33 711 души. Толкова евреи са избити през 1941 г. само за два дни - 29 и 30 септември.

Тази трагедия се разиграва в Бабий Яр - пролом в окупирания тогава от германските нацисти Киев. Тя остава в историята като най-голямата масова екзекуция по време на Втората световна война и се счита за началото на Холокоста.

Вчера и днес Украйна отбелязва мрачната годишнина с траурна церемония. За събитието в Киев пристигна германският президент Йоханес Гаук. Той произнесе реч пред Върховната Рада.

В честванията трябваше да участва и израелският президент Реувен Ривлин. Той обаче прекрати визитата си поради смъртта на предшественика си Шимон Перес. Все пак Ривлин успя да говори пред украинските депутати.

"Има имена, много имена, които никога няма да бъдат открити въпреки усилията. Тях ги унищожиха под открито небе и никой не се погрижи да запише имената им. Те са безименни", каза той.

И призова да бъде признато съществуването на антисемитизма и да не бъде допускана прослава на антисемитите.

Ескортирани от нацистите евреи влизат в Бабий Яр, без да подозират, че ще бъдат унищожени.

Още в сряда германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер произнесе прочувствено слово, в което обяви Бабий Яр за символ на всички страдания, несправедливостта и варварството, които е донесъл националсоциализмът на Европа.

"Тук, в Бабий Яр, за 48 часа бяха жестоко убити над 33 000 невинни деца, жени и мъже. Тук, в Бабий Яр, се състоя ужасното начало на Холокоста, изтребителния поход срещу евреите в Европа. Тук, в Бабий Яр, до края на германската окупация през 1943 г., бяха екзекутирани десетки хиляди военнопленници и цивилни, тук украинци, руснаци, беларуси и много други народи трябваше да дадат живота си", каза Щайнмайер.

Ужасът

Германските войски превземат Киев на 19 септември 1941 г. А на 28 септември в града са разпространени листовки със следното съдържание:

"Всички евреи, които живеят в Киев и околностите, са длъжни да се явят в 8 часа сутринта, понеделник, 29 септември 1941, на ъгъла на улиците "Мелников" и "Докторска" (до гробището). Да носят със себе си документи, пари, ценности, както и топли дрехи, бельо и т.н. Всеки евреин, който не изпълни тази инструкция и бъде срещнат някъде, ще бъде застрелян. Всеки цивилен, който влезе в освободено еврейско жилище и открадне имущество, ще бъде застрелян."

Почти всички местни смятат, че става дума за депортация.  Събрани на гробището, те очакват да бъдат натоварени на влакове. Нацистите обаче ги изкарват на малки групи от по десет човека между коридор от войници в пролома Бабий Яр.

Евреите получават заповед да се събличат.  Те са разстрелвани на ръба на Бабин Яр. В екзекуциите участват и украински колаборационисти, за чийто точен брой се спори и до днес.

Пленени германци свидетелстват по-късно, че лично са снимали с удоволствие сцените на разстрелите. Там са били и съпругите им, някои от които спокойно са яли сладолед, докато са наблюдавали жестокото клане.

Жертвите са заровени с помощта на багери.

Но разстрелите в Бабий Яр не спират на 30 септември 1941 г. В края на нацистката окупация там са убити още 60 000 души, предимно съветски военнопленници. Жертви стават също така цигани и дори над 600 активисти на ОУН - Обединението на украинските националисти, ръководено от Степан Бандера, което в началото се съюзява с нацистите, но много скоро вдига бунт срещу тях.

Новите жертви обаче не са погребани, а изгорени. Това се случва и с телата на разстреляните две години про-рано евреи. Военнопленниците са принудени от нацистите да ги изровят и да ги изгорят. Съветската армия настъпва и германците се надяват да скрият следите от престъпленията си.

Мълчание и памет

След войната съветското ръководство мълчи за избитите евреи в Бабий Яр. Причината е, че СССР се е скарал с Израел и поддържа арабите. комунистическият режим не разрешава на евреи да отбелязват трагедията. Властите не разрешават издигането на мемориал.

Самият пролом е преграден с бент и наводнен с кална вода от тухлените каменоломни през 1950 г., за да се получи кална утайка до самото дъно. Бентът се срутва от пролетните дъждове на 13 март 1961 г., като запраща стена от кал и вода в северните части на Киев. Много хора загиват от наводнението.

Същата година в Киев идва знаменитият поет Евгений Евтушенко. Негов приятел, очевидец на разстрелите от войната, го завежда в Бабий Яр и му разказва какво се е случило. За една вечер Евтушенко написва поемата си "Бабий Яр", в която не само описва ужасите на Холокоста, но бичува антисемитизма още от времето на Царска Русия.

Поемата е публикувана в Москва и предизвиква лавина от нападки срещу поета. Той е обвинен, че е загърбил интернационализма и че не признава други жертви от Бабий Яр освен евреите. Няколко поети повеждат война чрез стихотворения в защита и срещу Евтушенко.

Резултатът обаче е, че в целия СССР научават за клането в Киев. Година по-късно композиторът Дмитрий Шостакович написва своята Симфония № 13 „Бабий Яр“.

Писателят Анатолий Кузнецов написва романа "Бабий Яр" през 1965 г. Като дете той е бил очевидец на екзекуциите. Творбата му обаче е силно редактирана, тъй като е сметнато, че някои глави са антисъветски. Режимът конфискува ръкописа, но Кузнецов го възстановява и го крие на части, заровени в буркани под земята. През 1969 г. той напуска СССР и отнася ръкописите, които публикува без цензура в Лондон. По този повод режимът в СССР иззема романа му от всички библиотеки.