Валония, южният френскоезичен регион на Белгия, блокира споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Канада (СЕТА). С “ината” си заплашва да провали най-голямата и най-амбициозната сделка, която ЕС е сключвал досега, да компрометира общата му търговска политика, преговорите за свободна търговия и инвестиции със САЩ и да подкопае цялостно международното доверие в Европа.

Това е мантрата, която доминира в политическото говорене и в медиите. Преди обаче да я заповтаряме, нека се замислим малко. Колцина от нас, които спокойно приемаме, че българското правителство е готово да подпише СЕТА, знаят какво има в това споразумение? Може ли конкретните възражения на валонските политици по текста му да са основателни? Е ли тяхно конституционно право да кажат “не”?

Да, Валония е малка (3,5 милиона души) и дори не е държава, а регион на федерална Белгия. Дори и така обаче тя е по-голяма от държави членки на ЕС като Естония, Латвия, Литва, Люксембург и Малта, които имат право на вето на масите на Европейския съвет и на Съвета на Европейския съюз. Никъде в Лисабонския договор правото на вето по въпроси, които се решават с общо съгласие, не е свързано с размера на държавата членка.

Защо се дразните, че малката Валония използва правото си на вето (по белгийската конституция тя може да забрани на федералното правителство да подпише международно споразумение), а не се сърдите, когато го използва да речем Великобритания? Заради последната ЕС не може да развие своя отбранителна политика във все по-опасния свят, макар Лисабонският договор да позволява това. По-маловажна ли е сигурността на европейците от свободната търговия?

Защо не възразявахте, когато да използват правото си на вето заплашиха България и Румъния, отстоявайки своя интерес Канада да отмени визовия режим за техни граждани. Българският и румънският интерес по-легитимен ли е от валонския и ако е, защо?

Леви ли са валонските претенции към СЕТА? Безспорно. Социалистите и зелените, които управляват традиционно този регион, не са сред най-пламенните привърженици на свободната търговия. Те настояват тя да е и честна. Т.е. да не е за сметка на малките производители, на социалните права, на околната среда, на обществените услуги, на културната идентичност. Това забранено ли е в ЕС? Ако е, какво правим в него ние с гайдите, дето сме много по-бедни от валонците (тяхната средна заплата е близо 3000 евро на месец)?

Това, което Валония прави, ясно опровергава еврофобите, които обичат да сравняват Европейския съюз с бившия Съветски съюз. Аз живях по времето на последния и не си спомням някога да се е съобразявал с малките, различните и непослушните. Той по-скоро им пращаше танкове. На нас, слава Богу, не прати, защото бяхме малки, но послушни. Както казва продължителят на тази съветска традиция Владимир Путин, “мечката от никого няма да иска разрешение”.

Европа обаче иска. Да, това понякога я прави по-бавна, по-неефективна, по-слаба, по-смешна дори. Въпреки това обаче всички искат да живеят в Европа, а не в Русия, не в Китай, не в Турция. Които са много по-ефективни във вземането и прилагането на управленски решения.

Макар несъгласията на валонското правителство да са безспорно леви, те не са чисто идеологически и голословни за разлика от нападките към него. То например не се задоволява с общото обещание, че СЕТА няма да отвори пазара на ЕС за генномодифицирани организми (ГМО). Валонците искат гаранция, че ако приемат закон против ГМО, канадските и базираните в Канада американски производители на ГМО няма да могат да го съдят. Ние в България сигурни ли сме, че СЕТА ни дава такива гаранции? Някой пита ли правителството? То какво отговори?

Освен това валонците искат споразумението прецизно да опише как ще бъдат назначавани членовете на специалния арбитражен съд, който ще решава споровете между инвеститор и държава? Някой в България знае ли как ще става това? На кого го е казал? И той/тя какво са му отговорили? Не си спомням такъв разговор. А във валонския парламент той се води отдавна. Той е изразил безпокойствата си още през април.

За какво им се сърдят сега? За това, че си знаят детайлно интереса и го защитават твърдо, с напълно демократични средства? Без истерия, без лозунги, без заклинания, без квалификации, а с факти и аргументи.И Валония, и България са демокрации. Но животът показва, че демокрациите биват информирани и неинформирани.

Друго, което притеснява валонците, е канадското говеждо месо. Да, СЕТА предвижда вносът му да бъде ограничен от годишна квота от близо 50 000 тона за целия ЕС. Да, тя представлява едва 0,4 процента от общата консумация в Европа. Само че говеждото е традиционна част от диетата в Бенелюкс и Франция, не толкова на Балканите, в Източна и в Централна Европа. Затова валонците искат гаранции, че канадското говеждо няма да наводни техния пазар,  където месодайното говедовъдство е основен подотрасъл.

Българският министър-председател Бойко Борисов беше разтревожен, че валонското вето създава лош прецедент, че може да стане “мода” и други да блокират по същия начин вземането на решения в ЕС. Бих  желал обаче и той като валонския си колега Пол Манет да е прочел 300-те страници на СЕТА, дори и без анексите от над 1000 страници и да каже на българските граждани какво значат те за тях. Бих желал неговата партия или опозицията в парламента да го питат.

Поправете ме, ако греша, но ми се струва, че главните канадски интереси в България са в областта на минното дело, по-точно - на благородните метали. Някой ще ни каже ли какво означава за тях и за нас СЕТА? Министърът на икономиката Божидар Лукарски например. Или ще остави отговора на лидерите на "Атака" и ВМРО Волен Сидеров и Красимир Каракачанов. Да запълнят информационния вакуум с патриотизъм.

“ЕС е силен с единството си”, каза на последния Европейски съвет в Брюксел Бойко Борисов. Прав е. Но и бившият Съветски съюз беше силен с единството си. Но вече го няма. В химна му се пееше: “Союз нерушимый ресспублик свободных…” (нерушим съюз на свободни републики). Сега от този химн е останала само мелодията (благодарение на Владимир Путин), но стиховете са други. За разлика от Съветския съюз Европейският е силен не само с единството, но и с многообразието си.

Ако оставим настрани емоциите и политическите пристрастия, трябва да признаем, че България е по-близо до Валония, отколкото до големите и силните в ЕС. Ние сме малки и различни. Нашият глас по-трудно се чува. Ние нямаме относителното тегло да налагаме решения, а по скоро сме в отбора на тези, които се присъединяват и търсят съюзници. Затова правото на вето е жизнено важно за такива като нас.

Прав е Бойко Борисов когато риторично пита: “Какво по-добро има от Европа?” Тя дава на всекиго, и на най-малкия, правото да дръпне внезапната й спирачка. В Евразия такива права няма.

----

*Този и други коментари от същия автор можете да прочетете тук.