Представете си, че стоите на широка пътека между два огромни резервоара с размера на футболни игрища. През огромна тръба, с диаметър два метра, в тях се влива солена средиземноморска вода – такава, каквато става единствено за корабоплаване. Солената вода на всеки 40 минути запълва резервоарите, филтрира се през фин пясък към огромен подземен хангар, преминава през няколко вида пречистване и обезсоляване и се излива в трети резервоар като перфектна питейна вода, достатъчна за нуждите на 1.5 милиона души, колкото е населението на София.

Не, това не е картина от научнофантастичен филм или утопично решение за предстоящите „неизбежни“ игри на жаждата, които щели да се разиграят щом промените в климата и лошият капитализъм доведат до недостиг на сладководна и питейна вода.

Това е новопостроената централа за обезсоляване на вода „Сорек“ на 15 километра южно от Тел Авив. Тя е най-голямата от своя род в света и последното бижу в израелската корона от системи за превръщане на морска в питейна вода.

Централата "Сорек".

Преобразяването на пустинните израелски градове започва в началото на 21 век, когато държавата е ударена от една от най-тежките суши в историята си. В отговор, правителството решава да започне изграждането на серия от големи централи за обезсоляване на морска вода по средиземноморското крайбрежие, като всички са строени от частни инвеститори. Нищо, че и израелски зелени и социалисти агитирали държавата, тоест данъкоплатците, да платят сметката понеже „водата е всеобщо благо“. Един от първите проекти е централата в Ашкелон, която към въвеждането си в експлоатация преди 7 години е най-голямата в света. Амбициозният проект е дело на френския лидер във водния сектор "Веолиа" (концесионерът на "Софийска вода").

Процесът по обезсоляване на морската вода и превръщането й в питейна винаги е бил относително прост – солената вода се изпомпва в резервоари, след това преминава през фини мембрани, които пропускат водата, но блокират по-големите молекули на солта. Проблемът идва от това, че микроорганизмите, живеещи в солената вода, не преминават през мембраната, а остават върху нея, което в крайна сметка я запушва. Именно контролирането на тези микроорганизми е ключът към ефективността на процеса, тъй като доскоро познатите методи за това са били прекалено скъпи. Научно-развойните отдели в частните водни компании през последните 10 години изобретяват механизъм за извличане на микроорганизмите още преди да достигнат до мембраната чрез използването на порест вулканичен камък и дори без изкуствени химикали. Този научен пробив позволява на инвеститорите да свалят драстично цената на обезсоляването и така днес в Израел централите продават на ВиК оператора питейна вода на цена от около 1 лев за кубичен метър. Крайният потребител в пустинния Израел пък получава водата си на цени от около 3.50 лева – колкото е цената на водата в Търговище.

„Водната революция“ в Израел не остава незабелязана и от съседните пустинни държави в Близкия изток и през последните години са започнати внушителен брой централи за обезсоляване, като тенденцията не подминава дори най-бедните страни като Ирак (където партньорство между френската "Веолиа" и японската "Хитачи" ще произвежда питейна вода за целия град Басра).

Всичко това е поредното доказателство, че основните закони на икономиката работят винаги, без значение към какви стоки се отнасят. Когато цената на една стока се формира по пазарен път и се получи недостиг (вода в Израел), то тя се повишава. По-високата цена дава стимул на инвеститори да вложат пари в задоволяване на търсенето, включително в изобретяването на по-ефективни методи за производство на стоката. Новите методи увеличават доставките и в крайна сметка цената започва да се понижава, тъй като нарастващото предлагане бързо балансира търсенето. Именно това се получи и в Израел – дефицитът на питейна вода от извори, реки и язовири доведе до повишаване на цената, лидерите във водния сектор изобретяват и прилагат нов метод за обезсоляване на морска вода, изграждат огромни централи и в крайна сметка днес вече над половината от питейната вода в Израел се осигурява именно по този начин.

Или казано накратко, оставени на свобода, човешкият ум и предприемчивост отмениха провеждането на предсказваните и дори очаквани от бая политици игри на жаждата не само в Близкия Изток, а и в целия свят.

Така в бъдеще недостиг на вода ще има само там, където местните политици са решили да създадат такъв (1) целенасочено, поради (2) глупост или (3) корупция.