Спомените се предават на следващото поколение чрез генетични кодировки, които позволяват то да нас.еди опита на предшествениците си. Това показва ново изследване, резултатите от което могат да ни помогнат да разберем как се развиват фобиите, пише в. "Дейли Телеграф".

Учените дълго време бяха приели, че спомените и натрупаните преживявания, създадени през човешкия живот, могат да се предават чрез ученето или чрез личния опит.

Ново изследване обаче доказва, че е възможно някои информации да се наследяват биологично чрез химични промени, които настъпват в ДНК. Учените  от Медицинското университетско училище Емори в Атланта откриха, че мишките пренасят научена информация за травматични и стресиращи преживявания – в този случай страха от миризмата на черешов цвят – на следващото поколение.

Тези резултати могат да помогнат да се намери обяснение на въпроса защо хората страдат от фобии, които изглеждат ирационални – може да се базират на наследените от предшествениците им преживявания.

Така че страхът от паяци може всъщност да е наследен защитен механизъм, който е заложен във фамилните гени от стряскаща среща на предците с животното.

Д-р Браян Диас от департамента по психиатрия в университета обяснява: „Започнахме да изучаваме подцененото влияние в поведението на зрелите хора – предишното наследство. Преживяванията на родителите дори преди да са заченали детето оставят отпечатък върху поколението, който оказва влияние върху структурата и фунционирането на нервната система на наследниците. Този феномен може да допринася за етиологията и потенциалната трансмисия между поколенията на риск за невропсихиатрични смущения като фобии, тревожност и посттравматичен стрес."

В изследването, което е публикувано в сп. Nature Neuroscience изследователите обучават мишки да се страхуват от миризмата на цъфнали череши като използват електрически шок преди да им подзволят да ядат.

Следващото поколение показва страх от миризмата на черешите в сравнение с неутрални миризми, въпреки че никога не се е сблъсквало с тях преди това. По-следващото поколение реагира по същия начин. Този ефект продължава дори, когато мишките са заченати чрез изкуствено осеменяване.

Изследователите откриват, че мозъците на тренираните мишки и техните наследници имат структурни промени в части, които са за разграничаване на миризми.

В ДНК на животните също настъпват химически промени, известни като епигенетично метилиране на гена, отговорен за мириса.

Това предполага, че преживяванията някакси се пренасят от мозъка в генома и така се предават на следващите поколения.

Учените започват следващи изследвания, за да разберат как точно тази информация от мозъка се складира в ДНК.

Те искат да проучат и дали подобни ефекти могат да се наблюдават при хората.