Двете пенсии - от Държавното обществено осигуряване (ДОО) и от Универсален пенсионен фонд (УПФ), които ще получават родените след 1959 г., задължително и непременно са по-малко от една. Причините са заложени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Звучи абсурдно, но е истина.

Това заяви Любомир Христов, председател на Института на дипломираните финансови консултанти, в презентацията си на форум, организиран от Съюза на икономистите в България.

Възможността две пенсии да са по-малко от една се поражда от факта, че осигурителната вноска е една и съща, но тези, които се осигуряват в УПФ, отделят част от задължителната си вноска и я насочват към частния фонд, обясни Любомир Христов. Съответно пенсията им от държавното осигуряване ще бъде намалена, защото вноските им са били по-малки.

Това означава, че теоретично е възможно, а на практика е сигурно, че размерът на пенсията от универсалния фонд няма да бъде достатъчен, за да компенсира намалението на пенсията от ДОО.

"Така че лицата, които се осигуряват само в ДОО, ще завършат с по-високи пенсии, отколкото лицата, които насочват част от вноската си към универсалните фондове", смята Христов.

На какво се дължи този ефект?

Лицата, които си разделят осигурителната вноска на две, внасят една част в УПФ, където парите носят доходност. Между 2002 и 2015 г. реалната доходност е 0,5%.

Другата част от парите им постъпват в ДОО, където те също носят доходност, която е в пъти по-висока и достига до 4% или 10 пъти повече.

"Естествено, ако един човек си влага осигурителните вноски при 4% реална доходност годишно, а друг внася три четвърти от вноската си при 4%, а останалата една четвърт при 0,4% , то този, който разделя вноската си на две, няма да има толкова пари преди пенсиониране", посочи Любомир Христов.

Другият начин да се стигне до извода, че две пенсии могат да бъдат по-малко от една в следващите 20 години, е да се пресметне каква доходност трябва да има лицето в универален пенсионен фонд, за да може пенсията му от този фонд да изравни това намаление, за което говорим, поясни Христов.

Доходността, според параметрите в Кодекса за социално осигуряване, е 4,4% всяка година между 2016 г. и 2041 г. - нещо, което е невъзможно. И то по законови причини. Такава доходност изисква поемане на инвестиционен риск, какъвто кодексът не разрешава на пенсионните дружества. Така че доходността от УПФ, не само в миналото, а и в следващите 20 г., ще бъде толкова ниска, че двете пенсии задължително ще бъдат по-малко от една, обобщи консултантът.

"Смятам категорично, че осигуряването в универсален пенсионен фонд уврежда интереса на хората и то по две причини. Досега говорихме за количествения критерии, другият е качественият - пенсията от УПФ не е качествена, тя не ги защитава при дълголетие, докато пенсията от ДОО е пожизнена и не може да намалява номинално", подчерта Христов.

При това положение за осигурените следват два извода: първо, те трябва да насочат цялата пълна задължителна осигурителна вноска само към ДОО. И второ - да знаят, че държавната пенсия няма да им е достатъчна, за да поддържат начина си на живот, който са имали преди пенсионирането. Затова има и трето - лицата трябва да спестяват и инвестират допълнително, извън пенсионната система на България, в глобално диверсифициран портфейл при ниски разходи, препоръча Любомир Христов.

Това те могат да правят в цяла Европа, особено за хората с финансова грамотност, които вкъщи пред компютъра могат да си открият сметка, примерно, в застрахователно дружество. В ЕС има свобода на движение на капиталите. Тези действия не са популярни и повечето хора не ги знаят.

"Но ако не са достатъчно компетентни, има към кого да се обърнат. Като ме заболи главата, аз не знам каква е причината и отивам на лекар, за да ми каже дали имам основание да се притеснявам и как да се лекувам. Така е и при нас - има дипломирани финансови консултанти, които са компетентни и достатъчно етични, за разлика от управляващите и представляващите пенсионни дружества у нас, и могат разумно да посъветват хората в техен интерес", заключи Любомир Христов.