Какво да правят европейците с техния съюз, след като Великобритания го напусне?

Това е главният въпрос на днешната среща на 27 държавни и правителствени ръководители, които заседават в Братислава, столицата на държавата-председателстваща в момента ЕС, Словакия. Между тях няма да бъде само британската министър-председателка Тереза Мей.

Отговор на въпроса не се очаква днес. По-скоро - диагноза за болестите на Европа, които разклащат единството и доверието на гражданите в нея, както и първоначален план за оздравяване на съюза. По признания на ред лидери той е "в критично състояние".

"Не сме дошли в Братислава, за да се утешаваме един друг. Или по-лошо - да отричаме истинските предизвикателства, пред които сме изправени. В този особен момент от историята на нашата общност, след вота в Обединеното кралство, единственото нещо, което има смисъл, е да направим трезва  и брутално честна оценка на ситуацията", каза в публикувано снощи обръщение към лидерите председателят на Европейския съвет Доналд Туск. "Това, от което се нуждаем днес, е опитимистичен сценарий за бъдещето, няма съмнение. Но той изисква реалистична диагноза за причините за Брекзит и за неговите политически последствия за цяла Европа. Едно нещо трябва да бъде абсолютно ясно в Братислава: че не можем да започнем нашите дискусии ... с онова самодоволно убеждение, че нищо не сме сбъркали и всичко ни е наред".

Миграционната криза се откроява като най-актуалното предизвикателство, а възникването на нов миграционен маршрут през границата между България и Турция - като непосредствена заплаха.

Затова в навечерието на срещата председателите на Европейската комисия и на Европейския съвет Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск заедно с унгарския министър-председател Виктор Орбан призоваха ЕС да хвърли повече сили и средства за опазване на българо-турската граница. 

Дилемата дали ЕС да се фокусира върху поделянето на миграционната тежест между членките му, дали да продължава усилията си за обща политика на убежище, или да ги съсредоточи върху опазването на границите се очаква също да бъде на масата на дискусията. Западна Европа настоява за първото, а Източна - за второто. Вероятно ще се говори и за солидарността, принцип на ЕС, който беше поставен под въпрос, когато стана дума за поделяне на миграционната тежест паднала върху южните погранични държави на съюза.

Пред лидерите обаче има и по-дългосрочни стратегически въпроси, чието обсъждане се очаква да започне днес. Какъв ЕС искат гражданите и държавите утре? Да продължават ли интеграцията и разширяването със същото темпо? Какви уроци извлича Европа за това от Брекзит?

Ако се съди по речта за състоянието на съюза, която Юнкер произнесе пред евродепутатите в Страсбург в сряда, ЕС е склонен да намали амбициите си за по-дълбок съюз и да се съсредоточи върху актуалните проблеми и тревоги на гражданите си, за да не ги отблъсква и да ги тласка в ръцете на избуялия навред в Европа популизъм в навечерието на избори догодина в три от ключовите му страни - Германия, Франция и Холандия.

В същото време Юнкер посочи, че евентуалното напускане на Великобритания, отваря врата за тези държави, които желаят, да се интегрират още по-силно в избрани от тях области - например отбраната - възможности за което предвижда договорът на ЕС.

Тези възможности - за т.нар. "засилено" или "структурирано сътрудничество" - позволяват на националните парламенти и правителства да прехвърлят още правомощия на ЕС в съответните области. Макар Юнкер да заяви, че ЕС никога няма да се "одържави", споменатите сътрудничества са стъпки към официализиране на това, което от години е неформална реалност - Европа на две или няколко скорости.

Резултатът им в дългосрочен план  би бил европейско ядро и периферия, още по-интегрирана Еврозона и европейски отбранителен стълб на НАТО, свободен от ветото на неевропейските членки на западния алианс, между които и Турция. 

Оланд: Европа трябва да е готова, ако САЩ решат да се отдалечат

Защитата на сигурността, икономическа и политическа роля на ЕС в света и надежда  за младежта трябва да се трите главни теми, които срещата в Братислава трябва да изведе, каза френският президент Франсоа Оланд.

Той подчерта, че главната цел на днешната среща е да даде на ЕС „план“, „пътна карта“, „дневен ред“, включващи промените, от които той се нуждае след излизането на Великобритания и с оглед на предстоящите президентски избори в САЩ.

„Ако Съединените щати решат да се отдалечат от Европа, Европа трябва да е готова да се отбранява сама“, каза Оланд, намеквайки аз изолационистките изявления на кандидата на републиканците Доналд Тръмп.

