Ако сте сновали из социалните мрежи в последните дни, неволно сте попаднали на натрапчиви явления като кеш-аут-ване, Майк Тайсън яде уши в България или екстеншъните на певица с привидно аристократична фамилия. Няма как да е иначе – когато си във Фейсбук, не само Марк Зукърбърг наблюдава теб, а и ти него. А сигурният начин да се откъснеш от това е един – да изключиш браузъра и да хванеш, най-добре, книга. Затова подготвихме някои предложения от литературния пазар – с тях със сигурност ще прекарате по-пълноценни 8+ часа, отколкото в обзервация на Къщата, Фермата или Коптора.

„Геният“ от А. Скот Бърг

Биографичната „Геният“ („Колибри“) излиза на български с почти 40 години закъснение, но… по-добре късно, отколкото никога. А. Скот Бърг предлага над 500-страничен труд, плод на редица документални проучвания, за да създаде портрет на Максуел Евартс Пъркинс, главният редактор на издателство „Скрибнър“.

Ако се питате с какво Пъркинс е чак толкова ценен за литературата – отговорът е, че той е откривателят на титани като Ърнест Хемингуей, Франсис Скот Фицджералд, Томас Улф, Ринг Ларднър и др. Винаги оставал в сянка, подкрепял с невидимата си длан бъдещи велики писатели, редакторът най-сетне влиза в светлината на прожекторите в книга, носител на Националната награда за литература на САЩ.

Впрочем, екранизацията на „Геният“ с участието на Колин Фърт, Джъд Лоу и Никол Кидман, може да се види и в рамките на фестивала „Синелибри“. До края на седмицата предстоят няколко прожекции, чиято програма можете да видите тук.

„Власт и съпротива“ на Илия Троянов

Писахме за тази книга („Сиела“), излязла в оригинал на немски език, вече няколко пъти, но няма да се уморим да ви я предлагаме просто защото по всичко личи, че ще се окаже крайъгълен камък не само за нашата литература, но и за общественото разбиране за тоталитарната власт у нас.

„Илия Троянов е „събирач на съдби“ от едновремешна комунистическа България. Съдби, от които на човек му настръхват косите“, заключи в реценцията си за романа миналата година „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. И с право – когато прочутохме книгата и у нас.

„Власт и съпротива“, базирана на години работа на Троянов, на четене на стотици документи и разговори с репресирани и репресиращи от времето на комунизма, се движи разбъркано между 1944 и 2007 г. и среща с двама водещи герои, събирателни образи. Единият е лежал в лагери и затвори, другият е офицер от Държавна сигурност. Главният герой в романа, обаче, както се изрази философът Тони Николов на премиерата в края на септември, е времето.

„Каквото ти принадлежи“ на Гарт Грийнуел

Попаднал в широкия списък с номинирани (но все пак нестигнал до финалистите) за Националната награда за литература на САЩ, романът на американеца Гарт Грийнуел започва своята история в центъра на София и среща главния си герой с българин, какъвто не всеки иска да среща в ежедневието си. Но не това е водещото достойнство на „Каквото ти принадлежи“ (Black Flamingo Publishing).

Критикът на „Ню Йорк Таймс“ Дуайт Гарнър говори за вродената способност на писателя да твори магия – и описва създаденото от него като роман за желанието и неговите последствия. Като книга за лицата, които представяме пред света (и в които няма нищо утешително).

А когато към това се добави и прецизният превод на Надежда Радулова у нас и редакцията на Димитър Кенаров, за които самият Грийнуел на премиерата си в София каза, че са добавили цял нов пласт на разбиране към романа, вече разполагаме с явление, което не бива да се подминава с лека ръка.

„Последната територия“ на Момчил Николов

Последното ни предложение е и най-прясно. Новият роман на Момчил Николов излиза в края на седмицата, а премиерата му ще е в петък в Литературен клуб „Перото“. По всичко изглежда, че това е книга, която далеч надхвърля българските литературни предели – и не е случайно, че отне толкова време на Николов да я напише.

Той разполага действието на романа си в Барселона. Привидно объркан и нелогичен като сън, сюжетът постепенно кристализира до плашещо добре организирана машина за манипулация. В крайна сметка „Последната територия“ се простира на близо 700 страници, прескача от реално към сюрреално, от смъртта към живота и от полето на съня към нагледната действителност.

Площад Славейков.