Военната намеса на Русия в сирийската война доведе до нарастване на силата на враговете на Израел, обединени в т.нар. шиитска ос начело с Иран. Това се отнася преди всичко до групировката Хизбулла, която разшири ролята си в Сирия. Същевременно тази намеса доведе до ограничаване на влиянието на умерените сунитски страни в региона, чиято цел е ограничаване на влиянието на Иран.

Израелските анализатори са на мнение, че подобно развитие не съответства на интересите на Израел и противоречи на политиката му на сигурност в региона. Израел не се тревожи от евентуален успех в подкрепата на Москва за режима на Башар Асад, нито от промяната на американската и турската позиция по отношение оставането на сирийския президент на поста си. Тел Авив обаче е разтревожен от безпрецедентното сближаване между Москва и Техеран. То например се изразява в снабдяването на Иран с модерни руски ракети, установяването на сътрудничество между армиите и разузнаванията на двете държави в Сирия и в региона.

Всичко това се случва при положение, че Израел все още не вярва, че след сключеното ядрено споразумение Иран се е отказал напълно от намеренията си в тази област. Освен това, Тел Авив поставя на първо място сред регионалните заплахи за своята сигурност ракетния арсенал на Хизбулла. С оглед неутрализирането на последната заплаха, израелската армия разработи нова военна стратегия, която рано или късно ще бъде приложена при бъдещ конфликт с тази организация.

Действително, увеличаването на военната мощ на Иран и Хизбулла, в партньорство с Русия в Сирия, накара израелските политици и особено генералитета да преосмислят последствията от този процес, в частност при евентуален бъдещ сблъсък с Хизбулла. Понастоящем е очевидно едно – прекомерното засилване на руското партньорство с Иран и Хизбулла застрашава израелско-руското споразумение, постигнато миналата година. През изминалия оттогава период пропастта между израелските и руските интереси продължи да се увеличава.

Как в крайна сметка ще реагира Израел?

Някои считат, че в отговор на руско-иранския сговор Тел Авив ще се сближи с оста на умерените сунитски държави. Други пък акцентират върху необходимостта от продължаване и задълбочаване на диалога с руснаците. Сред израелските наблюдатели битува и тезата, че не може да се очакват дивиденти както от евентуално сближаване със страните от сунитската ос, особено при сегашното отслабване на влиянието им, така и от диалога с руснаците. Консенсусно е мнението, че при сегашната обстановка най-перспективни са усилията по възстановяване доверието и сътрудничеството с бъдещия американски президент като основна гаранция за израелските интереси.

Може да се каже, че развитието на сирийската криза изправи Израел пред бързо променяща се военно-стратегическа ситуация, което наложи ревизиране на позициите на страната към оста Техеран-Дамаск-Хизбулла, наред с опасенията от иранската ядрена програма. През последните години премиерът Натаняху бе ангажиран с непрестанна кампания против ядрените амбиции на Иран, както и срещу иранската подкрепа за Хизбулла и Хамас. В няколко случая той дори заплаши, че ще нанесе въздушни удари срещу ядрени обекти в Иран. По този пункт Израел се размина радикално с Вашингтон, тъй като президентът Обама бе убеден в необходимостта от дипломатическо решение на проблема с ядрената програма на Техеран. Както е известно, в крайна сметка САЩ и другите велики сили подписаха ядреното споразумение с Иран против волята на Израел. За сравнително кратък период след този акт Иран съумя да преодолее международната изолация, в която се намираше дотогава, превръщайки се в основен регионален играч. Съюзяването на Техеран с Москва още повече засили ролята на Иран в контекста на сирийската криза. Така Ислямската република се превърна едновременно в партньор на западните сили и в съюзник на Русия в региона.

По такъв начин, въпреки миналогодишното израелско-руско споразумение, военното партньорство между Москва и Техеран в Сирия и в частност използването от руските Въздушно-космически сили на иранското военно летище в Хамадан, осигури стратегическо предимство за Иран. Според бившия шеф на Мосад Ефраим Хилфи, епизодът с летището в Хамадан свидетелства за неспособността на Иран да се справи самостоятелно с въоръжената сирийска опозиция. Той обаче се опасява, че зад това се крие тайно споразумение, което наподобява руско-германския договор от 1939 г. Както е известно, последният съдържаше, наред с публикувания текст, секретни клаузи, в които двете държави си поделяха сферите на влияние в Източна и Централна Европа. Подписването на този договор предшестваше руско-германската подялба на Полша, макар че то не попречи на Хитлер да нападне Русия през 1941 г. Според Хилфи, сегашното руско-иранско споразумение е насочено не само против "Даеш", а създава предпоставки и за разделяне на региона на сфери на влияние.

Засега всичко това не застрашава непосредствено израелските интереси. Опасността обаче е в по-далечната перспектива и е свързана с ограничаването влиянието на останалите държави в региона и преди всичко на Израел. Когато миналата година Русия се намеси военно в Сирия, Израел побърза да се споразумее с руснаците за гарантиране сигурността на израелските ВВС в сирийското въздушно пространство, както и за предотвратяване евентуалното предоставяне на модерно оръжие на Хизбулла. Оттогава Израел изгражда отношенията си с Москва с презумпцията, че това е държавата, която в условията на постепенното американско оттегляне от региона ще определя политическото бъдеще на Сирия. На това убеждение се дължи скептицизмът на Тел Авив за сегашната руско-американска инициатива, твърди бившият шеф на Мосад.

Израелските експерти по стратегическите въпроси имат сериозни съмнения в успеха на инициативата, която предвижда разделянето на Сирия на три области, както и създаването на съвместен руско-американски център за военно-разузнавателна координация на действията за ликвидирането на "Джебха ал-Нусра". Според тях, последната е доказала, че успешно се адаптира към променящата се обстановка чрез обявеното си разграничаване от "Ал-Кайда", както и чрез обединяването на други групировки на въоръжената опозиция под свое лидерство. По такъв начин Нусра иска да покаже, че няма различия между нейните бойци и тези на умерената опозиция, подкрепяна от американците. Същевременно, при подобна диспозиция става много трудна за реализиране задачата "Джебха ал-Нусра" да бъде ликвидирана. Както твърди израелският експерт по Сирия Айал Зисер, руско-американското споразумение от началото на септември е равносилно на признание за политическия крах на САЩ в Сирия. То би предоставило международна легитимност и американско прикритие за засилването на натиска на Русия и местните й съюзници както върху терористите, така и върху умерената опозиция.