HacKIDemia: деца програмират банани да свирят

Петдесет деца на възраст от 9 до 14 години ще запомнят завинаги тазгодишния си празник. Заедно с още толкова млади специалисти, ентусиасти, доброволци и родители те се докоснаха до света на големите технологии в шестото издание на HacKIDemia, което се проведе в неделя в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в столицата.

В пет работилници, заедно с 22-ма доброволци – млади специалисти, децата играха, научиха много нови неща, пипнаха с ръцете си и дори оперираха със съвременни прототипи на роботи, сензори, интерактивни платки и всякаква приложима във всекидневието електроника. Темите на петте уъркшопа бяха повече от атрактивни: “Биохакинг – да направим Трикордера от “СтарТрек”, “Интерактивен свят – да накараме предметите да свирят”, “Да научим компютрите да виждат всичко”, “Магически плат, който свети”, “Сензорни станции за по-чист град”.

Включването във всяка работилница отнемаше между 30 минути и 2 часа, а събитието беше проектирано така, че в рамките на деня децата да могат да посетят всички работилници.

По традиция в модерната приказка менторите (водещите на уъркшопите) се наричаха магьосници. Имаше и феи и елфи - доброволци, предимно млади хора на 20-30 години, студенти или специалисти по информатика, роботика, изкуства, архитектура. Те помагаха на магьосниците, посрещаха родители на вратата, отговаряха на всякакви въпроси и се грижеха за децата и организацията. Правилата в “Хакидемия” са, че хората, които на това събитие са се записали като доброволци, на следващото могат да участват със свой уъркшоп.

Робот прибира непослушни патета

Очаквано най-голям възторг и интерес у децата предизвикаха роботи във вид на робо ръце, които можеха да хващат и прибират обратно в езерото непослушни патета. Целта на уъркшопа, воден от Ангел Георгиев, беше да се покажат различни видове задвижване, управление и степени на свобода в механиката на роботи. Всички деца имаха възможност лично да опитат как се управляват прототипите.

Учим компютъра да различава цифри

В работилницата “Компютрите виждат различно” с ментор Константин Халачев децата бяха “учители”, а компютърът – ученик. Получи се много интересно за хлапетата алгоритмично представяне на софтуер. Обучаваха компютъра да вижда и разпознава числа и нарисувано дърво. Компютърът фиксира с камерата си картинката и може да “каже” кое число е, дали е цифра или дърво, например.

Биохакинг – да видиш как бие сърцето

“Идеята на Трикордера е като го свържеш към тялото си, да видиш всичките си болести диагностицирани. Решихме да е заигравка с филма “СтарТрек”, защото е любим на децата. Идеята беше той да покаже биосензори, които показват нещо по тялото”, обясниха организаторите. Под ръководството на Георги Чипов децата научиха и изпробваха как със сензори може да се измери движението на мускулите на собственото си тяло. Те можеха да видят разликата в биенето на сърцето или мускулните движения при вдигането на ръката си на една графика с диоди.

Да ти оживее рисунката

Една от най-атрактивните беше работилницата “Интерактивен свят” с ментор Ангел Георгиев, в която децата работиха с помощта на системата Makey Makey (“Мейки Мейки”). Тя кара всяка рисунка да оживее със звук и светлина. Разбира се, ако е рисувана с проводимо мастило и листът се връзва към контролер. Може да си нарисуваш пиано и после да свириш на него. Може да играеш на тетрис, като си нарисуваш на лист клавиатура, която после свързваш със системата. Може да си направиш нестандартно пиано от всички предмети около теб. Например, просто да наредиш няколко банана, да ги свържеш с жички към “Мейки Мейки” и те да започнат да свирят.

Да ти пропее шапката

В работилницата “Магически плат и електроника” с ръководител Антония Йорданова децата прикрепяха сензори към платове. Когато се  монтират към дрешката или шапката, те издават звук или светят. Придружени са с мини батерийка, която ги захранва с енергия. Самият конец, с който се шие, е електропроводим и реално играе ролята на жиците в нормалната електрическа схема. Този метод може да се използва в много широк диапазон и да се направят много интересни вещи, които светят и пеят.

