Ако гледаме Сирия или Украйна от червените тухлени кули на московския Кремъл, тези страни изглеждат различно. Но и в двете вече дълго време се води война и някои хора на Запад свикнаха да обединяват двете руски интервенции. В ксрая на краищата, Русия се стреми да получи сфера на влияние, в която влизат двете страни. Действията и мотивите й в Сирия и Украйна обаче доста се различават и, ако ги бъдат объркани, това заплашва с провал възможните решения на дадените проблеми.

Русия разпали конфлрикта в Донбас и анексира Крим заради принципа. Кремъл смята, че Украйна напълно справедливо принадлежи на неговата сфера на влияние. Украйна, от друга страна, вижда в своите европейски стремежи бавно измъкване изпод властта на колониалния подтисник. В политически план Русия властва над Украйна от началото на 1700-те години с недълготрайно прекъсване след Първата световна война. В продължение на 300 години културните и политическите лидери на двете страни действаха и в двете пространства. Леонид Брежнев беше украинец. Днес в Киев трудно може да се намери телевизионна или радиопрограма, в която речта постоянно преминава от украински език на руски, при това много често по средата на изречението. Затова президентът Владимир Путин трудно би си представил, че страна, толкова много приличаща на Русия, може да предпочете европейско бъдеще.

Крим е особено близък до сърцата на много руснаци. Когато все още влизаше в състава на Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР), Йосиф Сталин депортира цялото коренно население на полуострова - кримските татари, на брой 230 000 души, които са мюсюлмани сунити. Направи го, за да освободи Крим за руски заселници. За да ознаменува 300-годишнината от руската анексия на Украйна, Никита Хрушчов предаде Кримския полуоктров от РСФСР на Украинската ССР. След провъзгласяването на независимостта много кримски татари се завърнаха и Киев им предостави право на самоуправление. Всичко се промени, когато Русия през март 2014 г. присъедини Крим. След двегодишно преследване руските власти обявиха през април татарския Меджлис, както наричат парламента, за екстремистка организация. Руснаците обаче смятат, че анексирането на Крим е поправило грешката на Хрушчов, и изразът "Крим е наш" стана важен обединяващ лозунг от Новгород до Владивосток.

Първи в Крим нахлуха "зелени човечета" - руски войници без опознавателни знаци.

Такава тясно преплетена история липсва в руските отношения със Сирия. Цар Александър III установява дипломатически отношения с османска Сирия през 1893 г., но до началото на Студената война Русия не играе съществена роля в този регион. Чак през 1971 г. Хафез Асад разреши на СССР да открие военноморски пункт за материално-техническо снабдяване на Средиземно море. Кремъл неведнъж заявяваше, че главната му цел е да не позволи на САЩ да сложат свое правителство в поредната държава и че Москва не изпитва кой знае каква привързаност към семейство Асад. След цветните революции в Грузия и Украйна, а също така след свалянето на Муамар Кадафи прпез 2011 г. Кремъл смята, че именно заради САЩ губи приятелите си в този регион. И той в никакъв случай няма да позволи на поредната страна да попадне под влиянието на САЩ. Вероятно още по-голямо значение за Кремъл има това, че благодарение на намесата си Русия получи място на масата за преговори и заедно със САЩ стана посредник в разрешаването на конфликта, макар заради задълбочаващата се криза в Алепо тя може отново да се окаже в зоната на отчуждаването. Въпреки това напълно ясно е, че кампанията в Сирия се основава на праграмитчи и користни интереси, но не и на историческата гордост.

И, най-накрая, най-ярката разлика между двата конфликта е разлика в мащабите. Гражданската война в Сирия отне живота на над 400 000 души. По време на войната се появиха почти 11 милиона бежанци и вътрешно преселване на хора. Тя също така помогна за разрастването на "Даеш" ("Ислямска държава"). По време на войната в Украйна загинаха 10-15 хиляди души, а броят на вътрешно разселените лица е милион и половина.

Без военната подкрепа и материалното снабдяване за Луганската и Донецката народни републики (ЛНР и ДНР) войната в Украйна щеше да завърши през август 2014 г. или през февруари 2015 г. Съответно ако Рукия не бе започнала интензивна въздушна кампания през септември 2015 г., президентът Асад към днешния ден можеше да бъде свален.

Участието на Русия е необходимо условие за продължаването и на двете войни. Но тъй като мотивите за участието й в двата случая са различни, световната общност трябва да разработи успоредни стратегии, за да противодейства на двата образеца на руския експанзионизъм. С обикновено разширяване на санкциите този проблем няма да бъде решен.

----

* Авторът е стипендиант на Училището за управлевие "Джон Кенеди" към Харвардския университет. Специалист е по Източна Европа. Коментарът му е публикуван в американското специализирано издание "Нешънъл интрест".