мисията ѝ да осигури утеха на умиращите. „В душата ми има толкова много противоречия”, пише Майка Тереза на епископа на Калкута през 1957 година.

„За мен раят не означава нищо, изглежда ми като празно място”. Две години по-късно тя пише на свой приятел свещеник и казва: „Ако някога стана светица, със сигурност ще бъда светица на тъмнината; често ще отсъствам от рая, за да запаля светлината за онези, които живеят в тъмнина на Земята”. Канонизацията на Майка Тереза се финализира по ускорен ред в навечерието на 19-ата годишнина от смъртта ѝ.

Когато навършва 12 години, Агнес вече редовно посещава католически обекти и е наясно, че желае да се посвети на мисионерството. На 18 години Агнес се присъединява към ордена на Сестрите от Лорето и заминава за манастира Ратфарнам в Ирландия, където една година учи английски. През 1929 година отива в Индия и започва послушничеството си в Дарджилинг, щата Бенгал. Полага първите си монашески обети през 1931 година и приема името Тереза от Лизийо. През 1937 година полага тържестгвен обет, когато вече е учителка в Калкута. В продължение на 20 години Майка Тереза преподава география на деца от заможни семейства преди да създаде своя орден Мисионери на милосърдието през 1950 година. Отначало той има 13 членове, но към 2000 година монахините са вече 4000. Те поддържат сиропиталища, хосписи и благотворителни центрове.

През 1979 година работата ѝ в бордеите на Калкута е почетена с Нобелова награда за мир. Приемайки наградата, монахинята пламенно защитава подхода си да помага на бедните, който към онзи момент вече е обект на сериозна критика. На онези, които смятат, че контролът на раждаемостта ще помогне на борбата с бедността, тя отговаря, че абортът е убийство, извършено от самата майка. На тези, които настояват нейният орден да насърчава развитието, тя опонира, че е мисионерка, а не социална работничка.

„Тя говореше това, което мисли”, спомня си папа Франциск през 2014 година. „Сигурно щеше малко да ме е страх, ако тя беше моя игуменка”. В продължение на 20 години Майка Тереза преподава география на деца от заможни семейства.

Въпреки това, хората които най-добре са я познавали, казват, че Майка Тереза, която обичаше шоколад и сладолед, е била различен човек. Отец Брайън Колодейчук, член на нейния орден, който предложи Майка Тереза да бъде канонизирана, си спомня за нея като за майчински настроена жена, която лесно се развеселява и е в състояние да се превива от смях, докато обсъжда с монахините нещо случило се през деня.

„Иначе беше много взискателна, особено, ако е била допусната грешка, но същевременно можеше да е нежна и обичаща, като майка”, посочва Колодейчук. Според него Майка Тереза е откривала забавното във всекидневния живот.

Заедно с Майка Тереза днес ще бъдат канонизирани и мексиканецът Хосе Санчес дел Рио, полякът Станислав Исус Мария, аржентинецът Хосе Габриел Брочеро и шведката Мария Елизабет Хеселблад.