Икономист по образование, журналист по занятие.

Това е най-популярното описание на колумбийския президент Хуан Мануел Сантос. Той получи Нобелова награда за мир за 2016 г. за приноса си за мирното споразумение между правителството в Богота и партизаните марксисти от Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК).

Споразумението сложи край на започналата преди 52 години гражданска война в Колумбия. Макар и с малка разлика обаче, жителите на страната гласуваха срещу него на референдум. Въпреки това примирието продължава да действа. Има надежди, че конфликтът ще бъде окончателно прекратен.

И главната заслуга за това е на Хуан Мануел Сантос Калдерон, както е пълното му име.

Той принадлежи към фамилията Сантос - една от най-богатите и най-влиятелни в Колумбия. В продължение на почти век - от 1913 до 2007 г., тя притежава най-големия вестник в страната "Ел Тиемпо".

Хуан Мануел Сантос (вляво) се здрависва с Родриго Лондоньо под одобрителния поглед на кубинския лидер Раул Кастро.

Хуан Мануел Сантос е роден през 1951 г. в столицата Богота. Той е близо до властта още от раждането си. Едуардо Сантос, който е брат на дядо му, е президент на Колумбия през 1938-1942 г.

Сантос завършва военноморско училище за кадети. Учи икономика в САЩ, в Университета в Канзас. Веднага след това се завръща в родината си и става икономически съветник в Националната федерация на производителите на кафе. Избран е и за делегат на Международната организация на кафето (МОК), базирана в Лондон. Докато е там, учи в Лондонското училище за икономика и политически науки. По-късно специализира в Харвардския университет.

През 1991 г. Хуан Мануел Сантос се захваща с журналистика. Назначен е първо за зам.-директор на притежавания от семейството му вестник "Ел Тиемпо". А след още две години става негов директор.

Същевременно президентът Сесар Гавирия го издига за министър на външната търговия. А през 2000 г. тогавашният държавен глава Андрес Пастрана назначава Сантос за министър на финансите и публичните кредити.

Възходът на Хуан Мануел Сантос продължава и при президента Алваро Арибе. Тогава той основава Социалната партия на националното единство. Това е либерално-консервативна коалиция, бореща се за промени в конституцията, които да позволят президентът да бъде преизбиран. Дотогава държавният глава има право само на един мандат. През 2006 г. партията на Сантос печели мнозинство и в Конгреса, и в Сената.

Сантос става министър на националната отбрана. И в това качество неотклонно следва твърдата и непреклонна политика на президента Урибе срещу ФАРК и други партизански групировки, действащи в Колумбия.

По заповед на Сантос са нанесени редица съкрушителни удари срещу ФАРК. През 2008 г. от плен при партизаните е освободена похитената през 2002 г. кандидат-президентка Ингрид Бетанкур, както и още 14 души, сред които трима американци. Същата година е нанесен ракетен удар срещу лагер на колумбийски партизани в съседен ЕКвадор. Убит е един от лидерите им - Раул Рейес. За тези две операции Сантос е подложен на критики от правозащитници. Обвиняват го, че в първия случай е нападнал друга държава, а при втория - че участниците в спасяването са използвали нелегитимно емблемата на Червения кръст, за да се дегизират като хуманитарни работници.

Сантос обаче не изпитва никакво разкаяние. Под негово ръководство са унищожени самият лидер на ФАРК Алфонсо Кано и шефът на военните операции Виктор Суарес по прякор Маймуната Хохой.

Сантос гласува на референдума за мирното споразумение на 2 октомври. Въпреки старанията му нанделяха гласовете против.

Пак през 2008 г. в Колумбия избухва скандал, свързан с армията. Тогава става ясно, че редица военни са извършвали екзекуции без съд и присъда с цел изкуствено увеличаване на броя на ликвидираните партизани и получаване на парични правителствени награди. Твърди се, че така са убити над 1500 души. Сантос признава това и уволнява 27 висши военни. Доклад на ООН постановява, че макар да е имало екзекуции, няма доказателство те да са били официална държавна политика.

През 2009 г. Хуан Мануел Сантос подава оставка от поста военен министър. Всички смятат, че той протяга ръка към президентството. Самият Сантос обаче заявява на всеослушание, че оттеглянето му не означава непременно това.

Не, ама да.

Тогавашният президент Алваро Урибе иска трети мандат, какъвто обаче конституцията не предвижда. Върховният съд също отказва. И тогава Сантос обявява кандидатурата си.

Той печели убедително изборите и встъпва в длъжност през август 2010 г.

Две години по-късно Сантос обявява, че правителството сондира за преговори с ФАРК. Предшественикът му Урибе, който категорично отказваше да преговаря, го обвинява, че търси мир на всяка цена.

Сантос обаче води тригодишни тайни преговори с командира на ФАРК Родриго Лондоньо. Те се провеждат в Куба, която заедно с Норвегия е посредник. Помощници са Чили и Венецуела. Всичко това стана ясно през септември 2015 г.

А на 27 септември 2016 г. споразумението между правителството и бунтовниците бе подписано в колумбийския град Картахена.

"Куршумите пишеха нашето минало, образованието - нашето бъдеще." Тази фраза бе гравирана върху писалката, с която Сантос и Лондоньо парафираха документа.

А Колумбия вече има своя втори нобелист.

Първият е великият писател Габриел Гарсия Маркес, удостоен с наградата за литература през 1982 г. В определени периоди той бе посредник при преговорите на колумбийското правителство с ФАРК. Но не доживя мира. Габо, както го наричаха всички, почина през 2014 г.