Хилъри Клинтън спечели първия дебат по единодушна преценка на експертите. Тръмп имаше силни минути, особено в началото, но като цяло не стоеше добре, влизаше в излишни детайли и изглеждаше несигурен, а към края и изморен. В подобни дебати такива наглед незначителни детайли са важни за общото впечатление и определят крайната оценка на голяма част от хората. Правени са експерименти, които показват, че езикът на тялото и визията определят около 60-70% от общата представа за даден политик. Точно по тези показатели (макар и не само по тях) първата жена с реален шанс да стане президент на САЩ се справи по-добре от опонента си.

Спечелването на първия дебат беше изключително важно за Клинтън, защото Тръмп беше набрал инерция и стопяваше крехката й преднина както в национален план, така и в ключовите щати, където изборите ще се решат. В крайна сметка как ще гласуват Флорида, Охайо, Мичигън, Колорадо и няколко други swing states (такива, които променят вота си на различни избори) ще определи и това, кой ще влезе в Белия дом. 

Тръмп представи един далеч по-умерен и по-резервиран свой образ, който беше предназначен повече за колебаещите се избиратели, отколкото за неговото твърдо ядро. Затова мнозина и останаха разочаровани от него – нямаше никакви расистки или сексистки винетки, личностни атаки или екстравагантни езикови фойерверки. Целта на всичко това беше да убеди публиката, че той влиза в рамките на общоприетото „президентско“ поведение. Просто казано – да убеди колебаещите се, че не е толкова страшен и че „става“ за най-високия политически пост в страната. До голяма степен Тръмп успя в това начинание, което го прави опасен опонент за Клинтън в оставащите дебати, където е вероятно да видим повече агресия от негова страна.

В този смисъл победата на Клинтън в първия дебат далеч не предрешава изхода от изборите. Тепърва ще видим как този дебат ще се отрази на големи маси от хора и как, разбира се, ще бъде използван от медии и спин доктори, които формират обществените представи. Не бива да се забравя, че и „летвата“ за Клинтън е по-висока – тя е отдавна в политиката и от нея се очаква да се представя на професионално много високо ниво. В първия дебат Тръмп беше калфата, но за него беше успех да покаже, че все пак може да дели мегдан с майстор, без да се изложи драматично.

Дебатът беше интересен като стратегии на двамата кандидати да атакуват слабите страни на противника и да изтъкват своите предимства. Тръмп се фокусира върху загубата на работни места в определени щати в резултат от глобализацията (реален проблем) и предложи де факто протекционистки мерки чрез предоговаряне на търговски споразумения (спорно, но наглед просто решение). Друго просто решение, което отговаря на предпочитанията на консервативната публика, е и обещанието за сериозно намаляване на данъците в съчетание с увеличаването на военния бюджет. Това де факто означава разграждане на системите на държавата на благоденствието (здравна, социална, образователна), които ще останат недофинансирани, за да се върже бюджетът. Друг резултат от подобна политикa би било още по-голямо увеличение на дълга на САЩ. 

Тръмп, разбира се, повдигна и въпроса с изтеклите имейли на Клинтън, смесването на лична с държавна кореспонденция от нейна страна, което определено е проблем. Тя няма как да не го признае, но ефектът от този скандал е преувеличен. Той прилича малко на папките със секретна информация на Станишев: нарушение на правила най-вероятно има, но това не е довело до някакъв сериозен проблем за държавата и може да бъде сложено в графата „грешка“. 

Клинтън отбеляза сериозни точки, когато Тръмп се оплете в обяснения на отказа си да разкрие собствените си данъчни декларации. Нейните аргументи – че той крие или истинското си материално състояние, или фактът, че не е плащал федерални данъци – звучат убедително. Всъщност Тръмп потвърди второто, като каза, че неплащането на данъци по законен начин означава, че си умен. Това е вярно, но то те прави недостатъчно умен за президент.

