Хубавите времена на Европа, когато бюджетът на ЕС стигаше за всичко и оставаше, свършиха. Сега държавите-членки и Европейският парламент трябва да избират какво да финансират и от какво да се откажат.

Това заяви на международна конференция за бюджета на ЕС в Европейския парламент днес заместник-председателката на Европейската комисия Кристалина Георгиева, която отговаря за бюджета и човешките ресурси.

"Този златен век приключи някъде през 2011-2012 година", каза тя пред евродепутатите, които участваха заедно с техни колеги от националните парламенти. "Оттогава европейският бюджет е изложен на огромен натиск. Трябват ни повече пари за приоритетите, отколкото имаме".

Под вътрешен натиск за съкращаване на разходите в условията на кризата държавите, които са нетни донорки в бюджета на ЕС, през последните няколко години се пребориха за системно съкращаване на неговите разходи. Това доведе до преминаващ от година в година недостиг за финансиране на проекти, за които ЕС е поел правни задължения.

Тази година ЕС трябва да извърши средносрочен преглед на изразходването на бюджета си, но за това още никой не отваря дума на фона на кризите с решението на Великобритания да напусне ЕС и с миграцията.

Георгиева използва крила фраза на Бисмарк, сравнявайки преговорите между държавите и Европарламента за евопейския бюджет с кренвиршите.

"Не искате да знаете какво има в тях", каза тя.

Тя посочи, че ролята на бюджета на ЕС  е ключова за социално-икономическото сближаване на високо и ниско развитите държави в ЕС, което е основа за икономическото и политическото единство на Европа. 

"Това не е благотворителност", каза тя. "Благодарение на това сближаване ние помогнахме на шест страни да минат от ниво на нисък към ниво на среден доход".

"Всички държави, които правят този преход, или имат природни ресурси, или са недемократични", добави тя, отбелязвайки, че ЕС не е нито едното, нито другото. "Европейският бюджет дава горивото за този преход".

За да повярват обаче европейците в нуждата от тези разходи, те трябва да могат да проследят резултата от инвестициите, които ЕС взема от техните данъци посредством вноските на държавите-членки, каза Георгиева. Тези вноски сега дават 75 на сто от приходите в европейския бюджет.

Бюджетът на ЕС е малко под 1 трилион (1 000 милиарда) евро за текущия седемгодишен програмен период (2014-2020 година) и 144 милиарда евро като разходи тази година. Той представлява 1 на сто от брутния вътрешен продукт на ЕС и 2 процента от общите публични разходи на неговите държави. За България, която е нетна получателка от бюджета на ЕС, той в момента дава 76 на сто от публичните инвестиции. Това означава, че без безвъзмездното европейско финансиране страната ни не би могла да осъществи нито един инфраструктурен проект.