Сензори в балон от хелий за по-чист град

Идеята на уъркшопа, воден от Красимира Георгиева, беше да се покаже на децата, че има сензори, с които може да се измери нивото на замърсяване на въздуха. Те направиха схеми, с които Краси им показа как реагират сензорите на въглероден диоксид при най-елементарно човешко дишане. Направиха и схема, с която да мерят температурата и влажността на въздуха.

Предварителната идея на организаторите беше да качат станцията в по-високата атмосфера над София на балон с хелий, за който се погрижи Сергей Петров, авиационен инженер, иноватор, специализирал в НАСА. Поради силния вятър обаче това не се случи. Но заради идеята балонът беше надут в двора на УАСГ и осветен в зелено отвътре с диоди и беше голяма емоция за децата.

Да си играеш с… 3D принтер

На “Хакидемия” децата се запознаха дори с формоизграждащи и моделиращи машини и инструменти, като 3D принтери, лазери – неща, които вдъхват респект у родителите им. Събитието се проведе в SmartFabLab - лаборатория, където се правят уъркшопи точно с тези машини, а стопаните й бяха преотстъпили безвъзмездно работилниците и самите машини, за да се докоснат малките до тях.

Главната цел на събитието е децата да видят, че технологиите не са нещо далечно, страшно, а че могат да боравят с тях. За възрастните например 3D принтерът е нещо супер иновативно и велико. Той дава огромни възможности на медицината да се възпроизвеждат абсолютни копия на човешки органи, излезли напълно от строя. Докато децата приемат 3D принтера като нещо нормално, изначално и дори като супер забавно средство за игра, коментират организаторите.
Подобни събития помагат на децата не да прескочат, а изобщо да не се сблъскат с

бариерата между човека и технологиите

Свикнали сме да мислим, че малките трябва да си играят с плюшени ирачки, кукли и камиончета. А в “Хакидемия” те се докосват до неща, развиващи интелекта, въображението, креативността. След срещата с голямата наука те със сигурност ще променят отношението си към ученето и училището.

Всичките 22-ма млади специалисти, които помогнаха модерната приказка да се случи, не бяха там, за да коментират колко зле е устроена образователната ни система и колко децата са откъснати от живия живот и практиката. Те дори не коментираха, че запълват огромни празноти в системата. Те просто го правеха, и то абсолютно безвъзмездно, отделяйки от ценното си време за учене и работа.
 

Името “HacKIDemia” е игра на думи

Първата част - hack в света на информатиката има съвсем друго значение от общоприетото. Да хакнеш нещо означава да разбереш как работи, да вникнеш в същината му. А kid е дете. “Хакидемия” – България все още не е регистрирана като НПО, а намеренията на организаторите са това да си остане движение, в този му вид. Идеята е не да се създаде организация монопол, а общност от хора, които да организират такива събития. Да се създаде по-скоро нещо като състезание между хората, които участват, за да се прави по-добре.

Даренията отиват само за техническото осигуряване на уъркшопите, в които се борави със скъпа техника.

Скъпите уреди и техника си мъкнат от къщи

само и само да е интересно на децата. Други неща поръчват по свои приятели от Щатите или Лондон. За тази “Хакидемия” са осигурени средства за техника и консумативи от “София тех парк” и от училището за езици “Берлиз”, а също и награди за всички участници от “Мусала” – интересни дървени пъзели.

До последно са се обаждали желаещи за доброволци, а във фейсбук групата на “Хакидемия” можеше да се прочетат постове като този: “Здравейте, аз се записах доброволец за утрешното събитие “Хакидемия София: "Игра на Технологии". Аз съм лекар-специализант в ИСУЛ и развивам един старъп в сферата на електронното здравеопазване. Ще се радвам да съм ви от помощ. Иван Лютаков.”

В момента не се плаща нито на менторите, нито на помощниците им, защото не достигат средства. Децата участват абсолютно безвъзмездно, трябва само да се регистрират, като влязат във фейсбук страницата на “Хакидемия”.

Първи сред първите

“Хакидемия България” започва организацията на интерактивни събития за деца в края на 2012г. Целта е да провокира малките да се занимават с технологии и да им покаже колко достъпни са те и използвани за решаване на реални проблеми около нас. Всяко събитие продължава между 3 и 5 часа, с 5 до 10 работилници, които се случват едновременно. Има и занятия за малки деца от 5 до 9 години. Има заявен интерес за уъркшопи и от Пловдив и Ямбол.

