Всички признаци са налице, че Западът е отново в плен на илюзиите, че е на път да ликвидира "Даеш" ("Ислямска държава"). Започналата битка за Мосул показва, че онова, което иска Обама, е военна победа над тази терористична организация преди да изтече мандата му в Белия дом, следвайки поговорката „След мен и потоп“. Споменавам Обама, тъй като операцията за освобождаването на Мосул е преди всичко американска инициатива. Проблемът е в това, че Западът не иска да разбере една основна истина и тя е, че самата "Даеш" се наложи не поради военното си превъзходство, а поради вътрешните проблеми, разяждащи иракското общество през всичките тези години.

Не е случаен фактът, че онези, които не си извлякаха поука от възхода на "Даеш" в Ирак, продължават да страдат от амнезия за действителните причини зад този феномен. Най-вероятно "Даеш" няма да се сражава упорито за Мосул, както преди това не даде сражение при операциите по освобождаването на Фалуджа, Тикрит или Рамади. Тогава "Даеш" като че ли се разтвори в пясъците на пустинята с напредването на иракските сили към гореспоменатите градове. Това е тактика, която превръща жителите им в постоянни бежанци, и към която се адаптираха местните племена.

Така бойците на „Ислямска държава“ се спотаиха в землянките си в пустинята в района на Анбар, изчаквайки най-подходящия момент, за да се появят отново на сцената на събитията. А той ще настъпи с идването на новия злодей – на арабски „шейтан“ – който този път ще развява знамената на шиитските отряди „Хашд аш-шааби“. Въпросните формации, финансирани и обучени от Иран, са готови да извършват същите престъпления, които досега вършеха терористите на "Даеш". Наброявайки около 120 хиляди въоръжени бойци, шиитските милиции не крият намеренията си да си отмъстят на сунитските обитатели на Мосул, които един от лидерите им нарече „наследниците на Язид бен Муауия“ – одиозната за шиитите персона, която преди 1400 години уби внука на пророка Мохамед.

Неотдавна Скайнюз излъчи репортаж, в който шиитска активистка на „Хашд аш-шааби“ се похвали, че собственоръчно реже главите на терористите от "Даеш" и след това ги вари на огън.

Това е политиката, следвана от Ирак след падането на баасисткия режим, без някой да усвои уроците на времето. Американците разтуриха армията на страната през 2003 г. и забраниха партията Баас, с което бе поставено началото на иракската.Ал-Кайда, предвождана от Ал-Заркауи. Впоследствие за кратко бе приложена тактиката на отваряне към сунитите, което даде добри плодове в битката с терористите. Но по времето на предишния премиер в Багдад - Нури ал-Малики, на заиграването със сунитите бе сложен край, което впоследствие създаде предпоставки за завръщането на Ал-Кайда от пустинята и инфилтрирането на населените места в „сунитския триъгълник“. След това американците се опитаха да се справят с тази напаст чрез бомбардировки и ликвидиране на шефовете на терористите. Зад гърба им обаче правителството в Багдад реши да амнистира затворниците в Бука, които впоследствие положиха основите на "Даеш" в Сирия и обявиха „халифат“ на територията на Сирия и Ирак.

Всички тези стъпки бяха предизвестени от политиката на шиитските правителства на маргинализиране и потискане на сунитското малцинство, тласкайки го в ръцете на крайните ислямисти.

Така се стигна до сегашната битка за Мосул, в която Западът ще влезе в ролята на неволен актьор в сунитско-шиитската драма, която ще разтърси целия Близък изток. Това е така, защото участниците в атаката срещу "Даеш" са разделени от непримирими различия. С влизането си в милионния град, те ще внесат фитила на враждата, с който ще бъдат разпалени всички тлеещи конфликти. Опасенията са, че в скоро време те могат да засенчат дори епопеята по ликвидирането на "Даеш". Междувременно, най-вероятно терористите на тази организация отново ще са потънали някъде из пясъците на пустинята, както го сториха във Фалуджа, Рамади и Тикрит. Защото "Даеш" отдавна е готова за изпитанията, които днес се стоварват върху Мосул. При това, на практика пътят пред джихадистите на запад ще е открит. Всичко това, според експертите по войни в пустинни условия, означава, че пред шефовете на "Даеш", намиращи се в града, има три възможности:

  • Гражданските и племенните прослойки в организацията ще направят опит да се завърнат в градовете си, където ще се ползват с протекцията на племенните и общинските старейшини.

  • Друга група джихадисти ще бъдат разселени в пустинната област Ал-Джазира между Сирия и Ирак. Тези обширни територии не се контролират от военни или полицейски сили. Там те ще изчакат подходящия момент за връщането си в населените места, където за тях ще има достатъчна политическа и военна подкрепа. Повечето от представителите на този сегмент са бивши офицери и военнослужещи в баасистката армия от времето на Саддам Хюсейн или са бивши членове на партията му.

  • Трета група, мнозинството от чиито членове не са иракчани, ще се пребазира в Сирия, използвайки граничните пунктове, които продължават да се контролират от "Даеш". По-нататъшните действия на тази група ще създават главоболия както в Сирия, така и в Ирак.

Анализът на тези вероятни последствия показва, че факторите, довели до възникването на "Даеш", не само няма да изчезнат, но дори ще засилят въздействието си върху ситуацията в региона. По всяка вероятност, битката за Мосул ще създаде нови предпоставки за оцеляването на "Даеш". Тази организация, която ще намери подслон в пустинята, ще поднови деструктивните си действия в нови населени места веднага, щом възникнат подходящи условия. Защото Ирак днес живее в условията на вражда между двете основни секти, а в Сирия продължава безразборното унищожаване на хора и градове.

От своя страна, Турция е готова да отвоюва от кюрдите всеки град, който те са освободили от контрола на "Даеш". Иран пък е готов да предаде на терористичната организация отново освободени градове, както го стори с Мосул. Техеран върши това само за да докаже на света, че неговите врагове са терористи, както и за да тласне сунитите в обятията на радикализма, чиито методи самият Иран споделя.

Какво можем да очакваме и след бъдещата „победа“ над "Даеш" в столицата на терористите Ракка?

И как можем да се надяваме на истинска победа, когато в нея ще участват сили, готови да воюват помежду си? Дори ако Мосул не се превърне в арена на подобни стълкновения между участниците в освобождаването му, други градове, които досега не са изпитали на гърба си управлението на "Даеш", със сигурност ще станат жертви на съществуващите вражди. В края на краищата, възможно е и самата "Даеш" да изчезне от лицето на земята... само за да бъде заменена от нова терористична структура, която ще бъде още по-радикална. Поне това показват досегашните събития – с унищожаването на Баас възникна иракската Ал-Кайда; след унищожаването на последната възникна "Даеш". Днес може би ще сме свидетели на поредното предаване на щафетата на „новата Даеш“.