България не се нуждае от специално разрешение от Европейския съюз или от Европейската комисия, за да построи газов складово-разпределителен център край Варна и да получава част от доставките за него от Русия. Договорите за евентуалното съоръжение обаче трябва да са в съответствие със законодателството на ЕС в енергетиката и Европейската комисия е длъжна да следи за това.

Така отговори днес нейна говорителка на въпрос на Клуб Z във връзка с коментарите на министър-председателя Бойко Борисов,  че Комисията трябва да позволи на България да доставя газ от Русия за бъдещия център, наричан у нас с английското "хъб".

"Всеки нов инфраструктурен проект трябва да спазва законодателството на ЕС за енергетиката и за околната среда", каза говорителката Анна-Кайса Итконен в писмен отговор до Клуб Z. "Енергийният съюз цели да гарантира , че всички страни в Централна и Източна Европа ще имат достъп до поне три различни източника на енергия в бъдеще."

"След санкциите и всичко, което се случи в Украйна и решението на ЕС и САЩ, ние не можехме сами като държава да решим сами да продължаваме "Южен поток". Затова аз очаквам представителят на Европейската комисия официално да каже, че газов хъб "Балкан" може да има и руски газ", каза Борисов пред младежката организация на партията си ГЕРБ във Варна в събота.

Днес той поиска тристранна среща между Русия, ЕС и България, където Европа изрично да благослови проекта.

"Но трябва да има задължително представител на ЕС, за да не ни дойде след време писмо от Брюксел, в което да не се разрешава даден проект", каза министър-председателят.

Държавите в ЕС са суверенни в избора на енергийните си източници и не се нуждаят от специално разрешение от ЕС, за да строят инфраструктура или генериращи мощности. Сключвайки договорите за тях обаче, те трябва да спазват нормите на т.нар. Трети енергиен пакет, т.е. законодателството на ЕС, което либерализира вътрешния пазар на енергия.

То изисква всички доставчици да имат равен достъп до инфраструктурата, нейното управление да бъде отделено от производството и доставките на енергия и регулаторът на този пазар да бъде независим.

Европейската комисия никога не е разрешавала или забранявала на България или на друга държава-членка да внася газ от Русия, или да строи газопровод, свързващ я с Русия. Комисията няма такива правомощия.

Тя обаче е длъжна да следи всички държави-членки да спазват съюзното законодателство. В края на мандата на правителството на Пламен Орешарски през 2014 година Комисията започна процедура за нарушение срещу България, тъй като договорите, които нейните власти бяха сключили във връзка с вече спрения проект "Южен поток" бяха в нарушение на Третия енергиен пакет и на правилата за конкуренцията в ЕС.

Правителството можеше да продължи строежа на газопровода и да оспорва процедурата в Съда на ЕС. То обаче реши да го спре.

През февруари т.г. Комисията поиска от държавите-членки да я упълномощят да преглежда техните междуправителствени енергийни споразумения с държави извън Европейския съюз, преди те да бъдат подписани и да участва със свой представител в преговорите по тях. Законодателство за това обаче още не е прието.

По съществуващите правила държавите трябва да информират Комисията за междуправителствените споразумения след сключването им. Това според нея е довело до проблемите с "Южен поток" - споразуменията на шестте страни по трасето му се оказаха в противоречие с Третия енергиен пакет, който Русия в случая отказа да спазва.

"България, както останалата част от региона на Централна и Югоизточна Европа, остава най-висш приоритет за Комисията, що се отнася до енергийната политика", каза още Итконен. "Комисията смята енергийните инфраструктурни проекти в Бълтария и в съседните ѝ държави-членки за приоритет".