“Хакидемия” е международно движение, като “шапката” е регистрирана едновременно в Щатите и Германия. Идеята се ражда в Singularity University в центъра “Еймс” в Силициевата долина в Калифорния. Такива събития, по същия модел като “Хакидемия София”, се случват на десетина места по света - в Чили, Япония, Китай и Европа.

Съосновател на движението в международен мащаб и на частта за Източна Европа е българката Богдана Ракова. “Събрахме се много хора от различни страни и

всеки започна да се оплаква от неговата си образователна система

Казахме си, защо пък да не вземем най-доброто от всяка? Не да се опитваме да променяме начина, по който всяка образователна система работи, защото това ще е непосилно за нас. Затова решихме, нека да е по-скоро нещо, което да е странично занимание за децата, но в същото време да обединява най-доброто от много различни образователни системи. Така се роди “Хакидемия”, сподели пред “Клуб Z” Богдана.

“Събрахме се няколко кофаундъра от Румъния, Щатите и Мексико, различни хора с идеята как да вземем най-доброто отвсякъде и да направим нещо, което наистина да провокира децата да се занимават с нови технологии от ранна детска възраст.

25-годишна българка преподава в НАСА

“Моторът” на “Хакидемия” за Източна Европа и България Богдана Ракова има зашеметяваща за своите 25 години лична кариера. “Намирате ме в Singularity University, много близо до Сан Франциско, в едно от по-малките градчета Маунтин вю. Тук ще остана цялото лято”, съобщи тя по скайп за “Клуб Z”. От известно време Боби работи като Computer science teaching fellow, или асистент по компютърни науки на професор Брад Темпълтън, който е ръководител на катедрата “Компютърни науки и мрежи”.

Singularity University е водеща технологична програма на НАСА. Организира се в центъра „Еймс“ в Силициевата долина в Калифорния. Подготвя следващото поколение технологични предприемачи в области като роботика, изкуствен интелект, биотехнологии, нанотехнологии и материалознание. Целта е да се създават технологични проекти, които да подобрят живота на 1 милиард човека в глобален мащаб през следващите 5 до 10 години.
Как се чувства една нежна девойка, която трябва да обучава курсисти на възраст от 25 до 35 години? Не й ли казват, къде е тръгнала - 

някакво момиче, в света на голямата мъжка наука

“Определено не! В тази част на света го няма този начин на мислене. Хората с, които работя, са поддръжници на diversity in the workplace, или смесената работна среда. Разбира се, иска ми се да има повече жени в технологиите. Но точно затова трябва да има инициативи, които да ги мотивират да се занимават с технологии още от ранна детска възраст като “Хакидемия”, коментира младата дама.Тя допълни, че един от основателите на Singularity e жена – Сюзън Форнека, която е основател и на международната организация “Women at the frontier”. “Отдавна искам да я доведа в България”, споделя амбициозната ни сънародничка. Процентът на жените в Singularity University никак не е малък – около 35-40 на сто.
През пролетта на 2012 г. Богдана е сред финалистките на организираното от университета състезание за Централна и Източна Европа, на което се дават две стипендии, едната от които е за нея. Идеята на българката е за

мобилно приложение, което да помага на хората да се хранят по-здравословно

То сканира чрез смартфона ти баркода на всеки продукт в магазина. Във вътрешна база данни се търси повече информация за съдържанието на продукта и в същото време се сравнява със здравословния ти профил. Ако си с алергия или друго сериозно заболяване, свързано със забрана на някои хранителни съставки, това приложение може да ти направи цялата математика и да помогне да решиш какво да пазаруваш и какво не.
Наученото в университета Богдана прилага на практика, като заедно със свои колеги стартира нов бизнес. Те създават

гъвкава система за оптимизиране на технологичните процеси в предприятията – Hutgrip

която прогнозира потенциални аварии. Идеята на екипа е, използвайки алгоритми и анализ на данни, да помагат на хората да управляват по-добре оборудването, така че да има по-голяма ефективност. Да спестяват енергия, вода, ресурси, време за производство, да оптимизират начина на работа.
Идеята е в основата на създаването на “Агиларт” - високотехнологична българска компания с клон в щат Тенеси, един от индустриално развитите в САЩ. Основната цел на компанията е фокусирана върху разработване на иновативната гъвкава софтуерна система HutGrip. Така Богдана – 

