Емир Кустурица има в трофейната си колекция "Златен лъв" от Венеция, завоюван още през 1981 година. До него са наредени няколко "Златни палми" от Кан и една "Сребърна мечка" от Берлин. Именно със "Златния лъв" от Венеция за филма "Спомняш ли си Доли Бел" започва и световната филмова кариера на босненския режисьор. След деветгодишна пауза 61-годишният Кустурица представя във Венеция новия си филмов епос "На Млечния път". За главната женска роля е привлякъл Моника Белучи, а главната мъжка роля, сценария и режисурата е резервирал за себе си. Светът отново се вълнува от новините около ексцентричния творец.

Оспорван в родината си

Затова пък хората в родния му град Сараево реагираха със злорадо задоволство на факта, че новият му филм не бе показан на фестивала в Кан. Булевардната преса в Босна постоянно се опитва да отрече таланта на своя сънародник. Повечето босненски мюсюлмани смятат Кустурица за предател, който в бурните години на разпадането на бивша Югославия е забравил своя град и съседите си. Те обвиняват Кустурица в опортюнизъм и връзки със Слободан Милошевич, благодарение на които успял да заснеме своето майсторско произведение "Ъндърграунд".

Това обаче не е цялата истина. Кустурица не винаги е бил опортюнист. Когато през 1992 година военните части на босненските сърби обсадиха родния му град Сараево, той разпространи от Париж следното съобщение чрез телевизия „Сараево”:

"Моля господин Караджич да въздейства със своя авторитет над тези нещастници и малоумници, за да престанат да хвърлят гранати по моя град". Един безсмислен апел, тъй като тъкмо въпросният Караджич беше подстрекател и командир на "нещастниците и малоумниците".

Кустурица и силните на деня

За босненските мюсюлмани и самият Кустурица е един от тези "нещастници и малоумници". Макар баща му, партизанин и комунист, официално да е изповядвал мюсюлманската религия, в цялото семейство е бил почитан един-единствен бог: Тито. Още в по-ранните си филми Емир Кустурица залага на провокацията. "Баща в командировка" /1985/ разказва за времето, в което Титова Югославия прекъсва дружеските отношения със Съветския съюз, а всички истински или набедени сталинисти са били изпращани в трудови лагери.

Костурица и Белучи на фестивала във Венеция. Снимка ЕПА/БГНЕС

Въпреки всичко Кустурица не е преставал да обича родината си. Разпадането на Югославия му причинява истинска болка. "Мюсюлманите, сърбите и хърватите ни победиха нас, гражданите", многократно повтаря той. Самият Кустурица твърди, че е напуснал Сараево, защото босненският президент Алия Изетбегович искал политически да се възползва от славата на режисьора. "Можех да стана национален герой на областта, в която съм роден", казва Кустурица. Той смята черно-бялото мислене за твърде опростенческо и не приема твърдението, че Милошевич е „фашист и престъпник”: "Не защото съм положително настроен към Милошевич, а защото гледам отрицателно на големите и силните на деня, които правят каквото си поискат с малките народи", казва режисьорът и не крие, че наивно е смятал Милошевич за революционер, чийто лик дори е смятал да татуира на рамото си.

”Инатът у него понякога е израз на вярност към определени идеи и позиции, дори и когато са погрешни”, казва писателят Мухарем Баздули. Самият Кустурица навярно би предпочел да говори не за „заблуда”, а по-скоро за „търсене”.

Покръстването го превръща в мит

И той явно намира онова, което е търсил – в това поне е убеден самият Кустурица, когато през 2005 година приема християнската вяра и православното име Неманя. Това го превръща в истински мит за сърбите. Част от сръбската общественост обаче го обвинява, че се е превърнал в просръбски националист. Православната църква естествено гледа на това другояче. Сръбският и руският патриарх официално отличиха Кустурица. За тези награди навярно са допринесли и пламенните речи на режисьора срещу независимостта на Косово и ролята на САЩ за отделянето на провинцията от Сърбия.

Обект на неговите критики често е онова, което той нарича „всеобхватен глобализъм”, макар че под това понятие разбира всевъзможни неща, свързани със западното общество и западния начин на живот – например мултинационалните корпорации, Холивуд, но преди всичко американската политика, с нейните "възпитателни бомби", които разчиствали пътя за Макдоналдс и сие. Костурица се гордее с познанството си с Уго Чавес и Диего Марадона. Дори засне документален филм за футболната звезда. Веднъж в приятелски кръг Костурица сподели, че неговата творческа свобода е същата като тази на Марадона: "Правя каквото си поискам!"

След падането на Милошевич от власт през 2000-та година, Кустурица се представя откъм най-прагматичната си страна. Политиците в Белград се сменят, но ухажват световноизвестния режисьор и щедро спонсорират неговите проекти. Така например Кустурица построи свой "дървен град" в югозападна Сърбия.

Кустурица и неговите приятели

Първоначално проектът беше предвиден като декор за следващия му филм "Животът е прекрасен", но впоследствие се превърна в туристическа атракция. В "дървения град" има ресторанти, жилища, православна църква, кино, площадка за кацане на хеликоптери и ски писти. Там се намира и къщата на Кустурица с плувен басейн. Разположеният наоколо природен парк гъмжи от посетители. Всяка година в „дървения град” на Кустурица се провежда и фестивал, на който присъстват много знаменитости.

Симптоматично е, че режисьорът ненавижда актьори като Брус Уилис – според Кустурица, те символизират „лошия Холивуд”. Още по-малко му се беше понравил факта, че Уилис бе определил награда от 1 милион долара за главата на иракския диктатор Саддам Хюсеин. Затова пък с Джони Деп Кустурица намира много общ език. Много преди да участва в "Карибски пирати" Джони Деп се снима във филма на Кустурица "Аризонска мечта", блестяща карикатура на американската мечта. При посещението си в „дървения град” Джони Деп беше заявил:

"Кустурица е мой брaт и мое вдъхновение". А в биографията си, екстравагантният режисьор пише за дългите нощи на запои и наркотици с Джони Деп.

Кустурица е човек, който превръща своята хаотичност в лична реклама. Някои от неговите интервюта оставят впечатлението за човек, който е хронично обиден. "Не бивало да го захвърлят на боклука, само защото не пасвал идеално в обичайната рамка”, казва Кустурица за себе си. Нека филмите му сами говорели вместо него. Ясно е обаче, че не би имал нищо против да обогати колекцията си и с още един "Златен лъв".

Препечатваме материала от Дойче веле.