СТРАСБУРГ - Eвропейският парламент даде днес съгласието си Европейският съюз да ратифицира споразумението от Париж за климата.

Евродепутатите се обявиха с 679 на 38 гласа и 31 въздържали се в полза на безпрецедентната правно обвързваща сделка за ограничаване на глобалното затопляне под 2 градуса Целзий. 

Вотът в пленарна сесия в Страсбург позволява споразумението, под което стоят 195 подписа на правителства и организации, да влезе в сила след месец. Това може да стане, след като 55 на сто от подписалите, отговорни за 55 на сто от световните парникови емисии, са я ратифицирали. С ратификацията на Индия миналата седмица споразумението е одобрено от парламентите на 62 страни, даващи 51,8 на сто от глобалните емисии.

ЕС, чиито държави-членки заедно съответстват на 12 на сто от световните емисии, ще тласне споразумението отвъд границата за влизане в сила. Предстоят обаче и ратификации от 28-те национални парламента в ЕС. Очаква се те да станат повод за преговори вътре в съюза за разпределение на тежестта в постигането на климатичните цели. ЕС вече пое задължението до 2030 година да намали въглеродните си емисии с 40 на сто спрямо нивото от 1990 година.

"Оценявам високо вашето лидерство и ангажимент", каза генералният секретар на ООН Бан Ки-мун в обръщение към евродепутатите. "Сега имаме възможност да направим история и да осигурим по-добро бъдеще за света".

"Става дума за една от най-благородните каузи на човечеството, без да бъда патетичен", заяви от парламентарната трибуна председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. "Ние сме горди, че направихме това, което направихме".

Гласуването в Страсбург позволява на Съвета на министрите на ЕС да даде окончателното си одобрение на подпис още утре и инструментите за ратификация от страна на съюза да бъдат изпратени в централата на ООН в Ню Йорк, каза словашкият държавен секретар Иван Корчок, чиято страна в момента председателства ЕС.

Това означава, че по-малко от година след сключването на споразумението на правителствено ниво то ще влезе в сила. ЕС ще си спести неудобството да участва в предстоящата световна конференция по климата COP 22 в Маракеш, без да е ратифицирал споразумението от Париж.

"Ако анализираме отблизо коренните причини за бежанците, ще видим политическа нестабилност, конфликти, преследвания", каза по-късно Бан пред журналисти, но добави, че друга коренна причина, която често се среща е, че "хората не намират местата (в които живеят) за устойчиви за живот заради  климатичните промени".

ООН отчита в момента рекордното ниво от 60 милиона бежанци по света. 

Бан добави, че Парижкото споразумение може да се отрази неблагоприятно на икономически сектори с големи въглеродни емисии в краткоспочен план, но в дългосрочен ще стимулира развтитието на нисковъглеродна икономика.

"Зелената икономика не е (икономика) на безработицата, а на растежа и заетостта", каза еврокомисарят по климата и енергетиката Мигел Ариас Канете. Той даде за пример ЕС, който според него досега е показал, че може да намалява емисиите си, без това да пречи на икономическия му растеж.

Сеголен Роаял, министър на околната среда на Франция, страната която домакинства и успешно посредничи за сключване на световната сделка миналия декември, припомни ангажимента развитите икономики да осигурят 100 милиарда долара до 2020 година в помощ на развиващите се страни за изпълнение на техните климатични ангажименти.