За първи път след деноминацията на лева през юли 1999 г. активите на банковата система в България превишиха 90 милиарда лева. Това показват най-новите данни на Централната банка.

Само за месец балансовото число на търговските банки се увеличи с 677 млн. лв. и вече е 90,078 млрд. лв.

Ако се върнем към края на юли 1999 г., когато банковата система все още се съвземаше от хиперинфлацията и масовите фалити, активите бяха 7,476 млрд. лв. Оттогава увеличението е 12 пъти.

За 17 години банковата система нарасна с бързината на бамбук, след като вложителите си върнаха доверието в нея и извадиха парите от дюшеците и Бурканбанк. Към юли 1999 г. депозитите (на граждани, фирми и финансови инсититуции) бяха "скромните" 5,479 млрд. лв., колкото има в средноголяма банка в момента. А към края на август 2016 г. системата може да се похвали с 14 пъти повече привлечени средства - 76,49 млрд. лв., от които 45,6 млрд. лв. от домакинства и 20,55 млрд. лв. от бизнеса.

Какво има в баланса на банките

Активите на кредитните институции се състоят основно от сумата на раздадените заеми. В банковото счетоводство кредитът е актив, защото е основен източник на приходи (от лихви), а депозитът е пасив, тъй като за парите се плаща (пак лихви) на клиентите.

Към края на август в банковата ни система има:

- 8,729 млрд. лв. жилищни кредити на домакинства;

- 8,729 млрд. лв. потребителски заеми на домакинства;

- 33,026 млрд. лв. кредити на нефинансови предприятия (бизнеса);

- 10,265 млрд. лв. кредити към други банки;

- 1,994 млрд. лв. кредити към други финансови институция (извън банковия сектор);

- 12,463 млрд. лв. в БНБ (съгласно законовите изисквания);

- 581 млн. лв. кредити към държавата;

В дебелите иконономически книги пише, че натрупването на спестявания е в основата на бъдещ ускорен стопански растеж. Само че в България има други мощни фактори, които пречат на икономиката да отключи потенциала си.

Сред тях са изключително негативната демографска тенденция (топящото се като сняг население), неефективната съдебна система, неразумното и корупционно харчене на държавни пари (справка - големите енергийни проекти) и проблемният "банков надзор", който си затвори очите за "черната дупка" КТБ (за изплащане на гарантираните депозити държавата трябваше да извади 1,7 млрд. лв.).

В телевизионно интервю преди дни управителят на БНБ Димитър Радев призна, че е имало проблеми в банковия надзор, когато е встъпил в длъжност, но сега най-важното звено в системата било в много по-добра кондиция – и като модел на управление, и като организация, и като капацитет.

Разбира се, неудобни въпроси в интервюто не чухме – например: направен ли е анализ на причините, довели до напомпването и спукването на балона КТБ, както и работят ли още в надзора високопоставените лица, които са били с "широко затворени очи" покрай най-голямата банкова афера у нас от началото на XXI век.