ВЕСЕЛИН ЖЕЛЕВ

БРЮКСЕЛ--Европейската комисия предприе днес правни действия срещу България, заради настояването на правителството да строи руския газопровод „Южен поток“ според сега подписаните споразумения, с които ЕС не е съгласен.

„Разбираме, че българското правителство е решило да започне с приоритет строежа на газопровода „Южен поток,“ каза пред „Клуб Z“ Шантал Хюз, говорителка в Комсията по въпросите на вътрешния пазар и услугите.

„Вече изразихме нашите безпокойства за спазването на енергийните правила на ЕС. Но имаме също основания да смятаме, че се нарушават и други правила на вътрешния пазар, в частност тези, свързани с възлагането на обществени поръчки“.

„Ето защо днес изпратихме на българските власти официално уведомление,“ добави тя.

Правителството има един месец да отговори.

Официалното уведмително писмо е първата фаза на процедурата за нарушение, която Европейската комисия е длъжна да предприеме, ако някоя от държавите-членки нарушава правото на ЕС. Тя обикновено дава два месеца на съответните власти да отговорят.

За България обаче процедурата е ускорена. Такива бяха преди процедурите за Румъния и Унгария, когато Брюксел ги уличи в нарушения на основни принципи на ЕС.

„Въпросът е наистина спешен,“ каза за „Южен поток“ друг европейски източник, запознат с досието. „Трябва да се намесим, преди да е започнало каквото и да е строителство“.

„Главната ни тревога е, че „Южен поток“ – България получи договор за проектиране, финансиране, строителство и експлоатация на газопровод без прозрачна и конкурентна процедура, която се очаква в такива случаи,“ каза Хюз.

„Договорът на ЕС постановява, че принципите на прозрачност, недискриминация и равнопоставеност трябва да се спазват“.

„Втората ни тревога е, че изглежда, че междуправителственото споразумение предвижда възможността подизпълнителските договори да бъдат сключени преференциално с руски и български кандидати без публикуване в „Държавен вестник,“ каза Хюз. „Това също не съответства на принципите на недискриминация и равнопоставеност“.

След среща с премиера Пламен Орешарски миналия вторник в Брюксел председателят на Комисията Жозе Барозу предупреди, че тя няма да се поколебае да предприеме действия срещу България, ако сделката за „Южен поток“ нарушава пазарните правила в ЕС.

От миналия декември Комисията предупреждава, че проектът не отговаря на европейските правила в енергетиката, т. нар. Трети енергиен пакет. Приетите на първо четене промени в Закона за енергетиката изключват началото на газопровода на българска земя от действието на това законодателство.

В Брюксел обаче са разтревожени и че за изпълнител на проекта правителството избра фирма собственост на приближения на руския президент Владимир Путин бизнесмен Генадий Тимченко, който е в черния списък на САЩ на лица със забрана за пътуване и замразени активи заради анексията на Крим.

„Ние също помолихме българските власти да отложат проекта, докато протичат дискусиите с тях и докато има пълно съответствие със законите на ЕС,“ припомни Хюз.

Препоръка за замразяване на „Южен поток“ има в проекта за стратегия за енергийна сигурност на ЕС, който Комисията обяви миналата сряда, а държавните и правителствените ръководители се очаква да разгледат по-късно този месец.

През декември Комисията поиска от всички страни, участващи в „Южен поток“, да предоговорят двустранните си споразумения за него с Русия, за да съответстват те на Третия енергиен пакет.

Тя предупреди Австрия, България, Гърция, Словения, Унгария и Хърватия, че ако по тръбата потече газ при сегашните споразумения, те ще станат обект на процедури за нарушение.

Комисията се съгласи по-късно да води преговори по въпроса с Русия от името на шестте страни, но те бяха замразени заради кризата между Русия и Украйна.

През януари руският постоянен представител в ЕС Владимир Чижов заяви, че страната му не е склонна да преразглежда тези споразумения, а страните, които не ги изпълнят, носят риска от евентуални неустойки.

Той каза, че Русия иска по-скоро да види Третия енергиен пакет пригоден към проекта й, отколкото обратното. Неотдавна Русия поиска консултации с ЕС в Световната търговска организация, което може да е първа стъпка към арбитражно дело в СТО срещу пакета.