Путин – разказвачът на приказки

 

Не толкова отдавна шефът на „Газпром“ Алексей Милер вдъхновено разказваше на някаква руска журналистка за това, че не по-късно от три години през дълбините на Черно море ще минава газопровод на име „Турски поток“ и цяла Русия ще заживее щастливо и весело. Това е почти като в „славното“ съветско минало: „Петилетката – за три години“ и „Ще настигнем и задминем Америка!“

Най-интересното в тази газова история се съдържа в политическия аспект: съвсем наскоро Турция бе за Русия най-злия враг, митническата служба на Руската федерация ентусиазирано мачкаше с трактори турските домати, а днес Анкара е най-добрият ни приятел.

Възникват много силни съмнения, че „турският поток“ въобще някога ще се случи и за това има две причини.

Първата – намаляващото енергийно потребление в Европа и нарастването на предложенията за продажба на втечнен природен газ от Америка и Катар.

Втората – проектът „Набуко“ за строителство на газопровод от по-надеждните Туркменистан и Азербайджан към Турция и Европа, скоро ще бъде реанимиран и осъществен.

Нуждата от руски газ в Европа след няколко години ще намалее. За какво тогава са този шум и звън на чаши с шампанско, ако всичко това може да се предвиди? За да се покаже за пореден път на не особено умния обикновен руснак колко изключителен е президентът и как всичко в Русия е прекрасно.

Най-големият разказвач на приказки в Русия, както и преди, остава нейният президент. През 2011 г. Путин ни уверяваше, че само след десет години, страната ще влезе в първите пет най-големи икономики в света, а БВП на глава от населението ще нарасне до 35 хиляди долара.

През 2015 г. БВП на глава от населението бе 11,9 хиляди долара, при положение, че дори в съседния Казахстан е 12,4 хиляди! По отношение на брутния вътрешен продукт Русия падна до 10-о място в света с тенденция в следващите година-две да пусне пред себе си още няколко държави. Ръстът на инвестициите спря още през 2012 г.

Как сега да се обясни на народа, който усеща на гърба си икономическите проблеми на страната, каква е причината за падането на жизнения стандарт?

Изходът е един – да се намери външен враг. От гледната точка на кремълската пропаганда санкциите на Запада (макар да не са точно санкции, а полусанкции) имат за цел не да бъде принудена Русия към мир и да върне Крим на Украйна, а са борба за пазари и нечестна конкуренция.

Вълкът козината си мени, но нрава – не. Затова е абсолютно безполезно да се спори с Кремъл и да се доказва лъжата му. Москва ще приеме цялата пагубност на своята политика, едва когато Западът изключи и SWIFT² и въведе ембарго върху сделките с нефт и оръжие (а това са почти две трети от валутните постъпления в Русия). Няма да има с какво да бъдат купувани продукти и масови стоки от чужбина. Как ще реагира на това народът? Никой не знае. Той може с години да търпи, както това ставаше в Съветския съюз, но може и за час да свали властта.

Засега побеждава телевизорът, а не хладилникът. Враговете здраво са обкръжили Русия и искат нейното унищожение, нищо, че никой на Запад дори не мисли това. Русия просто не е нужна на никого. За Запада опасността от срутването на руската икономика е само една: имат си достатъчно бежанци от Сирия и другите страдащи държави, нямат нужда и от още милиони бежанци от Русия! В тази безнадеждна ситуация и при рязко влошаване на условията за живот, емиграцията от Русия в Украйна, Беларус и страните от Източна Европа може да надхвърли всички въображаеми прогнози.

Но главният въпрос и главоболие за Запада дори не са в това. Там сериозно се страхуват, че Москва може да тръгне на въоръжен конфликт с някоя от съседните страни, за да пренесе акцента от икономическата сфера в политическата и военната.

Руските медии всекидневно нагнетяват военната истерия. Тук също, както и в икономиката, виждаме и слушаме все същите приказни истории: „От тайгата до британските морета/Червената армия е най-силната!“ И всичко това при положение, че НАТО превъзхожда руската армия по всички показатели. Ако Западът иска да унищожи Русия, ще го направи само за един ден! Как – ще се учудят мнозина, нали ще ги превърнем в „ядрена пепел“! Няма да стане. Междуконтиненталните балистични ракети стигат от Америка до Русия за 20 минути. Руската противовъздушна отбрана ще ги види 2-3 минути преди взрива, когато да се направи, каквото и да било, няма да е възможно! Днес Русия няма спътници за ранно предупреждение. Знае ли за това населението? То даже няма да успее да стигне до бомбоубежищата.

Добре, че на Запад хората са хуманисти и никога няма да започнат подобно варварство.

„И какво сега, така и ще останем с Николай Павлович и персийския шах? – Защо? Можем и трябва да се борим за избистряне на мисълта, ако не можем сами – в чужбина, като Херцен“ (Лев Толстой, „Дневници“). Въпреки това руският народ продължава да живее под наркотичната хипноза на кремълската пропаганда – в този свят с краката нагоре Путин отказва да се срещне с президента на Франция Оланд, а не обратното. В този свят британската дипломация „минава всички граници и приличия“, а вицепрезидентът на САЩ плаши Русия с кибератака.

В Русия всичко е с главата нодолу и е невъзможно да се разбере: откъде идва заплахата за живота ни? Защото басните на Крилов по нищо не могат да се сравнят с басните на руските медии.

-----

¹ "В постелята от радост/ разплака се Христос:/ „Не е ли тъй на халос?/ Май се шегува тоз?”/ А тя: „Ти нанкай, нанкай, спи на мойта пазва,/ че вече време е да спиш,/ послушай - да се усмириш,/ как царят приказки разказва.” „Приказки (Noel)“, А.С.Пушкин, 1818 г., превод Димитър Златев

² SWIFT - Society for Worldwide Inter-bank Financial Telecommunications (Глобална комуникационна междубанкова мрежа ) - за обмен на финансова информация по преводи, документарни акредитиви, инкасо, банкови гаранции, чекове, операции и др.

-----

* Герман Обухов е координатор на международната антипутинска коалиция „Стоп на фашизма в Русия“. Текстът му е публикуван в сайта на Радио „Свобода“, откъдето го препечатваме. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.