"Братислава трябва да даде на европейците нов импулс. Всички знаят какво става, Обединеното кралство реши да напусне, над бъдещето на Европа са надвиснали въпроси. Така че или ще имаме баркотия и разводняване, или обратно - споделена воля да дадем на Европа проект. Това е, което наричам нов импулс", каза Оланд.

"Ние сме решени да примем дневен ред с три прости теми,  за да помогнем на европейците да си върнат доверието в европейския проект: защита, сигурност и подготовка за бъдещето. Това означава да бъдем велика сила в световен мащаб, що се отнася до икономиката и заетостта и най-сетне - да дадем надежда на младите хора."

"Работата не е просто да очакваме решение на проблемите на Европа от една среща на върха - ние сме в критична ситуация - но по-скоро е да покажем с действия, че можем да се справим по-добре", каза германската канцлерка Ангела Меркел.

Вишеградската четворка - с отделни предложения

Вишеградската четворка (Полша, Словакия, Унгария и Чехия) ще излезе в Братислава със свои съвместни предложения за бъдещето на съюза, обяви унгарският министър-председател Виктор Орбан в Будапеща, преди да замине за срещата.

Четирите нови членки на ЕС са опозиция на официалната линия на Юнкер, особено що се отнася за миграцията. Докато не отказва да сътрудничи с тях, България пази дистанция, като изтъква различното си положение на гранична страна в ЕС.

Орбан е прицел на многобройни критики в ЕС заради антиимиграционната си реторика и това, което другаде в Европа се определя като авторитаризъм. Полша е обект на засилено наблюдение за спазване на върховенството на закона от страна на Европейската комисия заради мерки на консервативното ѝ евроскептично правителство, ограничаващи властта на Конституционния съд.

Словашкият министър-преседател Роберт Фицо на влизане в заседанието изтъкна, че, предвид шока от Брекзит, лидерите трябва днес да бъдат максимално честни и да покажат единство.

Започнатото днес от Европейския съвет в Братислава ще продължи на негови следващи заседания в Ла Валета, Малта през декември и в Рим през март, съобщи Фицо. През октомври лидерите имат редовна среща в Брюксел.

Словашкият външен министър Мирослав Лайчак изброи тази сутрин пред журналисти сигурността, конкурентоспобността, глобалната роля на ЕС като приоритети, които срещата трябва да набележи. Той изключи лидерите да обсъждат днес промени в договора на ЕС.

Шулц: Да преговаряме с Орбан, да преговаряме за релокацията

Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц призна на пресконференция в началото на срещата, че евроскептици като Орбан и  Ярослав Качински, лидер на управляващата "Право и справедливост" в Полша, имат влияние в Европа и тя трябва да преговаря с тях, но от позицията, че никой не може да претендира да представлява всички граждани на ЕС и че отслабването на неговите институции за сметка на държавите-членки ще има отрицителни последствия и за едните, и за другите.

Шулц негласно призна и че политиката на релокация, т.е. на задължително преместване на мигранти от наводнените с тях погранични държави в останалите, не работи и вероятно ЕС трябва да съчетае задължителното презаселване с доброволен прием от желаещите държави. Унгария и Словакия отказват да изпълнят своите квоти за релокация и оспорват решенията на ЕС за нея в неговия съд в Люкксембург.

Председателят на Европейския парламент традиционно се обръща с послание към националните лидери в началото на техните съвети, но не присъства на дискусиите в тях и не влияе на решенията им. Той е символичният глас на гражданите, който лидерите чуват, преди да се впуснат в дебатите си.

"Линията на г-н Качински и на г-н Орбан има влияние върху развитието на ЕС", каза Шулц за стремежа на цитираните правителства да върнат правомощия за държавите си от съюза.

"Тези, които поставят под съмнение това (прерогативите, които държавите са гласували на ЕС - б.а.) си играят със стабилността. Затова аз съм напълно несъгласен с тази ренационализация", добави Шулц.

Той каза, че е разговарял с Орбан по телефона, ден след като последият го причисли към "нихилистите от елита в Брюксел" и призова за "културна контрареволюция" в Европа. 

Десният Орбан и подобните му не могат да претендират да са изключителни представители на мнението на европейците, затова трябва да преговарят с привържениците на интеграцята, каза Шулц, който е германски социалдемократ.

Запитан за намерението на унгарското правителство да свика референдум срещу задължителните квоти за прием на мигранти той каза:

"Не мисля, че референдумът ще реши проблема - нуждата да отговорим на миграционните въпроси".

В същото време обаче прибави, че ЕС трябва "може би да помисли за комбинация между задължителни и доброволни мерки".

Шулц каза, че е по-добре лидерите да се съсредоточат върху това, което ги обединява, а не върху това, което ги разделя.