Когато Тръмп се опита да прояви агресия, нещата не му се получиха. Той нападна Хилъри за „темперамента й“ и „липсата й на издръжливост“ – и двата удара бяха във въздуха и бяха възприети негативно от фокус групите, следящи дебата. Всъщност с отговора си за „липсата на издръжливост“ Клинтън предизвика спонтанни аплодисменти, когато изброи всичко, което е свършила през годините, както и безспорния си енергичен стоицизъм, демонстриран по време на 11-часовото й изслушване за скандала с имейлите. В крайна сметка, ако Тръмп по този начин опитваше да постави под въпрос и здравословното й състояние, опитът пропадна –Клинтън изглеждаше в забележителна форма.

И двамата кандидати успяха да представят достатъчно ясно позициите и политиките, зад които стоят. От съдържателна гледна точка тези позиции са важното, макар че в подобни шоу спектакли те често остават на заден план. Двете визии, които се сблъскват, са следните.

Тръмп: Америка преди всичко

Извличане на максимални предимства за САЩ от позицията й на водеща икономика. Предоговаряне на търговски споразумения и НАТО с цел извличане на повече изгода за САЩ.Прехвърляне на цената за определени политики върху други: стената ще бъде платена от Мексико, Китай ще плаща по-високи мита и ще бъде принуден да не девалвира валутата си. По-малки международни ангажименти и разходи за САЩ, по-малка солидарност с партньори и трети страни. По-малка солидарност и във вътрешната политика – по-ниски данъци и laissez faire икономика.

Клинтън: Америка има глобални ангажименти

И ще уважава всички свои договори с партньорски държави. Във вътрешната политика не трябва да има връщане към trickle down икономиката, според която данъците за най-богатите трябва да се намаляват, за да създадат те работни места. Това води до огромен дефицит и обедняване на средната класа.

Особено важни са различията между двамата в областта на междурасовите отношения. Тръмп, доколкото има политика по този въпрос, настоява на мантрата “ред и законност”. Въпреки че в този дебат той не си позволи расистки забежки и проявяваше загриженост за общностите на малцинствата (поне на ниво реторика), идеите му се свеждаха основно до повече полиция и повече програми от рода на „спри и обискирай“, които доказано водят до расово профилиране (и до почти нищо друго). В този смисъл Тръмп определено не е кандидат, който може да мобилизира подкрепа сред афроамериканците или латино общностите в САЩ. Тук популистката му стратегия е най-ясно видима: неговата цел е да използва съществуващите страхове и да ги раздухва, а не да предлага решения. Затова той не се представи добре в този дебат, където фокусът беше повече върху стандартни политики, а не върху отключването на страхове и негативни емоции.  

Когато основната стратегия на даден политик е антисолидаристка, той има нужда да убеди хората, че са в опасност, че са сами, че не могат да разчитат на другите. Страхът е основното оръжие за постигането на тази цел. Страх, че държавните системи не работят, че страната е в упадък, че китайци и всички други се възползват нечестно от нейната слабост, че насилието в градовете се засилва и т.н. Тръмп, разбира се, отправи тези послания и в първия дебат, но поради формата му не можа да се развихри в драматизацията им. Затова и поантата му – САЩ  трябва да гледат себе си и в един все по-сложен свят да се спасяват сами – не отекна толкова мощно. Нито пък обещанието, че „ще направи Америка отново велика“. 

Като цяло, обаче, коалицията, която стои зад него, е изключително пъстра – в нея влизат от най-богати опоненти на данъците (по принцип) до бедни бели безработни. За всяка категория Тръмп има по нещо, макар че събрани на едно място, всички „неща“ не формират кохерентна програма. Целта на Тръмп в този дебат беше да ги представи като нещо, което все пак прилича на програма и този му опит беше успешен.

В заключение, драмата тепърва предстои, и за добро или зло Клинтън трудно ще се откъсне сериозно напред, въпреки заслужената си победа в първия дебат.