Министър-председателят Бойко Борисов повтаря упорито, че Европейската комисия трябва изрично да разреши в евентуалния газов "хъб" на варненския бряг да влиза руски газ. 

Да оставим настрана въпроса дали "хъб" ще има и дали Русия възнамерява да строи тръба до него. Кому е нужна мантрата за "разрешението" от Брюксел?

Европейската комисия не дава такива разрешения. Тя не е кметът на Европа, който подписва разрешителни за строеж. Ако я попитате съгласна ли е българското правителство да построи газов хъб и до вкара в него руски газ, тя ще ви отговори: "Не знам". И това ще е единственият правилен отговор.

Изборът на комбинация на енергийни източници и решенията за строителство на енергийна инфрасткруктура са във властта на държавите-членки. Те вземат тези решения суверенно. Освен това те са работодателите на Комисията и като такива са ограничили дотук нейната власт в областта на енергетиката.

Държавите също са приели заедно правила на единния вътрешен пазар на ЕС, включително на енергийния, и са възложили на Комисията да следи всички 28 членки на ЕС да ги спазват. Тя може да каже дали те го правят, едва след като са направили нещо, а не да им подпише празен чек за бъдещи намерения. 

Ако Борисов иска благословия от Брюксел, за да съживи "Южен поток" и да го докара до "хъб" "Балкан", Брюксел би му отговорил: "Дай да видим договорите ти за това".

По сега действащите правила държавите трябва да показват на Комисията междуправителствените си споразумения за доставка на енергия от трети страни, след като са ги сключили. Комисията предложи законодателна промяна, която да  ги задължи да консултират тези споразумения, преди да са ги подписали, но промяната още не е приета.

И предишната Комисия на Жозе Барозу, и сегашната на Жан-Клод Юнкер не са били против нито един руски проект, включително "Южен поток". Те са искали само работодателите ѝ в тези проекти да спазват правилата, които сами са приели и са ѝ възложили да охранява.

Сред тези правила е т.нар. Трети енергиен пакет с изискванията за равен достъп на всички доставчици до газопроводите, за отделни управления на инфраструктурата и на производството и доставките и за независим регулатор.

"Газпром" не крие, че тези правила не му се нравят. Той търси вратички да ги заобиколи и почти ги беше намерил в България при правителството на Пламен Орешарски. Затова през 2014 година Комисията показа на България жълт картон и я принуди да спре проекта. Това стана не защото Европа има нещо против Русия, а защото Европа в слуая удържа на правилата си.

Какво иска сега Борисов? Предварителна индулгенция от Брюксел за нова руска авантюра с отворен край? За евентуални корупционни схеми, с които "Южен поток" 1.0 беше обрасъл? Ако е това, напразно се надява.

Защо тогава премиерът продължава да настоява за "разрешението" от Брюксел и дори да се хвали, че руският президент Владимир Путин одобрил тактиката му като правилна? 

Да, от гледна точка на Путин да се търси предварителна индулгенция от Брюксел изглежда съвсем правилно. И изцяло в руски интерес.

Дали Борисов врънка за "разрешението" от незнание, дали прилага някаква висша дипломация на Русия, дали се опитва да обяснява достъпно за избирателите, или говори така по друга причина, няма особено значение.

Обективният резултат от това говорене е хибриден: Европейският съюз е оприличен на Съветски съюз. "Говори Брюксел" замества "Говори Москва". А Борисов е вождът, който си говори с Брюксел и с върховния му жрец Жан-Клод Юнкер и измолва от тях полезни за племето си неща. На другите Брюксел забранява, а на Бойко разрешава. От другите Брюксел взема, на Бойко дава.Следователно с Бойко животът е по-хубав. 

Това звучи предизборно. Само предполагам.