едно малко момиче с големи идеи попада в големия бизнес

Страстта към науката, космоса и роботиката тръгва у нея докато учи компютърни науки в СУ. “Като бях втори курс, във Факултета по математика и информатика имаше много изборни интернет дисциплини, водени от млади амбициозни хора. Покрай тях се запалих по технологиите на “Майкрософт” и участвах в състезанието Microsoft imagine cup. Класирах се на финала и това впоследствие ми отвори много врати. Много повече си разширих кръгозора към това, какво е възможно да започнеш дори и да нямаш никакви средства”, разказва Боби. Днес интересите й са главно в областта на компютърните науки и технологии, анализ на данни и изкуствен интелект.
Защо й е да се товари и с организацията на “Хакидемия”? “Заради пресечната точка на децата и технологиите и начина, по който те реагират на новите за тях неща. Харесва ми и това, че за тях няма невъзможни неща, докато се занимават с нови технологии. А това ми позволява и на мен лично да експериментирам много с нови технологии”, обяснява младата дама.
В малкото си свободно време, незаето с мисли за нови проекти, девойката обича да “спортува всякакви неща” и да чете книги.

Краси в страната на изкуствения интелект

Когато Богдана е извън България, двама млади хора се грижат изцяло за организирането на “Хакидемия” – Красимира Георгиева и Искрен Митев. И тримата основни организатори са по на четвърт век и с лекота носят по три дини под една мишница – работа, учене и участие в доброволчески инициативи като “Хакидемия”.

Красимира по професия е програмист. Завършила е компютърни науки в СУ, в момента е в магистърска програма по изкуствен интелект. “Имам големи амбиции да се занимавам с модерни в роботиката направления като

интерфейсите за човешкия мозък

Представляват нещо като шапки, които слагаме на главата си и чрез сензори успяваме да прочетем електрически сигнали на мозъка. Така разбираме някои емоции и може например да управляваме разни уреди, без да говорим. Много е интересно, това пиша като дипломна работа”, сподели тя пред “Клуб Z”. Обичам да работя в такива уъркшопи с деца, независимо дали са в “Хакидемия”, или го правя с племенниците ми вкъщи. Много ми харесва, когато накарам децата да се усмихват.”

Краси се включва в “Хакидемия” още при нейното зараждане, ходи заедно с Богдана на първите уъркшопи в Букурещ. Но не е склонна да се включи в програмата на Singularity University: “Някак си не ми се излиза от пределите на България, не ми се ходи в Щатите за толкова време. Тук имам семейство и сериозна връзка. Планирам да правя някакви по-кратки уъркшопи в Европа.

В България има условия да се развивам по специалността изкуствен интелект

Скоро смятам да пътувам за малко до един университет в Португалия, където реално ще пиша практическата част на дипломната си работа, понеже имат доста добра лаборатория. Но не смятам да излизам от границите на нашия континент и не за дълго време”, споделя Краси.

Тя обожава да пътува, луд фен е на екстремните спортове като скачане с парашут. “Имам три скока, но все още не съм се записала на курса, не ми остава време от университет и работа. Но много бих искала в един момент да мога да скачам сама, без инструктор. А пък бънджи скоковете вече не ги броя, много са и от всички възможни места в България. Тук почти на всяко високо място може да скочиш”, смее се дамата.

Искрен Митев е съдружник в малка софтуерна компания. По образование е икономист, но това, което най-много го вълнува, е мотивацията, или

“как да се създаде дизайн на мислите и поведението”

Преподава и английски на деца в частно училище.

“Вярвам, че децата имат много голям потенциал, който не се използва и сякаш умишлено ги подценяваме. Пък и Богдана е много вдъхновяваща, не беше трудно да ме запали за “Хакидемия”, споделя младият мъж. “Децата са тези, от които можеш да се научиш. При възрастните вече има изградени системи, чрез които те сами се мотивират, и стереотипи, които трудно могат да бъдат променени.”

 

Още снимки можете да видите тук: