Тази седмица приех аргументите на мои поддръжници да се кандидатирам за Президент на предстоящите избори.

Целият ми професионален път досега бе насочен към постигане на просперитет на моята страна. От началото на 90-те години имах честта и отговорността да работя на практически всички етажи на изпълнителната власт. Винаги като експерт и по покана на някоя от политическите ни централи. Благодарен съм им за предоставените възможности при съответните ограничения от програмно-идеологически характер.

Гордея се с приноси и постижения, които и днес се сочат за предимства на страната ни – нисък правителствен дълг, стабилна монетарна и финансова среда, ефективна и рационална данъчна система, финансово дисциплиниран публичен сектор. 

Винаги съм гледал на Президентската институция с огромен респект, въпреки силно ограничените й правомощия. Това е институцията, която е особено важна в следващите години поради поредицата вътрешни и външни предизвикателства, застрашаващи самите устои на държавността. 

Българският Президент няма лостовете на изпълнителната власт и това формално може да оправдае всяко негово бездействие. Той обаче има други, не по-малко важни лостове – да задава тона на политическите дебати, да дефинира националните цели и политики, особено в по-дългосрочен хоризонт, да бъде коректив на прибързани и необмислени докрай решения. И най-важното, да търси това, което ни обединява като общество, а не това, което ни разделя. 

Последните аргументи надделяха в решението ми да приема да бъда издигнат като независим кандидат за Президент. Искам да благодаря на един от успешните ми министри Данаил Папазов за това, че прие участието в предстоящата предизборна борба в качеството на кандидат вицепрезидент и на всички мои симпатизанти за безрезервната подкрепа.

----

* Мнението на Пламен Орешарски е публикувано в профила му във фейсбук, откъдето го препечатваме. Правописът е запазен.